Вратарят на ХК Чардафон Николай Цветков: Габрово е в сърцето ми!
Николай Цветков е роден на 2 октомври 1987 година в София, където живее и работи и сега. Висшето си обучение приключва в ЮЗУ " Неофит Рилски ", компетентност " Международни връзки ". Той е индивидът, който пази със сърце и душа вратата на ХК Чардафон (Габрово)! Вероятно точно това е повода Ники да бъде определен за капитан на мъжкия хандбален отбор. За първи път се допира до хандбала в ученическите си години и играта го превзема, само че макар че има физически данни да играе гард, Цветков е наясно, а скоро и треньорът му се убеждава, че неговото място е на вратата. Играл е за хандбалните тимовете на Юнион-Атлантик (София), Нови Искър и Академик Интер (Благоевград), НСА и Левски (София).
- Разкажете по кое време и по какъв начин започнахте да играете хандбал. С какво ви завоюва този спорт?
- Започнах на 11-12 годишна възраст в хандбален клуб Юниор–Атлантик (София). От дребен обичах да вардя футболната врата в квартала и учебно заведение и динамичността, и бързината на хандбалната игра бързо ме превзеха. Бях по-висок за възрастта си и треньорът ми мъчно се съгласи с обстоятелството, че желая да застана на вратата, а не да играя на гарда. Още след първата подготовка беше уверен, че мястото ми е точно на вратата. Тежките и разнородни тренировки ми помогнаха да развия физиката си и придвижването на тялото.
- Вече трети сезон сте част от тима на ХК Чардафон. Чувствате ли се към този момент габровец? С какво ви завоюва габровския отбор и какво ви задържа в Чардафон?
- Спокойно мога да кажа, че бързо заобичах Габрово. Прекрасен град и страхотни хора. Спечелих същински другари. Атмосферата в тима, хората, които са построили клуба, съотборниците ми, вярната ни аудитория, топлината и добротата на габровци, са аргументите да играя към този момент три години в Габрово и да съм горделив да нося на гърдите си емблемата на Чардафон.
- Какво ви дава и какво ви лишава хандбала? Струва ли си?
- Дава ми страсти, които са мъчно заменими. Удоволствието от успехите, болката от загубите, насладата на публиката... Струва си да изпитваш всяка седмица тези страсти, най-много когато ги виждаш и в очите на най-малките почитатели, на щерка ми, която крещи от публиката " Браво, тате! ". Точно поради тези страсти си коства всяка една болежка, всяка травма и отчаяние!
- Една част от спортната Ви кариера е минала в екипа на ХК Левски (София). По какво си наподобяват и по какво се разграничават хандбалните Левски и Чардафон? Има ли въобще място за съпоставяне?
- Всъщност в Левски играх единствено един сезон – единственият, в който Левски бе съживен и взе присъединяване в А РХГ, след което прекрати съществуването си. Сравнение в учредителен проект не може да бъде правено. Все едно да сравняваш " абсолютния безпорядък " със " света на Монк ". В Габрово атмосферата в тима, сред играчите, както и сред играчи и управление е просто съвършена. Във всички връзки Чардафон има безусловно преимущество. Смело мога да заявя, че усещам съотборниците и управлението като семейство.
- Ако би трябвало да обясните на 6-годишно дете какво е да си хандбален вратар, какво бихте му споделил?
- Погледнете вратата! Тя е твоят дом, а топката в никакъв случай не е добре пристигнала у дома. Дай всичко от себе си, цялата си храброст и непримиримост, гледай я, преследвай я и не я пускай вътре! Направи го и ще чуеш викания на името ти, ще видиш наслада в очите и ще схванеш, че за хората на трибуните, ти си се трансформирал в същински воин.
- Опишете момента, когато погледнете към таблото с резултата от мача и осъзнаете, че златото е ваше!
- Докато не чуя последния сигнал не се укротявам, даже да водим с 10 гола 5 минути преди края на мача. После... наслада, задоволство и успокоение.
- Какво е нужно за победа?
- Мъжество и хъс. Безкрайни тренировки, усърдие, упоритост и 60 минути тотална централизация в играта. Вярна аудитория, която да поддържа до край, а от време на време и доза шанс.
- Какво е обичаното ви занятие, когато не сте на хандбалната сцена?
- Да извозвам време с щерка си, с обичаните хора или да упражнявам някое от заниманията си – книги, планински преходи, сноуборд или ендуро мотори.
- С риск да изненадаме доста хора сме длъжни да отбележим, че като се изключи че сте измежду топ хандбалистите в България, всеки един от вас има своя специалност и работи. Как съчетавате работата, тренировките и пътуванията за хандабланите срещи на Чардафон? Пречи или оказва помощ хандбалът на работата?
- Зависи от работата. Считам, че още в детските и юношеските години хандбалът ми е дал доста и е ме е построил като персона и темперамент, което ми оказва помощ извънредно доста и в работата. Способността за работа в екип е извънредно належащо качество, както на хандбалното игрище, по този начин и в ежедневната работа. Пътуванията са занимателни! Винаги пътуваме по няколко души дружно. Все отново, организационно започваме да планираме най-малко 3-4 дни по-рано, с цел да успеем да съвместим пътя за мач, със служебните си и фамилни задължения. Честно казано от време на време не е толкоз елементарно. Дългите пътувания, да вземем за пример до Добрич и Варна, са много уморителни и прибирането в София постоянно е измежду нощ, а на идващия ден ни чака и работа. Не постоянно съумяваме да възстановим изцяло и малко или доста, това оказва отрицателно въздействие върху работните ни процеси.
- Вие сте измежду 11-те най-хубави спортисти на Габрово за 2018-та. Какво е чувството?
- Бях извънредно сюрпризиран от номинацията и последвалото самопризнание. Благодарност е думата, която разказва най-добре възприятието, което изпитвам! Благодарност и благодарност към управлението на клуба, съотборниците ми и нашата прелестна аудитория, към всички габровци! Мисля, че премията е за всички нас.
- Защо децата би трябвало да играят хандбал? Какво са децата на Чардафон за мъжкия отбор?
- Хандбалът е спорт, изграждащ характери и персони, възпитаващ добродетели. За нас, играчите от мъжкия отбор, децата от школата са движеща мощ. През сегашния сезон ни поддържат по необикновен метод и са нашия 8-и състезател при всяко домакинство, а и при много от гостуванията. Да видиш детски усмивки и зелени флагове на стотици километри от Габрово е неописуемо!
- Споделете с нас 3 неща, без които не можете!
- Дъщеря ми, обичаните хора и спортът в разнообразни разновидности. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, случвало ми се в миналото - любовта и усмивката в живота ми. Моят мотиватор, моята движеща мощ, моето всичко!
- Каква е ролята на капитана в един тим? Какво е да сте капитан на Чардафон?
- Капитанът е обединител и мотиватор. Безспорно значима фигура, със съществени отговорности. В нашия тим колективът е на такова равнище, че всеки би могъл и заслужава лентата. Лично за мен е чест и привилегия да я нося.
- Ако си представим, че вършим това изявление година по-късно – една превъзходна за Вас година, какво ще честваме?
- Титла, купа за Чардафон и... бенефис.
- Искате ли да пожелаете нещо на Габрово и габровци?
- Скъпи габровци, бъдете здрави, пълнете залата при спортни мероприятия и подтиквайте децата си към спорта!
- Тази събота Чардафон се изправя против НСА в Габрово, в среща от 13-ия кръг на А РХГ-мъже. Какви са вашите упования за мача?
- След слабата ни игра в Горна Оряховица в предишния кръг, чакам да се активизираме и да реализираме безапелационна победа с добра игра и да зарадваме вярната ни аудитория.
Дарик Габрово
- Разкажете по кое време и по какъв начин започнахте да играете хандбал. С какво ви завоюва този спорт?
- Започнах на 11-12 годишна възраст в хандбален клуб Юниор–Атлантик (София). От дребен обичах да вардя футболната врата в квартала и учебно заведение и динамичността, и бързината на хандбалната игра бързо ме превзеха. Бях по-висок за възрастта си и треньорът ми мъчно се съгласи с обстоятелството, че желая да застана на вратата, а не да играя на гарда. Още след първата подготовка беше уверен, че мястото ми е точно на вратата. Тежките и разнородни тренировки ми помогнаха да развия физиката си и придвижването на тялото.
- Вече трети сезон сте част от тима на ХК Чардафон. Чувствате ли се към този момент габровец? С какво ви завоюва габровския отбор и какво ви задържа в Чардафон?
- Спокойно мога да кажа, че бързо заобичах Габрово. Прекрасен град и страхотни хора. Спечелих същински другари. Атмосферата в тима, хората, които са построили клуба, съотборниците ми, вярната ни аудитория, топлината и добротата на габровци, са аргументите да играя към този момент три години в Габрово и да съм горделив да нося на гърдите си емблемата на Чардафон.
- Какво ви дава и какво ви лишава хандбала? Струва ли си?
- Дава ми страсти, които са мъчно заменими. Удоволствието от успехите, болката от загубите, насладата на публиката... Струва си да изпитваш всяка седмица тези страсти, най-много когато ги виждаш и в очите на най-малките почитатели, на щерка ми, която крещи от публиката " Браво, тате! ". Точно поради тези страсти си коства всяка една болежка, всяка травма и отчаяние!
- Една част от спортната Ви кариера е минала в екипа на ХК Левски (София). По какво си наподобяват и по какво се разграничават хандбалните Левски и Чардафон? Има ли въобще място за съпоставяне?
- Всъщност в Левски играх единствено един сезон – единственият, в който Левски бе съживен и взе присъединяване в А РХГ, след което прекрати съществуването си. Сравнение в учредителен проект не може да бъде правено. Все едно да сравняваш " абсолютния безпорядък " със " света на Монк ". В Габрово атмосферата в тима, сред играчите, както и сред играчи и управление е просто съвършена. Във всички връзки Чардафон има безусловно преимущество. Смело мога да заявя, че усещам съотборниците и управлението като семейство.
- Ако би трябвало да обясните на 6-годишно дете какво е да си хандбален вратар, какво бихте му споделил?
- Погледнете вратата! Тя е твоят дом, а топката в никакъв случай не е добре пристигнала у дома. Дай всичко от себе си, цялата си храброст и непримиримост, гледай я, преследвай я и не я пускай вътре! Направи го и ще чуеш викания на името ти, ще видиш наслада в очите и ще схванеш, че за хората на трибуните, ти си се трансформирал в същински воин.
- Опишете момента, когато погледнете към таблото с резултата от мача и осъзнаете, че златото е ваше!
- Докато не чуя последния сигнал не се укротявам, даже да водим с 10 гола 5 минути преди края на мача. После... наслада, задоволство и успокоение.
- Какво е нужно за победа?
- Мъжество и хъс. Безкрайни тренировки, усърдие, упоритост и 60 минути тотална централизация в играта. Вярна аудитория, която да поддържа до край, а от време на време и доза шанс.
- Какво е обичаното ви занятие, когато не сте на хандбалната сцена?
- Да извозвам време с щерка си, с обичаните хора или да упражнявам някое от заниманията си – книги, планински преходи, сноуборд или ендуро мотори.
- С риск да изненадаме доста хора сме длъжни да отбележим, че като се изключи че сте измежду топ хандбалистите в България, всеки един от вас има своя специалност и работи. Как съчетавате работата, тренировките и пътуванията за хандабланите срещи на Чардафон? Пречи или оказва помощ хандбалът на работата?
- Зависи от работата. Считам, че още в детските и юношеските години хандбалът ми е дал доста и е ме е построил като персона и темперамент, което ми оказва помощ извънредно доста и в работата. Способността за работа в екип е извънредно належащо качество, както на хандбалното игрище, по този начин и в ежедневната работа. Пътуванията са занимателни! Винаги пътуваме по няколко души дружно. Все отново, организационно започваме да планираме най-малко 3-4 дни по-рано, с цел да успеем да съвместим пътя за мач, със служебните си и фамилни задължения. Честно казано от време на време не е толкоз елементарно. Дългите пътувания, да вземем за пример до Добрич и Варна, са много уморителни и прибирането в София постоянно е измежду нощ, а на идващия ден ни чака и работа. Не постоянно съумяваме да възстановим изцяло и малко или доста, това оказва отрицателно въздействие върху работните ни процеси.
- Вие сте измежду 11-те най-хубави спортисти на Габрово за 2018-та. Какво е чувството?
- Бях извънредно сюрпризиран от номинацията и последвалото самопризнание. Благодарност е думата, която разказва най-добре възприятието, което изпитвам! Благодарност и благодарност към управлението на клуба, съотборниците ми и нашата прелестна аудитория, към всички габровци! Мисля, че премията е за всички нас.
- Защо децата би трябвало да играят хандбал? Какво са децата на Чардафон за мъжкия отбор?
- Хандбалът е спорт, изграждащ характери и персони, възпитаващ добродетели. За нас, играчите от мъжкия отбор, децата от школата са движеща мощ. През сегашния сезон ни поддържат по необикновен метод и са нашия 8-и състезател при всяко домакинство, а и при много от гостуванията. Да видиш детски усмивки и зелени флагове на стотици километри от Габрово е неописуемо!
- Споделете с нас 3 неща, без които не можете!
- Дъщеря ми, обичаните хора и спортът в разнообразни разновидности. Дъщеря ми е най-прекрасното нещо, случвало ми се в миналото - любовта и усмивката в живота ми. Моят мотиватор, моята движеща мощ, моето всичко!
- Каква е ролята на капитана в един тим? Какво е да сте капитан на Чардафон?
- Капитанът е обединител и мотиватор. Безспорно значима фигура, със съществени отговорности. В нашия тим колективът е на такова равнище, че всеки би могъл и заслужава лентата. Лично за мен е чест и привилегия да я нося.
- Ако си представим, че вършим това изявление година по-късно – една превъзходна за Вас година, какво ще честваме?
- Титла, купа за Чардафон и... бенефис.
- Искате ли да пожелаете нещо на Габрово и габровци?
- Скъпи габровци, бъдете здрави, пълнете залата при спортни мероприятия и подтиквайте децата си към спорта!
- Тази събота Чардафон се изправя против НСА в Габрово, в среща от 13-ия кръг на А РХГ-мъже. Какви са вашите упования за мача?
- След слабата ни игра в Горна Оряховица в предишния кръг, чакам да се активизираме и да реализираме безапелационна победа с добра игра и да зарадваме вярната ни аудитория.
Дарик Габрово
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ