"Ние трябва да ходим оттук до Търново да протестираме, щото

"Ние би трябвало да вървим отсам до Търново да протестираме, щото тук никой не стачкува ". Това ми споделиха близки и познати, когато се прибрах в родния си град. После го чух и в морското градче, където бяхме на отмора - те пък ходели да стачкуват в Бургас.

Може би това е основното за митингите, на които сме очевидци сега, както и за народопсихологията ни, не го споделям с неприятно. Никой не желае да бъде самичък левент на коня, като в най-известната ария на Добри Войников, срещу чието събаряне от учебниците се подвигнаха куп онлайн протестъри.

Да протестираш самичък е някак неуютно и неловко - по-добре да си вземеш рейса или коня я до Велико Търново, я до Бургас, вместо да се превърнеш в градско посмешище но Йоло Денев, да си окачиш един надпис "Долу " и да излезеш на селския площад с риск да се окажеш единствен.

За целия си живот си припомням единствено един едноличен протестър, с изключение на ексцентриците в столицата и регионалните градове, и той беше в селото на баба ми. Протестираше за какво фотографията му била попаднала на таблото "На тези хора да не се сервира алкохол ", което преди време висеше във всички кръчми.

И кръчмарят му сипа едно малко, с цел да приключи митинга - нещо, което сега прави властта за всички нас.

У нас митингите потекоха на вълни - никой не се усеща уютно да стачкува самичък, чуди се за какво пък тези, дето минават с коли през кръстовището, не спрат и не стачкуват с него, а те може също да са тръгнали да стачкуват в Търново или Бургас, където няма да са единствените.

Това е и драмата на всички наши революции, изразени от гениалния Гео Милев при започване на "Септември ": "Нощта ражда из мъртва утроба/ вековната завист на тога,/ своя ален яд величествен ".

Ние разрешаваме нашите митинги да се изродят до "вековната завист на тога " и до "пурпурен яд величествен ", които, както знаем от историята, не водят до нищо положително, с изключение на до раздираща ненавист сред хора, сред които другояче не би трябвало да има разграничителни линии.

Водят до местни спорове сред протестиращи и майки, каращи коли с дребните си деца, до език, нарастващ към злоба.

Както и до реплики от вида "Добре най-малко, че Бойко даде 50 лв. към пенсията, щото другояче градушката умъртви доматите и няма какво да продаваме, а пък и Юрдан умря и няма кой да гледа доматите ". Дето ги е умъртвила градушката.

Водят до прилежни комсомолски изречения, изречени от хора, на които би трябвало да им се разреши да пишат конституция единствено в домашни условия и с диктовка от учителя им от първи клас, и то с единствената цел да спрат да спамят във Facebook и да научат правописа на съответната дума.

Всяка наша гражданска война постоянно е стигала до такава степен - ние сме недоволни, само че нямаме план, а подтикваме вековната завист на тога, с цел да излезе той на доста известната в последно време първа линия и да измести всичко свястно и същинско, което митингите против държавното управление можеха да предложат.

Все отново утешително е, че познатите ме попитаха "Ти кажи в този момент какви са прогнозите - Славито ще завоюва ли? " Почувствах се като в "Стани богат " и дори споделих, че ще завоюва. То все някой би трябвало да завоюва от това, че всички пеят "Боят настъпва ", само че никой не знае нито кой го е написал, нито кой ще взе участие в багра.

Нито дали изобщо ще има пердах, или ще се написа конституция. За цялата тази обстановка Чехов е споделил "Не знае човек чай ли да пие, или да се обеси ".