Нова евродиректива стоварва още тежести и разходи за фирмите
Нова европейска инструкция ще натовари с следващи разноски и главоболия огромна част от компаниите в България. След като преди три години бизнесът бе заставен да написа проекти и процедури за изпълнение на затегнатите ограничения против прането на пари и за въвеждането на Европейския правилник за отбрана на персоналните данни GDPR, в този момент Брюксел стоварва нова инструкция - за отбрана на лицата, сигнализиращи нередности на европейското законодателство.
Тя задължава всички фирми с над 50 души, наред с държавните и общински организации, да основат канал за подаване на сигнали за законови нарушавания в самата компания, а особено назначен чиновник да координира тези сигнали да получат позволение, в това число и да бъдат изпратени към съответния надзорен орган - прокуратурата (ако има подозрение за престъпление), Национална агенция за приходите или някой регулатор, който наблюдава съответния пазар.
Възможните нередности, от които може да се жалват чиновниците на фирмите, са най-разнообразни - от корупционни публични поръчки, през предложение на рискови артикули и услуги, заблуждение на потребителите, данъчни и осигурителни измами, замърсяване на околната среда до тормоз на работното място.
Според директивата назначеният " координатор " на сигналите за нарушения има няколко задания - в 7-дневен период да осведоми подателят, че е получен сигнала, да го изследва и в случай че би трябвало да изисква спомагателна информация от подателя, да сезира управлението и съответните контролни държавни органи, и в период до три месеца да извести подателя какво се е случило с неговия сигнал.
Работодателите от своя страна би трябвало да построи подобен механизъм за подаване на сигнали за нередности във компанията, тъй че всички чиновници да имат достъп до него, както и да се подсигурява конфединциалност на самоличността им. Сигналите може да бъдат подавани документално по пощата или електронно на е-mail адрес, по телефон, или пускани в специфична кутия.
Най-важното е, че директивата задължава страните членки да основат нужната законова отбрана на " информаторите ", т.е. те да не бъдат уволнявани или за тях да няма отрицателни последствия в работата, единствено поради това, че са алармирали за законови нарушавания.
Изненадващо е, че директивата е влезнала в действие в края на октомври 2019 година, без да провокира публичен интерес, а в края на тази година - 17 декември, изтича двегодишният период, в който страните-членки би трябвало да я транспонират в локалните законодателства. Първи - от началото на 2022 година, би трябвало да стартират да я ползват огромните компании с над 250 души личен състав. Средните предприятия с личен състав от 50 до 250 души имат гратисен интервал до 2024 година
За нея се научи тези дни, откакто компании за асортимент на личен състав сигнализираха, че на пазара се появява нов вид специалност, обвързвана с нова европейска инструкция. В обществените мрежи незабавно се надигна отвращение би трябвало ли да се пазят " доносници " и каква тъкмо ще е ролята на координаторите на сигналите.
Българските управляващи също не повдигат въпроса за новите условия пред държавните и общинските структури и частните компании. Правителството безнадеждно закъснява с транспонирането на директивата. До 17 декември страната ни трябва да е приела специален закон за отбрана на лицата, сигнализиращи нередности, само че все още Министерството на правораздаването не е готово с подобен план. Дори и да успее да го създаде, не е несъмнено дали ще има парламент, който да го гласоподава до края на годината.
Оказва се, че и без да имат политически рецесии и няколко избори в годината, огромна част от другите европейски страни също не са подготвени с използването на директивата. Ковид-кризата и желанието да не се товари точно в този момент ненужно бизнеса с нови административни тежести и разноски, може да е положително опрощение Брюксел да удължи гратисния интервал или най-малко да не постанова наказания за несъблюдение на директивата. На това очевидно се надяват и българските управляващи.
Много от детайлите по използването на директивата са в ръцете на националните държавни управления по какъв начин те ще разпишат законовите текстове. Така да вземем за пример няма съответни условия към координаторите по сигналите - новите длъжности в фирмите. Те въпреки всичко би трябвало да бъдат задоволително способени и да познават компанията, с цел да преглеждат такива случаи. Затова се чака с тази задача да се заемат юристите от правните отдели, експертите по човешки запаси, допустимо е и служителят, който дава отговор за GDPR. Тази функция може да се разпореди и на външни консултанти, каквато процедура към този момент има точно с GDPR.
Трябва да се означи, че огромните компании, банките, сдруженията на интернационалните корпорации у нас надали ще срещнат компликации, тъй като от няколко години са построили сходни схеми за докладване на нарушения на законодателството и разполагат с необходимите кадри. В доста от огромните компании у нас, изключително тези с задгранично присъединяване, има по този начин наречените comрliance officers, чиято задача е доста сходна с тази от директивата.
Проблемът ще е със междинните предприятия - за тях при всички положения новата инструкция означа спомагателни разноски, повече бумащина и опасност за солени наказания, в случай че нещо не бъде изпълнено, както би трябвало. Какви ще са глобите за работодатели, които не внедрят схемата за подаване и разглеждане на сигнали за нередности и не дефинират отговорници за това, ще се взема решение от местните правителства.
Тя задължава всички фирми с над 50 души, наред с държавните и общински организации, да основат канал за подаване на сигнали за законови нарушавания в самата компания, а особено назначен чиновник да координира тези сигнали да получат позволение, в това число и да бъдат изпратени към съответния надзорен орган - прокуратурата (ако има подозрение за престъпление), Национална агенция за приходите или някой регулатор, който наблюдава съответния пазар.
Възможните нередности, от които може да се жалват чиновниците на фирмите, са най-разнообразни - от корупционни публични поръчки, през предложение на рискови артикули и услуги, заблуждение на потребителите, данъчни и осигурителни измами, замърсяване на околната среда до тормоз на работното място.
Според директивата назначеният " координатор " на сигналите за нарушения има няколко задания - в 7-дневен период да осведоми подателят, че е получен сигнала, да го изследва и в случай че би трябвало да изисква спомагателна информация от подателя, да сезира управлението и съответните контролни държавни органи, и в период до три месеца да извести подателя какво се е случило с неговия сигнал.
Работодателите от своя страна би трябвало да построи подобен механизъм за подаване на сигнали за нередности във компанията, тъй че всички чиновници да имат достъп до него, както и да се подсигурява конфединциалност на самоличността им. Сигналите може да бъдат подавани документално по пощата или електронно на е-mail адрес, по телефон, или пускани в специфична кутия.
Най-важното е, че директивата задължава страните членки да основат нужната законова отбрана на " информаторите ", т.е. те да не бъдат уволнявани или за тях да няма отрицателни последствия в работата, единствено поради това, че са алармирали за законови нарушавания.
Изненадващо е, че директивата е влезнала в действие в края на октомври 2019 година, без да провокира публичен интерес, а в края на тази година - 17 декември, изтича двегодишният период, в който страните-членки би трябвало да я транспонират в локалните законодателства. Първи - от началото на 2022 година, би трябвало да стартират да я ползват огромните компании с над 250 души личен състав. Средните предприятия с личен състав от 50 до 250 души имат гратисен интервал до 2024 година
За нея се научи тези дни, откакто компании за асортимент на личен състав сигнализираха, че на пазара се появява нов вид специалност, обвързвана с нова европейска инструкция. В обществените мрежи незабавно се надигна отвращение би трябвало ли да се пазят " доносници " и каква тъкмо ще е ролята на координаторите на сигналите.
Българските управляващи също не повдигат въпроса за новите условия пред държавните и общинските структури и частните компании. Правителството безнадеждно закъснява с транспонирането на директивата. До 17 декември страната ни трябва да е приела специален закон за отбрана на лицата, сигнализиращи нередности, само че все още Министерството на правораздаването не е готово с подобен план. Дори и да успее да го създаде, не е несъмнено дали ще има парламент, който да го гласоподава до края на годината.
Оказва се, че и без да имат политически рецесии и няколко избори в годината, огромна част от другите европейски страни също не са подготвени с използването на директивата. Ковид-кризата и желанието да не се товари точно в този момент ненужно бизнеса с нови административни тежести и разноски, може да е положително опрощение Брюксел да удължи гратисния интервал или най-малко да не постанова наказания за несъблюдение на директивата. На това очевидно се надяват и българските управляващи.
Много от детайлите по използването на директивата са в ръцете на националните държавни управления по какъв начин те ще разпишат законовите текстове. Така да вземем за пример няма съответни условия към координаторите по сигналите - новите длъжности в фирмите. Те въпреки всичко би трябвало да бъдат задоволително способени и да познават компанията, с цел да преглеждат такива случаи. Затова се чака с тази задача да се заемат юристите от правните отдели, експертите по човешки запаси, допустимо е и служителят, който дава отговор за GDPR. Тази функция може да се разпореди и на външни консултанти, каквато процедура към този момент има точно с GDPR.
Трябва да се означи, че огромните компании, банките, сдруженията на интернационалните корпорации у нас надали ще срещнат компликации, тъй като от няколко години са построили сходни схеми за докладване на нарушения на законодателството и разполагат с необходимите кадри. В доста от огромните компании у нас, изключително тези с задгранично присъединяване, има по този начин наречените comрliance officers, чиято задача е доста сходна с тази от директивата.
Проблемът ще е със междинните предприятия - за тях при всички положения новата инструкция означа спомагателни разноски, повече бумащина и опасност за солени наказания, в случай че нещо не бъде изпълнено, както би трябвало. Какви ще са глобите за работодатели, които не внедрят схемата за подаване и разглеждане на сигнали за нередности и не дефинират отговорници за това, ще се взема решение от местните правителства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ