Три четвърти от българите трудно свързват двата края и се лишават от храна
Нова тревожна потребителска статистика и следващото доказателство, че живеем в недостиг. 75% от българите изпитват усложнения при покриването на ежедневните си разноски. А за над 14 на 100 това се оказва напряко непостижимо.
Националният статистически институт регистрира, че месечно на всеки от нас са му трябват 1 762 лв., с цел да може да покрие главните си разноски. Най-голямата част от парите отиват за храна. За тях отделяме над 670 лв.. Следващото перо са битовите ни сметки. Те ни излизат към 290 лв.. Изводът - от всичко останало би трябвало или да икономисваме, или напряко да се откажем. А експертите поучават - да приоритизираме и да харчим с мярка.
Бърза разходка на пазара ни демонстрира - хората са уверени, че цените на храните у нас са доста по-високи от тези в прилежащите страни. Затова на сергиите сортираме и се лишаваме, за сметка на трапезата.
" Ние сме почнали да се ограничаваме от другото си ползване, харчим по-малко за цигари и алкохол, харчим по-малко за облекла и обувки, за занимания, свободно време. Българинът се пробва да усъвършенства своите разходи, започвайки от тези, които можем да наименуван " първокласно ползване ", сподели ръководителят на Асоциация за ръководство на вземания Райна Миткова.
По думите на специалиста приходите на някои фамилии порастват по отношение на предходната година, само че не със същия ритъм, с който нараства инфлацията.
" Опитваме се да спестим в края на месеца, това което остане след разноските, което в никакъв случай не се получава. Съветвам сега, в който получим нашата заплата или нашите приходи, незабавно да отделим сумата, която желаеме да спестим ", разяснява още Миткова.
Статистиката, обаче, е повече от безапелационна. Дори да сме оптимално внимателни, доста малко от нас съумяват да пестят.
Националният статистически институт регистрира, че месечно на всеки от нас са му трябват 1 762 лв., с цел да може да покрие главните си разноски. Най-голямата част от парите отиват за храна. За тях отделяме над 670 лв.. Следващото перо са битовите ни сметки. Те ни излизат към 290 лв.. Изводът - от всичко останало би трябвало или да икономисваме, или напряко да се откажем. А експертите поучават - да приоритизираме и да харчим с мярка.
Бърза разходка на пазара ни демонстрира - хората са уверени, че цените на храните у нас са доста по-високи от тези в прилежащите страни. Затова на сергиите сортираме и се лишаваме, за сметка на трапезата.
" Ние сме почнали да се ограничаваме от другото си ползване, харчим по-малко за цигари и алкохол, харчим по-малко за облекла и обувки, за занимания, свободно време. Българинът се пробва да усъвършенства своите разходи, започвайки от тези, които можем да наименуван " първокласно ползване ", сподели ръководителят на Асоциация за ръководство на вземания Райна Миткова.
По думите на специалиста приходите на някои фамилии порастват по отношение на предходната година, само че не със същия ритъм, с който нараства инфлацията.
" Опитваме се да спестим в края на месеца, това което остане след разноските, което в никакъв случай не се получава. Съветвам сега, в който получим нашата заплата или нашите приходи, незабавно да отделим сумата, която желаеме да спестим ", разяснява още Миткова.
Статистиката, обаче, е повече от безапелационна. Дори да сме оптимално внимателни, доста малко от нас съумяват да пестят.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ