Лидерът на АБВ Румен Петков пред „Труд“: Тези, които виждат в Сорос само портмоне, са безбъдници
Новината за рестартирането на плана АЕЦ „ Белене “ може да се каже, че учуди не дребна част от българите, които от години слушаха, че това е просто един „ мочур “ и обект, обвързван с корупция. Защо АБВ постоянно е защитавала този план, както и минаването на тръбата на газопровода от Русия през България. Защо предлагането Македония да се споделя Илинденска е недопустимо за България. Какви са оценките за срещата на върха в София – по тези въпроси беседваме с Румен Петков.
– Господин Петков, АБВ е партията, която постоянно е защитавала тезата, че АЕЦ „ Белене “ би трябвало да бъде издигната. В последните години тази тематика беше пренебрегната, да не кажа анатемосана от избрана група, от сегашните ръководещи също. Сега обаче държавното управление разгласи рестарт на този план. Защо от АБВ не се отказахте през годините, когато Белене беше просто един „ мочур “?
– Не се отказахме от две хрумвания – за АЕЦ „ Белене “ и за водопровод директно от Русия през България за Европа. Това са два грандиозни стопански плана, които ще основат 40-50 хиляди работни места, два плана, които ще дадат друго качество на капиталовия развой. Става дума за милиардни вложения, за друго чувство за развиване на стопанската система, както и за друга нужда за качеството на образованието. Това са все претекстове, до които не можем да не сложим енергийната сигурност на страната, обществените задължения, които могат да бъдат осъществени от позиция на ценообразуването в енергетиката и посредством доставката на газ непосредствено от Русия. Тоест, става дума за производството на нуклеарна енергетика.
– Имате ли планове и разбори какво ще стане, в случай че планът „ Белене “ отиде в канавката?
– Разбира се, и тези разбори бяха направени от английски учени, които ги оповестиха обществено преди десетина дни на едни енергиен конгрес в София. Те демонстрират, че от 2030 година ще има дефицит на 4000 мегавата еленергия, а през 2035 година – на 7000 мегавата. И в случай че България през днешния ден се откаже от построяването на тази нуклеарна мощ, значи, че България споделя: Ще внасяме ток от Турция. Всички тези, които се отхвърлят от плана, за който държавното управление ясно сподели, че търси стратегически вложител, значи, че тези хора работят за Турция. Ако не желаят и директна тръба, значи, че желаят да внасяме газ от Турция.
– Каква съгласно вас е повода държавното управление да се съгласи да рестартира АЕЦ „ Белене “ и по този начин да промени политиката си?
– Правителството добре схваща всичко. Тези разбори, които ви цитирах, бяха показани от английски учени и специалисти от името на интернационалната нуклеарна асоциация. Смятам, че големият инвеститорски интерес, който виждаме от страна на Китай, на Франция, на Русия, е задоволителен мотив на държавното управление да се опита да даде чувство за сигурност на българската стопанска система и обичай. И нещо, което по никакъв начин не е за подценяване – ние виждаме фрапантна разлика сред развиването на Северна и Южна България. И двата плана – и тръбопроводът, и построяването на АЕЦ „ Белене “, са свързани с друго качество на живот в Северна България, с друго развиване на инфраструктурата, на просветителната среда и опазването на здравето, на ангажираността, на равнището на работната заплата. Това са все причини в интерес на „ Белене “.
– Добре, само че през последните повече от 10 години има група политици – най-много от десния бранш, които са изрично срещу плана и техните гласове се чуват доста мощно. Кресливият метод, с който те се аргументират, е много по чуваем от вас?
– Точно това желаех да кажа – за жалост, опростачването на един въпрос става по-видим за жителите. Понякога кресливостта е по-сериозен мотив от действителната обосновка за стопански и обществени решения, свързани с развиването на опазването на здравето и образованието. Ние не сме кресливи, ние сме аргументирани, само че няма под никаква форма да омекотим натиска си върху държавното управление за построяването на плана. Кресливостта не е мотив. Чухме, че България не би трябвало да вади повече пари от бюджета – добре, търсим стратегически вложител. След това чухме, че не би трябвало парите да са съветски – добре, имаме деклариран интерес от Китай, имаме интерес от AREVA. Те отново са срещу.
– Значи има друга причина…
– Има и тя е ясна. Ще ви отговоря по този начин: Не всички, които гледат на господин Джордж Сорос като на портмоне, са неприятни, само че всички тези, които виждат в Сорос единствено портмоне, са безбъдници. Ние се борим за българската сигурност, за българския обичай и стопанска система, и няма да престанем. Ще създадем всичко по силите си, с цел да се осъществят тези два плана. Толкова години дадохме всичко от себе си с цената на безобразни злословия, интриги, клюки, свързани с двата плана. Но през днешния ден държавното управление стъпва на правилен път и не трябва да се позволяват никакви отклонения повече. Независимо от кресльовците и хората, които са подготвени да обслужват всевъзможни ползи, само че не и тези на българската стопанска система и жители.
– Другата концепция, която защитавате, е тръбата на газопровода да минава през България. Президентът Румен Радев, който бе в Русия на среща с Путин, също застъпи тази теза. Ще разчитате ли на неговата поддръжка?
– Това е българската теза и доста разгадавам всички наши институции да се преборят в Брюксел, тъй като за „ Белене “ имаме всички лицензи и можем да стартираме неотложно – след решение на Народното събрание несъмнено, по основаването на компанията, привличането на вложителя и рестартирането на строително-монтажните действия. Газопроводът се нуждае от решение на Еврокомисията. Много се надявам, че в средата на юни тя ще откри това решение и ще отбрани интереса и на България, и на Европа. А на Европа би трябвало да е напълно ясно, че директната доставка е гаранцията за Европа. Тази директна доставка минава през България. Второ, Европа би трябвало да постави завършек на двойните стандарти и ние от АБВ ще се борим за това.
– „ Северен поток 2 “ ли имате поради?
– Разбира се, когато канцлерът Меркел излиза и споделя „ Ние „ Северен поток 2 “ постоянно сме го разглеждали като стопански план “, всички споделят – да, по този начин е. На нас обаче 10 години ни се изяснява, че водопровод от Русия през България за Европа ражда взаимозависимост. Този двоен стандарт води до омерзение на българските жители от европейските институции и той е в диаметрално несъгласие с европейската нравствена система.
– Руският президент е декларирал, че чака до края на месеца министър председателят Борисов да пристигна в Русия и да беседват за енергийните планове. Как приемате тези думи?
– Това е мощната стъпка. България с всичките си институции не просто да търси, а да откри решение на двата стратегически енергийни плана. И България да заеме своето почтено място като страна, която е в положение да подсигурява ефикасен и потребен за Европа и Русия разговор – и от позиция на сигурността, и от позиция на общата ни вероятност.
– Има още един въпрос, по който разногласията няма скоро да стихнат – въпросът за името на Македония. Той безусловно стресира българите с предлагането тя да се споделя Илинденска Македония. Ние сякаш бяхме съгласни на всичко, единствено и единствено Македония и Гърция да се схванат, обаче се появи това име.
– АБВ сме изрично срещу и нашата реакция не е прочувствена. Ние сме подготвени да обсъждаме имена като Вардарска Македония, Нова Македония, само че името Илинденска, препоръчано от македонските управляващи, е непосредствено посягане върху българската история и историята изобщо. И министър председателят Заев, и ръководителят на македонския парламент Джафери приказват, че в събитията по време на въстанието през 1903 година са взели участие 7 националности – македонци, сърби, албанци, власи, турци, роми, бошняци и други. Българите ги няма. Второ, 100 години нашата научна общественост приказва за Илинденско-Преображенско въстание и ние не можем с лека ръка да допуснем да бъде зачеркната тази част от историята, в която има доста национално самочувствие и борба за свободите ни, борба за идентичността ни. И трето, когато нещата се сервират по подобен метод, не можем да не кажем: Стоп, ние направихме доста взаимни отстъпки. България първа призна Република Македония.
– По думите на президента Първанов, който е и историк, тогава сме създали огромен компромис.
– Да, направихме огромен, само че съзнателен компромис. Да подкрепим самостоятелността и развиването на прилежаща и другарска Македония. Ние сме заявили поддръжката си за участието й в НАТО и в Европейския съюз. Но тогава, когато се прави подобен жанр безпардонно посягане върху българската история, всички би трябвало да бъдем единни. И по тази причина ние се обърнахме към Международната интердисциплинарна комисия, която е основана въз основата на контракта. За страдание, тя няма адрес, не е ситуирана на никое място. Днес ще създадем послание към Българска академия на науките, тъй като там има доста разработки освен на исторически тематики, само че и оценки за процесите от 1903 и от 1944 година – две въстания, които са напълно разнообразни едно от други. (През 1944-а е антифашисткото въстание, с което се взима решение Македония да се влее в състава на Югославската федерация.) Това са неща, с които не могат да се вършат взаимни отстъпки. АБВ упорства българските институции да кажат ясно, че поддържат Македония във всичко, само че не за сметка на българския народен интерес, достолепие, самочувствие и история. И в последна сметка поради стотиците жертви, които сме дали в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
– От Вашингтон обаче бързат с името на Македония, с цел да може по-бързо страната да бъде призната в НАТО, а по-късно в Европейски Съюз. С това бързане на американците може ли да не успеем да защитим нашите ползи?
– Натискът на Вашингтон минава избрани граници, тъй като това е въпрос на първо място на Европейски Съюз. Ние приказваме за времеви събития, когато в действителност страната Съединени американски щати се е изграждала. И натискът от който и да е, за сметка на спокойствието, взаимното почитание и почитта в мощно сензитивен регион като Балканите, е неприемлива. България би трябвало посредством своето държавно управление доста ясно да каже, че безстопанствен напън не може да бъде за сметка на българската история, на нашето национално съзнание и на патриотизма ни. Ние би трябвало да защитим интереса си като почтена нация с над 1300-годишна история.
– Как гледате на решението на Светия Синод да не участва на честванията за 1000-годишнината на българската Охридска архиепископия след няколко дни?
– Има хора, които схващат от всичко. Аз не съм от тях и не считам, че е редно ние – миряните, да нападаме светата ни православна черква, с помощта на която 1300 години сме запазили българския си корен и националното си съзнание. Нека оставим Синодът умно да води своята политика, отчитайки интереса на православна България и базирайки се на историческите корени на православието в района.
– Само седмица мина от срещата на върха в София, която бе част от българското европредседателство. Вашата оценка каква е?
– Фактът, че направихме Западните Балкани център на дебатите, заслужава възторженостти. Страната ни бе в центъра на прожекторите, съумя да възвърне разговора сред Европа и Турция, само че България пропусна да възвърне към този момент разговора сред Европа и Русия – това са все неща, които има време да наваксаме. Но би трябвало да отбележим две неща, които смущават. Първо, срещата на върха в София демонстративно изолира президента Румен Радев в случай, че неколцина негови сътрудници участваха във форума. Не зная на кого е нужно да демонстрираме междуинституционална нетърпимост и какво печелим. Във всички случаи престижът на българската страна губи. Второ, да – Западните Балкани беше доста мощен акцент, вкарването им в дневния ред беше несъмнено доста огромен триумф, само че той беше засенчен от текста на една декларация, която в действителност ни върна 15 години обратно. Солунският развой изведе приоритет страните от Западните Балкани – членове на Европейски Съюз. А в декларацията, с която завърши форумът в София, се приказва за едно мъгляво и неразбираемо бъдеще на Западните Балкани. И аз в случай че съм на мястото на министър-председателя, ще уволня този служител, който го е подвел и него, и България.
Нашият посетител
Румен Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Завършил е математика. Кмет на Плевен от 1995 до 1999 година Депутат от Българска социалистическа партия няколко мандата. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев “. Бил е зам.-председател на столетницата. Един от основателите на АБВ. На конгреса й неотдавна бе определен за водач на партията.
– Господин Петков, АБВ е партията, която постоянно е защитавала тезата, че АЕЦ „ Белене “ би трябвало да бъде издигната. В последните години тази тематика беше пренебрегната, да не кажа анатемосана от избрана група, от сегашните ръководещи също. Сега обаче държавното управление разгласи рестарт на този план. Защо от АБВ не се отказахте през годините, когато Белене беше просто един „ мочур “?
– Не се отказахме от две хрумвания – за АЕЦ „ Белене “ и за водопровод директно от Русия през България за Европа. Това са два грандиозни стопански плана, които ще основат 40-50 хиляди работни места, два плана, които ще дадат друго качество на капиталовия развой. Става дума за милиардни вложения, за друго чувство за развиване на стопанската система, както и за друга нужда за качеството на образованието. Това са все претекстове, до които не можем да не сложим енергийната сигурност на страната, обществените задължения, които могат да бъдат осъществени от позиция на ценообразуването в енергетиката и посредством доставката на газ непосредствено от Русия. Тоест, става дума за производството на нуклеарна енергетика.
– Имате ли планове и разбори какво ще стане, в случай че планът „ Белене “ отиде в канавката?
– Разбира се, и тези разбори бяха направени от английски учени, които ги оповестиха обществено преди десетина дни на едни енергиен конгрес в София. Те демонстрират, че от 2030 година ще има дефицит на 4000 мегавата еленергия, а през 2035 година – на 7000 мегавата. И в случай че България през днешния ден се откаже от построяването на тази нуклеарна мощ, значи, че България споделя: Ще внасяме ток от Турция. Всички тези, които се отхвърлят от плана, за който държавното управление ясно сподели, че търси стратегически вложител, значи, че тези хора работят за Турция. Ако не желаят и директна тръба, значи, че желаят да внасяме газ от Турция.
– Каква съгласно вас е повода държавното управление да се съгласи да рестартира АЕЦ „ Белене “ и по този начин да промени политиката си?
– Правителството добре схваща всичко. Тези разбори, които ви цитирах, бяха показани от английски учени и специалисти от името на интернационалната нуклеарна асоциация. Смятам, че големият инвеститорски интерес, който виждаме от страна на Китай, на Франция, на Русия, е задоволителен мотив на държавното управление да се опита да даде чувство за сигурност на българската стопанска система и обичай. И нещо, което по никакъв начин не е за подценяване – ние виждаме фрапантна разлика сред развиването на Северна и Южна България. И двата плана – и тръбопроводът, и построяването на АЕЦ „ Белене “, са свързани с друго качество на живот в Северна България, с друго развиване на инфраструктурата, на просветителната среда и опазването на здравето, на ангажираността, на равнището на работната заплата. Това са все причини в интерес на „ Белене “.
– Добре, само че през последните повече от 10 години има група политици – най-много от десния бранш, които са изрично срещу плана и техните гласове се чуват доста мощно. Кресливият метод, с който те се аргументират, е много по чуваем от вас?
– Точно това желаех да кажа – за жалост, опростачването на един въпрос става по-видим за жителите. Понякога кресливостта е по-сериозен мотив от действителната обосновка за стопански и обществени решения, свързани с развиването на опазването на здравето и образованието. Ние не сме кресливи, ние сме аргументирани, само че няма под никаква форма да омекотим натиска си върху държавното управление за построяването на плана. Кресливостта не е мотив. Чухме, че България не би трябвало да вади повече пари от бюджета – добре, търсим стратегически вложител. След това чухме, че не би трябвало парите да са съветски – добре, имаме деклариран интерес от Китай, имаме интерес от AREVA. Те отново са срещу.
– Значи има друга причина…
– Има и тя е ясна. Ще ви отговоря по този начин: Не всички, които гледат на господин Джордж Сорос като на портмоне, са неприятни, само че всички тези, които виждат в Сорос единствено портмоне, са безбъдници. Ние се борим за българската сигурност, за българския обичай и стопанска система, и няма да престанем. Ще създадем всичко по силите си, с цел да се осъществят тези два плана. Толкова години дадохме всичко от себе си с цената на безобразни злословия, интриги, клюки, свързани с двата плана. Но през днешния ден държавното управление стъпва на правилен път и не трябва да се позволяват никакви отклонения повече. Независимо от кресльовците и хората, които са подготвени да обслужват всевъзможни ползи, само че не и тези на българската стопанска система и жители.
– Другата концепция, която защитавате, е тръбата на газопровода да минава през България. Президентът Румен Радев, който бе в Русия на среща с Путин, също застъпи тази теза. Ще разчитате ли на неговата поддръжка?
– Това е българската теза и доста разгадавам всички наши институции да се преборят в Брюксел, тъй като за „ Белене “ имаме всички лицензи и можем да стартираме неотложно – след решение на Народното събрание несъмнено, по основаването на компанията, привличането на вложителя и рестартирането на строително-монтажните действия. Газопроводът се нуждае от решение на Еврокомисията. Много се надявам, че в средата на юни тя ще откри това решение и ще отбрани интереса и на България, и на Европа. А на Европа би трябвало да е напълно ясно, че директната доставка е гаранцията за Европа. Тази директна доставка минава през България. Второ, Европа би трябвало да постави завършек на двойните стандарти и ние от АБВ ще се борим за това.
– „ Северен поток 2 “ ли имате поради?
– Разбира се, когато канцлерът Меркел излиза и споделя „ Ние „ Северен поток 2 “ постоянно сме го разглеждали като стопански план “, всички споделят – да, по този начин е. На нас обаче 10 години ни се изяснява, че водопровод от Русия през България за Европа ражда взаимозависимост. Този двоен стандарт води до омерзение на българските жители от европейските институции и той е в диаметрално несъгласие с европейската нравствена система.
– Руският президент е декларирал, че чака до края на месеца министър председателят Борисов да пристигна в Русия и да беседват за енергийните планове. Как приемате тези думи?
– Това е мощната стъпка. България с всичките си институции не просто да търси, а да откри решение на двата стратегически енергийни плана. И България да заеме своето почтено място като страна, която е в положение да подсигурява ефикасен и потребен за Европа и Русия разговор – и от позиция на сигурността, и от позиция на общата ни вероятност.
– Има още един въпрос, по който разногласията няма скоро да стихнат – въпросът за името на Македония. Той безусловно стресира българите с предлагането тя да се споделя Илинденска Македония. Ние сякаш бяхме съгласни на всичко, единствено и единствено Македония и Гърция да се схванат, обаче се появи това име.
– АБВ сме изрично срещу и нашата реакция не е прочувствена. Ние сме подготвени да обсъждаме имена като Вардарска Македония, Нова Македония, само че името Илинденска, препоръчано от македонските управляващи, е непосредствено посягане върху българската история и историята изобщо. И министър председателят Заев, и ръководителят на македонския парламент Джафери приказват, че в събитията по време на въстанието през 1903 година са взели участие 7 националности – македонци, сърби, албанци, власи, турци, роми, бошняци и други. Българите ги няма. Второ, 100 години нашата научна общественост приказва за Илинденско-Преображенско въстание и ние не можем с лека ръка да допуснем да бъде зачеркната тази част от историята, в която има доста национално самочувствие и борба за свободите ни, борба за идентичността ни. И трето, когато нещата се сервират по подобен метод, не можем да не кажем: Стоп, ние направихме доста взаимни отстъпки. България първа призна Република Македония.
– По думите на президента Първанов, който е и историк, тогава сме създали огромен компромис.
– Да, направихме огромен, само че съзнателен компромис. Да подкрепим самостоятелността и развиването на прилежаща и другарска Македония. Ние сме заявили поддръжката си за участието й в НАТО и в Европейския съюз. Но тогава, когато се прави подобен жанр безпардонно посягане върху българската история, всички би трябвало да бъдем единни. И по тази причина ние се обърнахме към Международната интердисциплинарна комисия, която е основана въз основата на контракта. За страдание, тя няма адрес, не е ситуирана на никое място. Днес ще създадем послание към Българска академия на науките, тъй като там има доста разработки освен на исторически тематики, само че и оценки за процесите от 1903 и от 1944 година – две въстания, които са напълно разнообразни едно от други. (През 1944-а е антифашисткото въстание, с което се взима решение Македония да се влее в състава на Югославската федерация.) Това са неща, с които не могат да се вършат взаимни отстъпки. АБВ упорства българските институции да кажат ясно, че поддържат Македония във всичко, само че не за сметка на българския народен интерес, достолепие, самочувствие и история. И в последна сметка поради стотиците жертви, които сме дали в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.
– От Вашингтон обаче бързат с името на Македония, с цел да може по-бързо страната да бъде призната в НАТО, а по-късно в Европейски Съюз. С това бързане на американците може ли да не успеем да защитим нашите ползи?
– Натискът на Вашингтон минава избрани граници, тъй като това е въпрос на първо място на Европейски Съюз. Ние приказваме за времеви събития, когато в действителност страната Съединени американски щати се е изграждала. И натискът от който и да е, за сметка на спокойствието, взаимното почитание и почитта в мощно сензитивен регион като Балканите, е неприемлива. България би трябвало посредством своето държавно управление доста ясно да каже, че безстопанствен напън не може да бъде за сметка на българската история, на нашето национално съзнание и на патриотизма ни. Ние би трябвало да защитим интереса си като почтена нация с над 1300-годишна история.
– Как гледате на решението на Светия Синод да не участва на честванията за 1000-годишнината на българската Охридска архиепископия след няколко дни?
– Има хора, които схващат от всичко. Аз не съм от тях и не считам, че е редно ние – миряните, да нападаме светата ни православна черква, с помощта на която 1300 години сме запазили българския си корен и националното си съзнание. Нека оставим Синодът умно да води своята политика, отчитайки интереса на православна България и базирайки се на историческите корени на православието в района.
– Само седмица мина от срещата на върха в София, която бе част от българското европредседателство. Вашата оценка каква е?
– Фактът, че направихме Западните Балкани център на дебатите, заслужава възторженостти. Страната ни бе в центъра на прожекторите, съумя да възвърне разговора сред Европа и Турция, само че България пропусна да възвърне към този момент разговора сред Европа и Русия – това са все неща, които има време да наваксаме. Но би трябвало да отбележим две неща, които смущават. Първо, срещата на върха в София демонстративно изолира президента Румен Радев в случай, че неколцина негови сътрудници участваха във форума. Не зная на кого е нужно да демонстрираме междуинституционална нетърпимост и какво печелим. Във всички случаи престижът на българската страна губи. Второ, да – Западните Балкани беше доста мощен акцент, вкарването им в дневния ред беше несъмнено доста огромен триумф, само че той беше засенчен от текста на една декларация, която в действителност ни върна 15 години обратно. Солунският развой изведе приоритет страните от Западните Балкани – членове на Европейски Съюз. А в декларацията, с която завърши форумът в София, се приказва за едно мъгляво и неразбираемо бъдеще на Западните Балкани. И аз в случай че съм на мястото на министър-председателя, ще уволня този служител, който го е подвел и него, и България.
Нашият посетител
Румен Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Завършил е математика. Кмет на Плевен от 1995 до 1999 година Депутат от Българска социалистическа партия няколко мандата. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев “. Бил е зам.-председател на столетницата. Един от основателите на АБВ. На конгреса й неотдавна бе определен за водач на партията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ