Евгений Кънев: Магнитски тепърва ще си казва думата. ТОЙ и КОЙ пак проправят партини до Вашингтон
Но и преди е имало такива интервали.
Не тъй като макроикономическите параметри - на фона на небивалия политически звук - са положителни. България е измежду страните в Европейски Съюз с най-нисък дълг към Брутният вътрешен продукт, с едни от най-ниските лихви за бизнес и население, даже с един от най-ниските бюджетни дефицити. А и инфлацията е измежду най-ниските в страните от Източна Европа наоколо до Украйна.
Но и различен път сме имали положителни параметри.
Не тъй като енергетиката - макар своята нереформираност - дава успокоение през зимата за бизнес и население - във време на напрежение за сметките в цяла Европа. Защото се оказваме измежду минимум подвластните от газ за ток в Европа. А газът, който - съгласно служебния кабинет щеше да ни потопи, в случай че не е газпромски - се оказа задоволителен с най-сетне стартирането на историческия интерконектор и не толкоз безценен, так където в действителност е необходим.
Не и поради най-сетне решения въпрос с Македония; освен поради топ местата на българските възпитаници в интернационалните олимпиади; не поради многото триумфи на българите у нас и по света.
А тъй като тази трагична война в Украйна смъкна маските на героите на Прехода и към този момент имаме разкрит спор - минало против бъдеще - с ясни страни по него.
Защото през тази година прекъснахме мощните корупционни потоци от Газпром, от нуклеарното гориво на АЕЦ, а скоро и от Лукойл към нашия политически хайлайф.
И най-много - тъй като стартира началото на края на съветската доминация над нашата страна, която с приливи и отливи ни държи в мъртва хватка още от 9.9.1944 година
Свидетели сме на исторически прозорец да се освободим нак-после от мъртвата хватка на Кремъл.
Пропуснахме шанса в края на 90 те години, когато макар триумфите на участието в Европейски Съюз и НАТО - елитът на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност получи реванш и отново окупира властта в интерес на Кремъл. Така от участието в Европейски Съюз те получиха милиардите, ние единствено свободата да пътуваме. А участието в НАТО беше нещо като застраховка за нашия хайлайф - против 2-3 бази и задачи - да не бъде закачан за своите безчинства от Запада.
Сега - със промяна на геополитическия вятър - ТОЙ и КОЙ отново проправят партини до Вашингтон като бранители на евроатлантизма - виждате по какъв начин гласоподават с невъобразим възторг самолети, оръжия, забрани на Лукойл и прочие На колене падат пред вселенския Патриарх, делегации пращат в Съединени американски щати да лобират за състрадание.
Но Тръмп го няма, а Магнитски занапред ще си споделя думата. Вече имаме писмо от значим конгресмен по какъв начин се ползва у нас. Наместникът на кремълските ползи към този момент претърпя тежки загуби за грипена, газпромския газ, съветското нуклеарно гориво, оръжията за Украйна, остана му един Лукойл.
Дори в пропутинските ни медии има оживление на застоялия въздух.
Геополитиката раздвижи политическите пластове и у нас и остарелият ни кому-десарски хайлайф се бори със зъби и нокти за своето оцеляване.
Големият въпрос на 2023 година е отново ли ще чакаме нов 10 ноември или този път българите сами ще узреем за смисъла на свободата и ще се борим за нея?
Икономистът Евгений Кънев, Facebook
Не тъй като макроикономическите параметри - на фона на небивалия политически звук - са положителни. България е измежду страните в Европейски Съюз с най-нисък дълг към Брутният вътрешен продукт, с едни от най-ниските лихви за бизнес и население, даже с един от най-ниските бюджетни дефицити. А и инфлацията е измежду най-ниските в страните от Източна Европа наоколо до Украйна.
Но и различен път сме имали положителни параметри.
Не тъй като енергетиката - макар своята нереформираност - дава успокоение през зимата за бизнес и население - във време на напрежение за сметките в цяла Европа. Защото се оказваме измежду минимум подвластните от газ за ток в Европа. А газът, който - съгласно служебния кабинет щеше да ни потопи, в случай че не е газпромски - се оказа задоволителен с най-сетне стартирането на историческия интерконектор и не толкоз безценен, так където в действителност е необходим.
Не и поради най-сетне решения въпрос с Македония; освен поради топ местата на българските възпитаници в интернационалните олимпиади; не поради многото триумфи на българите у нас и по света.
А тъй като тази трагична война в Украйна смъкна маските на героите на Прехода и към този момент имаме разкрит спор - минало против бъдеще - с ясни страни по него.
Защото през тази година прекъснахме мощните корупционни потоци от Газпром, от нуклеарното гориво на АЕЦ, а скоро и от Лукойл към нашия политически хайлайф.
И най-много - тъй като стартира началото на края на съветската доминация над нашата страна, която с приливи и отливи ни държи в мъртва хватка още от 9.9.1944 година
Свидетели сме на исторически прозорец да се освободим нак-после от мъртвата хватка на Кремъл.
Пропуснахме шанса в края на 90 те години, когато макар триумфите на участието в Европейски Съюз и НАТО - елитът на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност получи реванш и отново окупира властта в интерес на Кремъл. Така от участието в Европейски Съюз те получиха милиардите, ние единствено свободата да пътуваме. А участието в НАТО беше нещо като застраховка за нашия хайлайф - против 2-3 бази и задачи - да не бъде закачан за своите безчинства от Запада.
Сега - със промяна на геополитическия вятър - ТОЙ и КОЙ отново проправят партини до Вашингтон като бранители на евроатлантизма - виждате по какъв начин гласоподават с невъобразим възторг самолети, оръжия, забрани на Лукойл и прочие На колене падат пред вселенския Патриарх, делегации пращат в Съединени американски щати да лобират за състрадание.
Но Тръмп го няма, а Магнитски занапред ще си споделя думата. Вече имаме писмо от значим конгресмен по какъв начин се ползва у нас. Наместникът на кремълските ползи към този момент претърпя тежки загуби за грипена, газпромския газ, съветското нуклеарно гориво, оръжията за Украйна, остана му един Лукойл.
Дори в пропутинските ни медии има оживление на застоялия въздух.
Геополитиката раздвижи политическите пластове и у нас и остарелият ни кому-десарски хайлайф се бори със зъби и нокти за своето оцеляване.
Големият въпрос на 2023 година е отново ли ще чакаме нов 10 ноември или този път българите сами ще узреем за смисъла на свободата и ще се борим за нея?
Икономистът Евгений Кънев, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ