Никой не избира къде да се роди. Нито в кое

Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере да вземем за пример къде да живее и кои да са му приятелите, само че има и такива избори, които не вършим, а дефинират живота ни.

Родината може да не е орис, животът да протече другаде, само че тя оставя някакъв белег в сърцето. Тя е миризмата на печени чушки, на билков чай с мед и препечена филия с масло и шарена сол. Може да е в шубраците край пътя, необлагородени, диви, без задачата да бъдат красива панорама по време на път. Може да е изгревът над плажа на Иракли или гледката когато изкачиш Рила и езерата са се ширнали пред изтощения поглед. Неизкореним екстаз за сетивата.

Родината може да е в свободата да разбираш хората и надписите по улиците, да прочетеш и днешния вестник, и Радичков в оригинал и да схванеш всяка дума - и цинизмите, и думи като " мъртвичаво ". Чувството, че си част, че принадлежиш. Един език, една история, география, просвета, спорт.

Всеки може да открие и да откри своята персонална България в родния си дом, в коравата десница на дядо си. В радиоточката, с която майка му припява естрадна ария от младостта. В родния си град – пейките му, тротоарите, лицата от детството, мемоари за казанлъшки понички, захарен памук, топли мекици от баничарницата на ъгъла. Лунапаркът, люлките в парка, пързалките в квартала, играта пред блока до късно вечер.

Родината е и магията на първия път - първата дума, майчиното мляко. Първото стихче в детската градина, цветята за класната на първия образователен ден. Хващането за ръка от първата обич, първата целувка, шансът да чуеш " обичам те " за пръв път на роден език.

Много от нас непретенциозно отстояват избора, който не са създали, само че прегърнали, отвън страната ни – посредством фолклорни клубове, неделни български учебни заведения, плетене на мартеници на другия завършек на земята и по- значимото, където българската просвета и съзнание са в непрекъсната заплаха да се претопят. Тези хора дават опора на по- възрастните, останали без корен и придават възприятие на жанр на по- младите, които не знаят накъде да насочат клоните си. Тяхната активност, стотици анонимни българи в целия свят, е същинска задача, почтена за поклонение.

А други пращат мъчно изкараните си средства на родителите си за сметките, на децата, от които са разграничени и по този начин се явяват и най- огромният спонсор на родината. Част от тях не устоят и се завръщат, въпреки да са наясно, какво ги чака, тъй като същото то ги е прогонило. А друга част се връщат напълно умишлено – да оказват помощ, да се развиват, да съумяват. Те също са почтени за поклонение.

Има и такива, обаче, които не обичат да разгласяват, че са българи. Те настояват, че обичат Майка България, само че назовават страната България - мащеха. Търсят метод да не живеят тук, Бога ми, имат по стотици аргументи дневно. Цели фамилии се изселват, в други, в смесени бракове, не се приказва даже български език. Но някой неравноделен темп, миризмата на баница от турския магазин, някоя забравена фотография или картичка, инцидентна дума или лице на улицата ги връщат към предходни времена и в душите им се настанява една тежка горест за нещо изчезнало и пропуснато.

Родолюбието, както е всекидневно за любовта, познава възторга, гордостта, възприятието, че не си самичък на света и носиш нещо у себе отвън себе си, гените на родителите, само че и на поколенията преди тях. И то обича гръмки думи, обича доказателства за любовта си – чисти и спокойни улици, тихи нощи, уреденост в обществото и мисъл за децата, възрастните, болните, изоставените.

Но и като всяка друга обич, родолюбието се изпитва в сложните моменти, а не в славните. И както всяка друга обич, родолюбието е толкоз съкровено възприятие, че не може да бъде учено, преподавано и принудително или извън насаждано. То просто се ражда и живее в нас с малко повечко грижи. В родолюбието не може да има обвинявания, кой по какъв начин показва тази обич и на какви жертви е подготвен за нея. Или да има премерване на любовта - кой повече и кой по- малко дава.

И тъй като през днешния ден е 3- ти март, денят, в който засвидетелстваме родолюбието си – дано намерим метод да честваме – кой както откри за добре, без отговорности, гръмки думи и обвинявания, с повече приемливост и наслада, тъй като по този начин се заразяват и децата. А както в любовта – и тук те са най- значимото.