Размислите на един капризен старец на 33
Никога не съм предполагал, че на 33 ще се трансформира в подобен придирчив дъртак. Ако 25-годишното ми „ аз ” можеше да ме види по какъв начин кисна в офиса нацупен и мърморя „ Тези проклети деца, с техните проклети прищевки и какво ли още не! ”, несъмнено би поклатило сериозно глава… А след това би обърнало един шот с йегермайстер (когато бях млад, доста обичах да го пия).
Работата е там, че не съм изключително благополучен. Вярно, че имам мечтания живот, само че постоянно може и по-добре. Житейското странствуване може да бъде доста повече от елементарното битие, превръщането на О2 във въглероден диоксид и проверяването на Фейсбук статуси. Нека си сложа мъдрата шапка и ви дам няколко съвета за това, по какъв начин да превърнете живота си в същински разцвет.
1. Бъдете себе си!
Твърде доста хора в наши дни заплащат налог „ публично мнение ”, а с помощта на обществените мрежи, към този момент сме пределно наясно със същото това мнение. Въртим се в циничен нарцистичен кръг, който кара хората да губят връзка със личната си същина. „ О, всички харесват фотографията ми по бански, само че никой не харесва тази, на която съм с пай панталон – значи би трябвало постоянно да нося бански ”. Не. Трябва да носите това, което желаете. Никой не е задължен да ви харесва, само че би трябвало сами да харесвате себе си. Трябва да се чувствате добре, когато се погледнете в огледалото.
Хората са си построили някаква странна визия, че почитателите в обществените мрежи са същински другари. Съжалявам, че ще разбия тази ви заблуда, само че Фейсбук се разграничава от действителността. Той е конструирано, цензурирано и управляемо въплъщение на това, което хората желаят да виждат. Само вие знаете кои и какви сте в действителност, а това е най-важното. Не ви е нужно непознатото утвърждение, а самонаблюдение и самоанализ.
2. Превръщайте мечите в цели и постигайте тези цели.
Веднъж татко ми ми сподели, че в случай че не протоколирам задачите си, те са просто фантазии. Смятам, че беше изцяло прав. Когато запишете някоя своя фантазия черно на бяло и поставите листа на видно място, тя се трансформира в цел, за чието реализиране носите отговорност.
Това, обаче, не значи, че би трябвало да спрете да мечтаете. Мечтаенето е едно от най-прекрасните неща, на които сме способни като човешки същества. Реализирането на някоя фантазия не я лишава от нейната магия, а значи, че каквато и да е тя, вие полагате старания, с цел да я превърнете в действителност.
Това, което върша сега (писането), дълго време бе моя фантазия. Прекарах 12 години в софтуерния отрасъл, преди неотдавна да ме уволнят. В диалог с майка си загатнах, че доста желая да сменя попрището си и да си изкарвам хляба с писане, а тя ме попита: „ А за какво не го направиш? ”. Започнах да се извинявам, че не мога просто по този начин да избера изцяло друга кариера, откакто 12 години съм работил в областта на технологиите, а тя ме погледна и отвърна: „ Можеш да направиш всичко, което поискаш. Нужно е просто да опиташ ”. 5 дни по-късно получих работа като създател в маркетингова компания.
3. Оставете лошотия телефон!
Да, и аз нося известна виновност по този въпрос. Опитайте се да излезете от вкъщи без скъпоценния си смарт телефон и вижте какъв брой време ще издържите, преди да получите припадък на суматоха.
Ужасно се отвращавам, когато видя група хора, седнали на една маса, хапват и пийват (особено пийват), а в ръцете си държат телефони. Какво се случи с общуването лице в лице? То е цяло изкуство, на което, наподобява, обществото стартира да обръща тил.
Знаете ли, че преди години доста хора са били известни единствено тъй като са проявявали почитание към събеседниците си? Получавали са предложения за вечеринки, с цел да забавляват останалите посетители с приключенията и мъдростта си, а не със селфитата в банята или „ умната ” приложимост на емотикони. Хората стартират да губят връзката между тях.
Когато излизам с другари, групирам телефоните на всички и ги оставям на масата, с екраните надолу. Първият, който посегне към мобилното си устройство, заплаща цялата сметка, а повярвайте ми, никой от другарите ми не би желал да заплаща моята.
4. Използвайте мозъка си.
Благодарение на безграничните знания на Чичко Гугъл, в последно време хората постоянно бъркат интелекта с умелото боравене с основни думи. Лишете приятелите си от интернет връзка и ще видите по какъв начин всезнайковците се трансформират в блещещи идиоти. Всъщност, те постоянно са били такива.
Предвид всичките налични технологии, хората би трябвало да стават по-умни, по-осъзнати и по-вързани. За злощастие обаче, нещата не стоят по този начин – непрекъснато ни заливат с Ким Кардашиан, Джъстин Бийбър и сладки котенца. Последните не са чак толкоз неприятни...
Съветвам ви да творите и да градите. Нарисувайте картина. Напишете ария. Направете нещо автентично и впрегнете мозъка си в по-полезни действия от това, да го употребявате, с цел да стопира вятъра, който другояче би създавал течение сред ушите ви.
„ Но мен не ме бива в нищо ”, несъмнено си мислите. А от кое място знаете, когато не сте пробвали нищо? Не знаех, че съм толкоз добър танцьор, до момента в който не започнах да се движа в ритъма на една ария на Maroon 5 на бензиностанцията и не получих гратис парче пица – без подбив!
На процедура аз не съм никакво гуру, тъй като визия ми за тази активност включва голямо количество канцеларска работа, която аз мразя. Но пък съм удовлетворен от живота си и желая същото за вас.
Джъстин Гамил в IHeartIntelligence.com
Работата е там, че не съм изключително благополучен. Вярно, че имам мечтания живот, само че постоянно може и по-добре. Житейското странствуване може да бъде доста повече от елементарното битие, превръщането на О2 във въглероден диоксид и проверяването на Фейсбук статуси. Нека си сложа мъдрата шапка и ви дам няколко съвета за това, по какъв начин да превърнете живота си в същински разцвет.
1. Бъдете себе си!
Твърде доста хора в наши дни заплащат налог „ публично мнение ”, а с помощта на обществените мрежи, към този момент сме пределно наясно със същото това мнение. Въртим се в циничен нарцистичен кръг, който кара хората да губят връзка със личната си същина. „ О, всички харесват фотографията ми по бански, само че никой не харесва тази, на която съм с пай панталон – значи би трябвало постоянно да нося бански ”. Не. Трябва да носите това, което желаете. Никой не е задължен да ви харесва, само че би трябвало сами да харесвате себе си. Трябва да се чувствате добре, когато се погледнете в огледалото.
Хората са си построили някаква странна визия, че почитателите в обществените мрежи са същински другари. Съжалявам, че ще разбия тази ви заблуда, само че Фейсбук се разграничава от действителността. Той е конструирано, цензурирано и управляемо въплъщение на това, което хората желаят да виждат. Само вие знаете кои и какви сте в действителност, а това е най-важното. Не ви е нужно непознатото утвърждение, а самонаблюдение и самоанализ.
2. Превръщайте мечите в цели и постигайте тези цели.
Веднъж татко ми ми сподели, че в случай че не протоколирам задачите си, те са просто фантазии. Смятам, че беше изцяло прав. Когато запишете някоя своя фантазия черно на бяло и поставите листа на видно място, тя се трансформира в цел, за чието реализиране носите отговорност.
Това, обаче, не значи, че би трябвало да спрете да мечтаете. Мечтаенето е едно от най-прекрасните неща, на които сме способни като човешки същества. Реализирането на някоя фантазия не я лишава от нейната магия, а значи, че каквато и да е тя, вие полагате старания, с цел да я превърнете в действителност.
Това, което върша сега (писането), дълго време бе моя фантазия. Прекарах 12 години в софтуерния отрасъл, преди неотдавна да ме уволнят. В диалог с майка си загатнах, че доста желая да сменя попрището си и да си изкарвам хляба с писане, а тя ме попита: „ А за какво не го направиш? ”. Започнах да се извинявам, че не мога просто по този начин да избера изцяло друга кариера, откакто 12 години съм работил в областта на технологиите, а тя ме погледна и отвърна: „ Можеш да направиш всичко, което поискаш. Нужно е просто да опиташ ”. 5 дни по-късно получих работа като създател в маркетингова компания.
3. Оставете лошотия телефон!
Да, и аз нося известна виновност по този въпрос. Опитайте се да излезете от вкъщи без скъпоценния си смарт телефон и вижте какъв брой време ще издържите, преди да получите припадък на суматоха.
Ужасно се отвращавам, когато видя група хора, седнали на една маса, хапват и пийват (особено пийват), а в ръцете си държат телефони. Какво се случи с общуването лице в лице? То е цяло изкуство, на което, наподобява, обществото стартира да обръща тил.
Знаете ли, че преди години доста хора са били известни единствено тъй като са проявявали почитание към събеседниците си? Получавали са предложения за вечеринки, с цел да забавляват останалите посетители с приключенията и мъдростта си, а не със селфитата в банята или „ умната ” приложимост на емотикони. Хората стартират да губят връзката между тях.
Когато излизам с другари, групирам телефоните на всички и ги оставям на масата, с екраните надолу. Първият, който посегне към мобилното си устройство, заплаща цялата сметка, а повярвайте ми, никой от другарите ми не би желал да заплаща моята.
4. Използвайте мозъка си.
Благодарение на безграничните знания на Чичко Гугъл, в последно време хората постоянно бъркат интелекта с умелото боравене с основни думи. Лишете приятелите си от интернет връзка и ще видите по какъв начин всезнайковците се трансформират в блещещи идиоти. Всъщност, те постоянно са били такива.
Предвид всичките налични технологии, хората би трябвало да стават по-умни, по-осъзнати и по-вързани. За злощастие обаче, нещата не стоят по този начин – непрекъснато ни заливат с Ким Кардашиан, Джъстин Бийбър и сладки котенца. Последните не са чак толкоз неприятни...
Съветвам ви да творите и да градите. Нарисувайте картина. Напишете ария. Направете нещо автентично и впрегнете мозъка си в по-полезни действия от това, да го употребявате, с цел да стопира вятъра, който другояче би създавал течение сред ушите ви.
„ Но мен не ме бива в нищо ”, несъмнено си мислите. А от кое място знаете, когато не сте пробвали нищо? Не знаех, че съм толкоз добър танцьор, до момента в който не започнах да се движа в ритъма на една ария на Maroon 5 на бензиностанцията и не получих гратис парче пица – без подбив!
На процедура аз не съм никакво гуру, тъй като визия ми за тази активност включва голямо количество канцеларска работа, която аз мразя. Но пък съм удовлетворен от живота си и желая същото за вас.
Джъстин Гамил в IHeartIntelligence.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ