Мистериите се грижели за отвъдния живот
Николай Шаранков изяснява, че мистериите са типично проявяване на античната вяра. Свещенодействията се организират скрито и по тази причина се провеждат от общества, в които всеки има тъкмо избрана функционалност при ритуалите. При останалите култове да вземем за пример не била нужна някаква профилирана подготовка.
Много постоянно жреците са били избирани всред цялото население на градовете. И защото всеки е взел участие в тези празници, знае какво да се прави. Докато при мистериите нещата са характерни. Посветените в мистериите хора нямат право да разкриват на открито това, което се случва по време на свещенодействията.
По тази причина не се знае съвсем нищо за тези тайнства. Когато се появи сходен лист, който изброява длъжностите в секретното общество, ние можем да се доближим до самите ритуали, защото те не са ни известни от другаде, споделя ученият.
Няколко са били мистерийните култове в античния Филипопол - към Дионис, към Майката на боговете, или Кибела, към египетските богове Изида и Серапис и към импортирания от персийските земи и преобразен фетиш към Митра, който е обвързван с войската и с преселниците от изток.
Митра е мъжки фетиш със комплицирана организация. Християнството също е мистериален фетиш, защото има тайнства. Според Николай Шаранков присъщото за мистериалните култове е, че при тях е доста значима грижата за това какво ще стане след гибелта. При обичайните езически религии на това не се обръща изключително внимание.
Важен е животът тук и в този момент, и боговете би трябвало да обезпечават благоденствие. Според мистиците обаче след гибелта следва различен живот, който ще е по-добър, в случай че човек е направил нужното да си го обезпечи. Шаранков счита, че траките са били изключително предразположени към мистериите.
Гръцките и римските създатели пишат за траките, че не харесват земния си живот, само че разчитат доста на добър живот след гибелта. И когато се роди дете, плачат, а когато някой почине, се радват. Траките били отлични воини, тъй като не са се страхували от гибелта. Помпоний Мела написа, че траките имат вяра, че след гибелта ще отидат на по-добро място. Убедени били, даже да няма живот след гибелта, това щяло да бъде по-добре от сегашния им живот, показва епиграфът.
Много постоянно жреците са били избирани всред цялото население на градовете. И защото всеки е взел участие в тези празници, знае какво да се прави. Докато при мистериите нещата са характерни. Посветените в мистериите хора нямат право да разкриват на открито това, което се случва по време на свещенодействията.
По тази причина не се знае съвсем нищо за тези тайнства. Когато се появи сходен лист, който изброява длъжностите в секретното общество, ние можем да се доближим до самите ритуали, защото те не са ни известни от другаде, споделя ученият.
Няколко са били мистерийните култове в античния Филипопол - към Дионис, към Майката на боговете, или Кибела, към египетските богове Изида и Серапис и към импортирания от персийските земи и преобразен фетиш към Митра, който е обвързван с войската и с преселниците от изток.
Митра е мъжки фетиш със комплицирана организация. Християнството също е мистериален фетиш, защото има тайнства. Според Николай Шаранков присъщото за мистериалните култове е, че при тях е доста значима грижата за това какво ще стане след гибелта. При обичайните езически религии на това не се обръща изключително внимание.
Важен е животът тук и в този момент, и боговете би трябвало да обезпечават благоденствие. Според мистиците обаче след гибелта следва различен живот, който ще е по-добър, в случай че човек е направил нужното да си го обезпечи. Шаранков счита, че траките са били изключително предразположени към мистериите.
Гръцките и римските създатели пишат за траките, че не харесват земния си живот, само че разчитат доста на добър живот след гибелта. И когато се роди дете, плачат, а когато някой почине, се радват. Траките били отлични воини, тъй като не са се страхували от гибелта. Помпоний Мела написа, че траките имат вяра, че след гибелта ще отидат на по-добро място. Убедени били, даже да няма живот след гибелта, това щяло да бъде по-добре от сегашния им живот, показва епиграфът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ