Новата ера в изследването на Луната вече е тук. За

Новата епоха в проучването на Луната към този момент е тук. За това свидетелстват и десетките галактически задачи до естествения сателит на Земята, планувани за идващото десетилетие.     Европа е в челните редици в това отношение, като способства за построяването на лунната станция Gateway и галактическия транспортен съд Orion, който би трябвало да върне хората на лунната повърхнина, както и за създаването на огромния логистичен лунен модул, прочут като Argonaut.     И защото на Луната и в нейната орбита се чака да работят десетки екипажи, които ще би трябвало да споделят между тях и да дефинират позициите си без значение от Земята, тази нова епоха ще изисква своето ново астрономическо време, оповестяват от Европейската галактическа организация (ЕКА) на уеб страницата си и прибавят:    “В тази връзка галактическите организации започнаха да обмислят по какъв начин да мерят времето на Луната. Започнала със среща в софтуерния център ESTEC на ЕКА в Нидерландия през ноември предходната година, полемиката е част от по-широкообхватни старания за координиране на обща архитектура LunaNet, обхващаща лунните информационни и навигационни услуги ”.   Архитектура за взаимно проучване на Луната    LunaNet е рамка от взаимно контрактувани стандарти, протоколи и условия за интерфейси, които разрешават на бъдещите лунни задачи да работят дружно, сходно на взаимното потребление на GPS и системата Galileo на Земята, изяснява Хавиер Вентура-Травесет, началник на плана за основаване на навигационна система за Луната към ЕКА, който координира присъединяване на организацията в LunaNet. " Сега, в лунния подтекст, имаме опция да съгласуваме нашия метод за оперативна съгласуемост през цялото време, преди системите да бъдат действително внедрени. "    

Времето е решителен детайл, прибавя инженерът по навигационни системи на ЕКА Пиетро Джордано: " По време на тази среща в ESTEC се обединихме към обстоятелството, че е значимо и незабавно да се дефинира общо лунно референтно време, което е интернационално признато и на което всички лунни системи и консуматори могат да се базират. В момента се поставят взаимни интернационалните старания за постигането на тази цел. "  
Досега всяка задача до Луната е работила по лична времева канара, взаимствана от Земята, като предавателите за дълбокия космос са употребявани за синхронизиране на бордовите хронометри със земното време, в същото време улеснявайки двустранните връзки. Този метод на работа обаче няма да бъде резистентен, откакто индивидът стъпи трайно на Луната.     След като бъде приключена, станцията Gateway би трябвало да бъде годна за престой на астронавтите, които ще идват там в границите на задачата на НАСА Artemis, като кулминационната точка на това изпитание ще бъде основаването на населявана база наоколо до южния лунен полюс.     Междувременно ще бъдат осъществени и многочислени задачи без екипаж едновременно, които ще имат потребност от непрекъсната връзка между тях.   
" С взор на бъдещите проучвателен задачи на Луната посредством своята стратегия Moonlight ЕКА създава лунна информационна и навигационна услуга ", изяснява Ваел-Ел Дали, систематичен инженер в Moonlight, представен от уеб страницата на EKA. " Това ще разреши на задачите да поддържат непрекъсната връзка със Земята и да получават насоки както до момента в който са в орбита, по този начин и на лунната повърхнина. Но Moonlight също ще се нуждае от обща времева канара, най-малкото с цел да се улесни определянето на позицията на всеки един обект. "     Към Moonlight в лунната орбита ще се причисли и еквивалентна услуга, разработвана от НАСА - Lunar Communications Relay and Navigation System. За да се реализира оптималната оперативна съгласуемост, тези две системи би трябвало да употребяват една и съща времева канара.    Йорг Хан, основен инженер на Galileo, който също по този начин съветва плана за разработване на “лунно време ”, разяснява: " Оперативната съгласуемост на времевите и геопространствените референтни рамки е сполучливо реализирана тук, на Земята, за световните навигационни сателитни системи. Опитът от този триумф може да бъде употребен още веднъж за бъдещите лунни системи, макар че постоянното премерване на времето на Луната ще сложи свои лични неповторими провокации - като, да вземем за пример, отчитането на обстоятелството, че времето там тече с друга скорост заради характерната гравитация. "     А точната навигация изисква прецизно премерване на времето, защото сателитният правоприемник дефинира местоположението си по отношение на времето, за което избрани сигнали доближават до него. 

Всички наземни системи за сателитна навигация като европейската Galileo и американската GPS работят със свои лични системи за премерване на времето, само че те имат закрепени отклонения една от друга, изчислени с акуратност до няколко милиардни елементи от секундата.  
Проектиране на лунното време     Сред обсъжданите сега тематики на групите, които работят по основаването на “лунно астрономическо време ”, е дали която и да е организация има правото да дефинира сходно нещо. Едновременно с това, на дневен ред е и въпросът дали лунното време би трябвало да се дефинира независимо на Луната или да се синхронизира със Земята.    Международният екип, който работи по тематиката, ще се сблъска и със обилни механически проблеми. Часовниците на Луната, да вземем за пример, работят по-бързо от земните си еквиваленти с към 56 микросекунди или милионни елементи от секундата дневно. Точната им скорост зависи от точната им позиция на лунната повърхнина.     " Разбира се, контрактуваната система за време ще би трябвало да бъде практична и за астронавтите ", изяснява Бернхард Хуфенбах от дирекцията за проучване на хора и роботи на ЕКА. " Това ще бъде голямо предизвикателство, само че един път създадем ли система за премерване на астрономическото време на Луната, ще можем да го създадем и за всяка друга планета ”.