Как нормирането на храните през Втората световна война направи британците здрави
Нормирането постоянно се счита за тип „ гладна диета “, само че се оказва, че по време на Втората международна война то освен трансформира питателните привички на британците, само че и усъвършенства тяхното здраве. Проучванията демонстрират нараснало богатство измежду британците с помощта на система за нормиране на храните, която обгръща 14 години.
Преди началото на Втората международна война количеството на храната във Англия е мощно подвластно от задграничния импорт. През 1939 година единствено към 30% от всичко, което британците ядат, се създава в страната. С други думи, 70% от цялата храна във Англия преди началото на Втората международна война се доставя от производители и снабдители от целия свят.
Рискът от немски набези върху търговски кораби сочи потенциал за дефицит на храна в цяла Англия. За да помогне за минимизирането на този риск, държавното управление взема решение, че би трябвало да наложи правила. През 1939 година се появява дажбата за бензин, а през януари 1940 година тази система достига и върху хранителни артикули. Тя е въведена, с цел да обезпечи заслужено систематизиране на храната и стоките за всички британци, даже и когато храната стане нищожна. За първи път се ползва дажба единствено за бекона, маслото и захарта. До 1942 година обаче доста други артикули, в това число мляко, месо, сирене, яйца и мазнини за готвене, също се раздават по избран ред.
Министерството на храните, основано за първи път през 1939 година, дава отговор за обезпечаването на съответна диета за хората във Англия по време на Втората международна война и управлява системата за дажбите. За да подсигурява, че всичко остава равно, Министерството на храните дава на всеки мъж, жена и дете брошура с купони, с които да пазари.
Основните хранителни артикули са непосредствено разпределени с тези купони, до момента в който други продукти, които се смятат за по-малко нужни за оцеляване на народа, са разпределени посредством точкова система. На всеки човек е даден избран брой точки, а на съответни храни са дадени точки. Броят точки, дадени на разнообразни продукти, се трансформира според от наличността и потребителското търсене.
Въпреки това, до момента в който войната продължава и дефицитът се усилва, става обичайно хората да чакат на опашки дълго време, единствено с цел да стигнат най-накрая до касата и да схванат, че в магазина преди малко е приключил продуктът, който са чакали…
До края на войната ето по какъв начин изглеждаше типичната седмична хранителна дажба за възрастен:
Това се оказва доста потребно за цялостното здраве на нацията в дълготраен проект. Както счита диетологът Луиз Бланчфийлд, подобренията в здравето се дължат „ най-много на пониженото месо в диетата им, увеличената взаимозависимост от растителни храни, по-малко яйца и най-важното, по-малко захар. “
Данните също по този начин демонстрират, че смъртните случаи от инсулти и сърдечни болести понижават фрапантно по време на Втората международна война, евентуално заради дажбата на месото.
Освен това хората, които имат неприятна диета преди войната или нямат достъп до висококачествени храни, в този момент могат да усилят приема на протеини и витамини, защото получават същите дажби като всички останали. Бременните дами и деца също получават спомагателни яйца, мляко и други артикули, с цел да се поддържат здрави.
Лондон Тауър
Предприемат се също по този начин начинания от английското държавно управление и британците, с цел да се подсигурява, че производството на храни в страната е оптимално. Лорд Уултън, който е министър на храните, основава акцията „ Копай за победа “, която предизвиква британците да трансформират всевъзможни зелени площи, които могат да намерят, в зеленчукови петна. Дори тревните площи около Лондон Тауър се употребяват като зеленчукова градина по време на войната.
Повишеният фокус върху плодовете и зеленчуците по време на Втората международна война също довежда до написване на редица готварски книги за това по какъв начин най-добре да се усъвършенства храната, с която хората разполагат. Рецептите в тях акцентират, че не се губи храна и че с малко храна може да се направи доста. Рецепти за битка с умората от дажбите са гениални. Една изключително неповторима концепция е за моркови на клечки. Морковите се употребяват като опция на плодовете в сладкишите и тартарите заради естествената им наслада. Те даже се слагат на клечка и се дават на деца вместо близалки и сладолед. Нищо чудно, че през това време британците са толкоз здрави!
Нормирането продължава да бъде главен детайл в английското общество и след края на Втората международна война, като в последна сметка приключва през 1954 година Въпреки че по време на войната храната е нищожна, нормирането показва на всички британци – богатите и бедните – благородното възприятие, че способстват за военните старания.
По време на Първата международна война пък държавното управление в началото не желае да управлява питателните пазари. То се преборва с опитите за въвеждане на минимални цени в производството на зърнени култури, въпреки и да отстъпва в региона на контрола на вноса на захар, месо и зърнени храни. А когато вкарва промени, те са лимитирани. През 1916 година става нелегално да се употребяват повече от две ястия, до момента в който се обядва на публично място за хранене или повече от три за вечеря; въведени са санкции за хора, който са хванати да хранят гълъбите или бездомните животни.
През януари 1917 година Германия чрез подводниците си се пробва да спре доставките на храна до Великобритания и да провокира всеобщ апетит. За да отговори на тази опасност, доброволното нормиране е въведено през февруари 1917 година Хлябът е субсидиран от септември същата година; подтикнати от локалните управляващи да вземат нещата в свои ръце, наложителното нормиране е въведено на стадии сред декември 1917 година и февруари 1918 година, когато доставките на пшеница във Англия понижават до размера, нужен единствено шест седмици. За да подкрепят процеса, през юли 1918 година са въведени дажбени книги за масло, маргарин, свинска мехлем, месо и захар. По време на войната междинният банкет на сила понижава единствено с 3%, а приемът на протеини с 6%.
