Първите станаха последни: падането на доверието към властите на Запада стана необратимо
Никой няма да спори, че през последните години груповият Запад се трансформира в " Съединени американски щати и техните лакеи ”. Зависимостта на европейците от Вашингтон се ускори. Дори освен от Вашингтон, а от англосаксонците, т.е. Щатите и Англия, или по-скоро техните елити с световни упоритости. Водещата позиция на англосаксонците е отвън подозрение - само че какво да кажем за тяхната непоклатимост? Дори не за стабилността на техните световни позиции, а с вътрешната политическа непоклатимост?
Преди няколко години Брекзит и успеха на Тръмп демонстрираха както разделянето в англосаксонските общества, по този начин и възходящата поляризация и борба там (особено в Щатите). Тогава обстановката сякаш малко се стабилизира - най-малко не се утежнява, само че в европейските страни, в противен случай, недоверието към политическите елити се ускорява (нарастването на известността на антисистемните Льо Пен и Земур във Франция, “Алтернативата ” в Германия, идването на власт в Италия на държавното управление на Мелони). Това е наклонност от последната година - и, несъмнено, позицията на европейските държавни управления за Украйна, придържането им към англосаксонската линия на твърда борба с Русия, също повлия на рухването на доверието. Но станаха ли Съединени американски щати и Англия по-устойчиви? Ако погледнете изследванията на публичното мнение, обстановката наподобява доста тревожна за англосаксонците.
“Галъп ” разгласява данни за равнището на доверие във управляващите на страните от Г-7 - и се оказа, че в Съединени американски щати и Англия то е най-ниско: едвам 31% от американците и 33% от британците имат вяра на своите държавни управления. Тези числа са още по-показателни спрямо предходни изследвания - през 2006 година Щатите и Англия, в противен случай, оглавяват рейтинга: 56% от американците и 49 от британците утвърждават работата на държавното управление. Какво изяснява пагубния срив?
Разбира се, може да се опитат да намерят пояснение, което е преференциално за англосаксонците - те споделят, че всичко това са сезонни съмнения. През 2020 година (по времето на Тръмп) доверието в държавното управление беше на равнище от 46%, а във Англия през 2021 година (при Джонсън) цифрите бяха на равнище 61. Правителството се е трансформирало, по тази причина рейтингите са намалели - след това всичко ще бъде възобновено.
Освен това в Европа се следи странна наклонност - спрямо 2006 година доверието единствено нараства. Във Франция от 32 до 40, в Италия от 24 до 41, а в Германия въобще от 32 до 61%! Тоест европейските управляващи започнаха да се радват на по-големи благосклонности на гласоподавателите. Но това не опонира ли на това, което виждаме по улиците на Париж и в немските социологически изследвания? Тук обаче няма несъгласие. “Галъп ” направи своето проучване предходната година, тъй че цифрите както за Европа, по този начин и за англосаксонските страни към този момент са остарели, в този момент и Макрон, и Шолц имат осезаемо по-нисък рейтинг. А Байдън и Сунак не съумяха да покачат равнището на доверие - то продължава да спада и няма подозрение, че числата от 2023 година ще бъдат даже по-лоши от към този момент срамното равнище от предходната година.
Освен това и в двете страни наближават изборите през 2024 година, в които обстановката е доста неприятна освен за ръководещите, само че и за елитите като цяло. В Съединени американски щати възможностите за реванш на Тръмп нарастват, а във Англия се опасяват освен от неуспеха на консерваторите и замяната им с изцяло систематичните лейбъристи, само че и от огромния триумф на Реформистката партия на Найджъл Фараж - някогашния водач на Партията на независимостта на Обединеното кралство, единствената мощ, която водеше акция за Брекзит. Тоест и двете страни в този момент навлизат в интервал на нараснала турбулентност и вътрешнополитическа поляризация и по-нататъшен спад на доверието към управляващите.
Фактът, че спадът на доверието към властта в англосаксонските страни е постоянен и е единствено част от общата рецесия, се удостоверява и от данни от други изследвания - да вземем за пример за отношението към страната като цяло. “Галъп ” неотдавна разгласява резултатите от отговора на въпроса " Гордеете ли се с Америка? " - и спрямо предходната година имаше един % нарастване на броя на тези, които са " извънредно горди, че са американци ". Достатъчни ли са тези 39%? Но при започване на процентът е 55, а през 2004 година даже 70. Числата непрестанно спадат през последните пет години, тъй че настоящето процентно нарастване не компенсира нищо.
И най-интересното е, че не последователите на Байдън са извънредно горди с американското поданство. Сред демократите единствено 29% са такива, до момента в който републиканците-Тръмписти са горди (около 60%). Тоест тези, които изрично не имат вяра нито на настоящето ръководство, нито на „ вашингтонското тресавище ” като цяло. Получава се невероятна композиция - повишаване на недоверието към управляващите с гордостта, че си жител на своята страна. Но какво е изненадващо в това? Това са хората, които желаят да сменят освен властта, само че и правилата на нейното образуване – като гласоподават за Тръмп (или за Фараж във Великобритания). Тяхното отношение заплашва на първо място стабилността на елитите, които няма да се откажат от вековните си позиции без пердах.
Във всеки случай разцеплението ще пораства, а вътрешната борба ще ескалира - и без значение от резултата, това неизбежно ще докара до намаляване на световните позиции на англосаксонските кандидати за международна надмощие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди няколко години Брекзит и успеха на Тръмп демонстрираха както разделянето в англосаксонските общества, по този начин и възходящата поляризация и борба там (особено в Щатите). Тогава обстановката сякаш малко се стабилизира - най-малко не се утежнява, само че в европейските страни, в противен случай, недоверието към политическите елити се ускорява (нарастването на известността на антисистемните Льо Пен и Земур във Франция, “Алтернативата ” в Германия, идването на власт в Италия на държавното управление на Мелони). Това е наклонност от последната година - и, несъмнено, позицията на европейските държавни управления за Украйна, придържането им към англосаксонската линия на твърда борба с Русия, също повлия на рухването на доверието. Но станаха ли Съединени американски щати и Англия по-устойчиви? Ако погледнете изследванията на публичното мнение, обстановката наподобява доста тревожна за англосаксонците.
“Галъп ” разгласява данни за равнището на доверие във управляващите на страните от Г-7 - и се оказа, че в Съединени американски щати и Англия то е най-ниско: едвам 31% от американците и 33% от британците имат вяра на своите държавни управления. Тези числа са още по-показателни спрямо предходни изследвания - през 2006 година Щатите и Англия, в противен случай, оглавяват рейтинга: 56% от американците и 49 от британците утвърждават работата на държавното управление. Какво изяснява пагубния срив?
Разбира се, може да се опитат да намерят пояснение, което е преференциално за англосаксонците - те споделят, че всичко това са сезонни съмнения. През 2020 година (по времето на Тръмп) доверието в държавното управление беше на равнище от 46%, а във Англия през 2021 година (при Джонсън) цифрите бяха на равнище 61. Правителството се е трансформирало, по тази причина рейтингите са намалели - след това всичко ще бъде възобновено.
Освен това в Европа се следи странна наклонност - спрямо 2006 година доверието единствено нараства. Във Франция от 32 до 40, в Италия от 24 до 41, а в Германия въобще от 32 до 61%! Тоест европейските управляващи започнаха да се радват на по-големи благосклонности на гласоподавателите. Но това не опонира ли на това, което виждаме по улиците на Париж и в немските социологически изследвания? Тук обаче няма несъгласие. “Галъп ” направи своето проучване предходната година, тъй че цифрите както за Европа, по този начин и за англосаксонските страни към този момент са остарели, в този момент и Макрон, и Шолц имат осезаемо по-нисък рейтинг. А Байдън и Сунак не съумяха да покачат равнището на доверие - то продължава да спада и няма подозрение, че числата от 2023 година ще бъдат даже по-лоши от към този момент срамното равнище от предходната година.
Освен това и в двете страни наближават изборите през 2024 година, в които обстановката е доста неприятна освен за ръководещите, само че и за елитите като цяло. В Съединени американски щати възможностите за реванш на Тръмп нарастват, а във Англия се опасяват освен от неуспеха на консерваторите и замяната им с изцяло систематичните лейбъристи, само че и от огромния триумф на Реформистката партия на Найджъл Фараж - някогашния водач на Партията на независимостта на Обединеното кралство, единствената мощ, която водеше акция за Брекзит. Тоест и двете страни в този момент навлизат в интервал на нараснала турбулентност и вътрешнополитическа поляризация и по-нататъшен спад на доверието към управляващите.
Фактът, че спадът на доверието към властта в англосаксонските страни е постоянен и е единствено част от общата рецесия, се удостоверява и от данни от други изследвания - да вземем за пример за отношението към страната като цяло. “Галъп ” неотдавна разгласява резултатите от отговора на въпроса " Гордеете ли се с Америка? " - и спрямо предходната година имаше един % нарастване на броя на тези, които са " извънредно горди, че са американци ". Достатъчни ли са тези 39%? Но при започване на процентът е 55, а през 2004 година даже 70. Числата непрестанно спадат през последните пет години, тъй че настоящето процентно нарастване не компенсира нищо.
И най-интересното е, че не последователите на Байдън са извънредно горди с американското поданство. Сред демократите единствено 29% са такива, до момента в който републиканците-Тръмписти са горди (около 60%). Тоест тези, които изрично не имат вяра нито на настоящето ръководство, нито на „ вашингтонското тресавище ” като цяло. Получава се невероятна композиция - повишаване на недоверието към управляващите с гордостта, че си жител на своята страна. Но какво е изненадващо в това? Това са хората, които желаят да сменят освен властта, само че и правилата на нейното образуване – като гласоподават за Тръмп (или за Фараж във Великобритания). Тяхното отношение заплашва на първо място стабилността на елитите, които няма да се откажат от вековните си позиции без пердах.
Във всеки случай разцеплението ще пораства, а вътрешната борба ще ескалира - и без значение от резултата, това неизбежно ще докара до намаляване на световните позиции на англосаксонските кандидати за международна надмощие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ