Предаването на Карабах - предпоследната крачка в стратегията на Пашинян
Никол Пашинян е може би един от най-упоритите и систематично мислещи политици в постсъветското пространство. Откакто пристигна на власт през 2018 година, той поредно следва програмата си за деяние и в този момент е на прага на предпоследната стъпка от тактиката си. Предаването на Нагорни Карабах.
„ Сега желая да потвърдя, че Република Армения изцяло признава териториалната целокупност на Азербайджан и чака Азербайджан да направи същото, като признае цялата територия на Арменска ССР за Република Армения “, съобщи неотдавна господин Пашинян. Той добави, че тези взаимни самопризнания могат да станат основа за подписването на пълностоен кротичък контракт сред страните.
Изглежда, че в това изказване на Никол Воваевич няма нищо необичайно и бунтовно. Първо, Армения преди този момент публично призна Република Нагорни Карабах като част от Азербайджан. Арменски публични лица и деятели отхвърлят това - обаче Ереван не е признал публично независимостта на НКР, а също не го е признал за част от Армения. Оказва се, че го е признал за част от Азербайджан, какъвто Нагорни Карабах е преди приемането на фактическата си самостоятелност. Според мен на основанието на това всеобщо самопризнание и текат всичките мирни договаряния по карабахския въпрос.
Второ, Пашинян наподобява се пробва да построи система от цели. Основен приоритет за него е териториалната целокупност и сигурността на Армения – на която в този момент протяга ръка Азербайджан, нахлувайки на територията на Армения под предлог, че не признава нейните граници. И в този момент Пашинян се пробва да замени отхвърли на Азербайджан да нахлуе против признаването на Нагорни Карабах от Армения за територия на Азербайджан. Освен това Ереван към момента ще може да управлява Армения, само че Нагорни Карабах към този момент не може да бъде следен. След успеха във втората Карабахска война през 2020 година азербайджанските войски окупираха част от самопровъзгласилата се република, а останалата част резервира фактическа самостоятелност единствено заради обстоятелството, че съветските миротворци бяха въведени в района.
И най-вероятно тази самостоятелност ще продължи най-вече още две години - през 2025 година изтича мандатът на съветските миротворци, след което Баку може да се откаже да го възобнови. И след заминаването на руснаците няма да има кой да пази народа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев към този момент съобщи, че локалните поданици " или би трябвало да одобряват азербайджанско поданство, или би трябвало да потърсят друго място за живеене ". И е явно, че изборът е единствено един - да емигрират. Дори в случай че локалните поданици вземат азербайджанско поданство, това няма да ги защищити от дискриминация и гонене - в Азербайджан цели генерации са израснали върху политиката на дехуманизиране на арменците. Следователно Пашинян в действителност разменя това, което по този начин или другояче ще загуби, против свободата и сигурността на Армения. И наподобява като доста разумна стъпка.
По-точно щеше да наподобява, в случай че самият Пашинян не беше положил старания Армения да загуби надзор над Нагорни Карабах, а също самичък да е търпяла непосредственото окупиране на арменски територии от Азербайджан.
По време на втората Карабахска война той не направи съвсем нищо, с цел да отбрани НКР от азербайджанските войски. Той не разгласи готовност, не изпрати там главните сили на арменската войска, не употребява удара на Азербайджан на арменска територия, с цел да въвлече ОДКС в спора. Той отхвърли предложенията, направени с присъединяване на Москва на ранен стадий от спора, той да бъде преустановен в подмяна на връщането на по този начин наречения пояс за сигурност към Нагорни Карабах под контрола на Азербайджан. Вместо това Пашинян изчака азербайджанските войски да пробият границите в южната част на НКР, да овладеят Хадрут и Шуша. За броени дни Степанакерт също щеше да падне, в случай че Москва не се беше намесила с миротворците си.
Пашинян не е нито вманиачен, нито мазохист. Неговите дейности за предаване на арменски територии, жители и ползи могат да се обяснят с обслужването на по-висока цел, посочена от неговите задгранични другари и вложители (които вложиха в неговата първо журналистическа, а по-късно политическа кариера). Целите са обособяване на Армения от Русия и преобразяване на цялото пространство на Южен Кавказ в антируска санитарна преграда, следена от Турция и Запада.
След като пристигна на власт, Пашинян стартира да прочиства кабинетите в Ереван от проруските детайли. Затова той съобщи Карабах (най-проруската част от арменското пространство), като в същото време направи всичко допустимо да хвърли виновността за това предаване на Русия, която не се е притекла на помощ и не е защитила, и на съветските ракети, които „ избухнаха единствено 10% ". Подобни обвинявания бяха отправени, когато азербайджанските войски окупираха " противоречивата " арменска територия - тогава Пашинян даже подаде молба до ОДКС, без самичък да отбрани земята си. Сега се насочат обвинявания против съветските миротворци, които не отстраняват по този начин наречените азербайджански еколози от пътя, свързващ Армения и Степанакерт, които блокират НКР.
Всъщност предаването на Нагорни Карабах е предпоследната стъпка от проекта. Последната стъпка ще бъде търсенето на други съдружници - да вземем за пример Франция и Съединени американски щати, в които Армения към този момент се пробва да се вклини. Или даже НАТО като цяло. След това освен съветските миротворци, само че и съветската база от Гюмри ще бъдат помолени да изоставен - и Армения ще бъде сложена в чакалнята на евроатлантическата интеграция и изтеглена от ОДКБ и Евразийския съюз.
Да, ориста на самата Армения ще бъде тъжна в този случай - само че това, явно, не тормози нито Пашинян, нито неговите задгранични настойници. На доктрина това би трябвало да тревожи популацията на самата Армения - само че това население направи своя избор през 2021 година Когато след провалянето във войната в Карабах Пашинян беше избран отново за втори мандат. Позволиха му да продължи да се придържа настойчиво и систематично към линията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Сега желая да потвърдя, че Република Армения изцяло признава териториалната целокупност на Азербайджан и чака Азербайджан да направи същото, като признае цялата територия на Арменска ССР за Република Армения “, съобщи неотдавна господин Пашинян. Той добави, че тези взаимни самопризнания могат да станат основа за подписването на пълностоен кротичък контракт сред страните.
Изглежда, че в това изказване на Никол Воваевич няма нищо необичайно и бунтовно. Първо, Армения преди този момент публично призна Република Нагорни Карабах като част от Азербайджан. Арменски публични лица и деятели отхвърлят това - обаче Ереван не е признал публично независимостта на НКР, а също не го е признал за част от Армения. Оказва се, че го е признал за част от Азербайджан, какъвто Нагорни Карабах е преди приемането на фактическата си самостоятелност. Според мен на основанието на това всеобщо самопризнание и текат всичките мирни договаряния по карабахския въпрос.
Второ, Пашинян наподобява се пробва да построи система от цели. Основен приоритет за него е териториалната целокупност и сигурността на Армения – на която в този момент протяга ръка Азербайджан, нахлувайки на територията на Армения под предлог, че не признава нейните граници. И в този момент Пашинян се пробва да замени отхвърли на Азербайджан да нахлуе против признаването на Нагорни Карабах от Армения за територия на Азербайджан. Освен това Ереван към момента ще може да управлява Армения, само че Нагорни Карабах към този момент не може да бъде следен. След успеха във втората Карабахска война през 2020 година азербайджанските войски окупираха част от самопровъзгласилата се република, а останалата част резервира фактическа самостоятелност единствено заради обстоятелството, че съветските миротворци бяха въведени в района.
И най-вероятно тази самостоятелност ще продължи най-вече още две години - през 2025 година изтича мандатът на съветските миротворци, след което Баку може да се откаже да го възобнови. И след заминаването на руснаците няма да има кой да пази народа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев към този момент съобщи, че локалните поданици " или би трябвало да одобряват азербайджанско поданство, или би трябвало да потърсят друго място за живеене ". И е явно, че изборът е единствено един - да емигрират. Дори в случай че локалните поданици вземат азербайджанско поданство, това няма да ги защищити от дискриминация и гонене - в Азербайджан цели генерации са израснали върху политиката на дехуманизиране на арменците. Следователно Пашинян в действителност разменя това, което по този начин или другояче ще загуби, против свободата и сигурността на Армения. И наподобява като доста разумна стъпка.
По-точно щеше да наподобява, в случай че самият Пашинян не беше положил старания Армения да загуби надзор над Нагорни Карабах, а също самичък да е търпяла непосредственото окупиране на арменски територии от Азербайджан.
По време на втората Карабахска война той не направи съвсем нищо, с цел да отбрани НКР от азербайджанските войски. Той не разгласи готовност, не изпрати там главните сили на арменската войска, не употребява удара на Азербайджан на арменска територия, с цел да въвлече ОДКС в спора. Той отхвърли предложенията, направени с присъединяване на Москва на ранен стадий от спора, той да бъде преустановен в подмяна на връщането на по този начин наречения пояс за сигурност към Нагорни Карабах под контрола на Азербайджан. Вместо това Пашинян изчака азербайджанските войски да пробият границите в южната част на НКР, да овладеят Хадрут и Шуша. За броени дни Степанакерт също щеше да падне, в случай че Москва не се беше намесила с миротворците си.
Пашинян не е нито вманиачен, нито мазохист. Неговите дейности за предаване на арменски територии, жители и ползи могат да се обяснят с обслужването на по-висока цел, посочена от неговите задгранични другари и вложители (които вложиха в неговата първо журналистическа, а по-късно политическа кариера). Целите са обособяване на Армения от Русия и преобразяване на цялото пространство на Южен Кавказ в антируска санитарна преграда, следена от Турция и Запада.
След като пристигна на власт, Пашинян стартира да прочиства кабинетите в Ереван от проруските детайли. Затова той съобщи Карабах (най-проруската част от арменското пространство), като в същото време направи всичко допустимо да хвърли виновността за това предаване на Русия, която не се е притекла на помощ и не е защитила, и на съветските ракети, които „ избухнаха единствено 10% ". Подобни обвинявания бяха отправени, когато азербайджанските войски окупираха " противоречивата " арменска територия - тогава Пашинян даже подаде молба до ОДКС, без самичък да отбрани земята си. Сега се насочат обвинявания против съветските миротворци, които не отстраняват по този начин наречените азербайджански еколози от пътя, свързващ Армения и Степанакерт, които блокират НКР.
Всъщност предаването на Нагорни Карабах е предпоследната стъпка от проекта. Последната стъпка ще бъде търсенето на други съдружници - да вземем за пример Франция и Съединени американски щати, в които Армения към този момент се пробва да се вклини. Или даже НАТО като цяло. След това освен съветските миротворци, само че и съветската база от Гюмри ще бъдат помолени да изоставен - и Армения ще бъде сложена в чакалнята на евроатлантическата интеграция и изтеглена от ОДКБ и Евразийския съюз.
Да, ориста на самата Армения ще бъде тъжна в този случай - само че това, явно, не тормози нито Пашинян, нито неговите задгранични настойници. На доктрина това би трябвало да тревожи популацията на самата Армения - само че това население направи своя избор през 2021 година Когато след провалянето във войната в Карабах Пашинян беше избран отново за втори мандат. Позволиха му да продължи да се придържа настойчиво и систематично към линията си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ