Новите тайвански закони срещу сексуалния тормоз се разглеждат като първа стъпка в справянето с MeToo, но активистите казват, че все още не отговарят на изискванията в няколко области.
Управляващата Демократическа прогресивна партия се надпреварва да затяга законите, след като беше засегната от вълна от искове за сексуално насилие.
Те предизвикаха няколко оставки от партията и предизвикаха нови обвинения срещу други влиятелни фигури, включително известни личности.
Правовите изменения идват пет месеци преди критични избори.
Професорът по право Карол Лин похвали промените като крайъгълен камък в законодателството, но каза, че ще отнеме време на обществото да се отърве от вкоренените нагласи, които нормализират сексуалния тормоз.
Въпреки че Тайван отдавна е приветстван като прогресивна демокрация, голяма част от обществото му остава дълбоко патриархално и йерархично.
Новите закони, приети на специална законодателна сесия, изискват всички работни места - включително освободените преди малки предприятия с най-малко 10 служители - да създадат канали за докладване на сексуален тормоз.
Работодателите трябва също така да разследват всички оплаквания за сексуален тормоз и да докладват констатациите си на местните органи по труда.
Онези, които не го направят, могат да бъдат глобени до 1 милион нови тайвански долара ($31 700).
Преди това предполагаемите жертви не са имали средства за защита освен съдебните процеси.
Съгласно новите закони, използването на дискриминационен или обиден език срещу някого поради техния пол, както и действия, които наказват други професионално за отхвърляне на нечии предложения, ще се считат за сексуален тормоз.
Срокът на давността също е удължен.
"Аз смятам, че трябва да видим някои „истории на успеха“ на новия закон, който изправя насилниците на отговорност, преди жертвите да се почувстват упълномощени да пристъпят“, каза проф. Лин от тайванския национален университет Yang Ming Chiao Tung.
И бившият министър на труда на Тайван Уанг Джу-хсуан каза, че поправките все още не дават подходяща защита на жертвите в случаите, когато тормозът се случва извън работното място.
Например, някои активисти посочиха, че новите закони не засягат дълбоко вкоренения сексуален тормоз в религиозни институции.
Г-жа Уанг, която е адвокат, също иска по-строги наказания за предотвратяване на „злонамерено отмъщение“ и каза, че трябва да се създаде платформа за насърчаване на свидетелите да се намесят.
„Предизвикателство е за жертвите да предоставят доказателства, да не говорим за страха от отмъщение и натиск от обществена дискриминация“, каза тя пред Taiwan News.
