Проф. Антоанета Христова: Българите пълнят съдържанието на понятието толерантност към Македония
" Ние робуваме на едни легенди за това по какъв начин се е отразила новата история на България върху връзките сред двата народа. Смятала съм, че тези връзки са развалени. Резултатите демонстрират, че българите пълнят наличието на понятието " приемливост " към Македония и македонските жители. " Това съобщи съоснователят на Института за политика проф. Антоанета Христова.
По данни на проучване на Института за политика, 51% от българите считат, че с жителите на Македония сме или два близки народа или част от един общ . Най-позитивни са настройките във възрастовите групи 26-35 година и над 65 година
По думите ѝ изследването демонстрира, че за множеството интервюирани разделянето е станало изкуствено и хората помнят родствените корени. Ценността на общата история се признава от 64% от изследваните лица. 27% споделят, че тя няма отношение към съвремието.
91% от българите настояват, че езикът, който приказваме, е еднакъв или с общи корени . Само 8% считат, че български и македонски са разнообразни езици.
В същото време 43% от запитаните признават правото на Македония да самоопределя езика си като независим . На въпроса дали има македонска нация, друга от българската, 72% дават отговор, че македонската нация е основана през XX-ти век и е близка до българската. Общата настройка е: една нация, два народа, показват от института .
Като по-неприятна наклонност се регистрира, че най-младите, сред 18 и 25 години, са най-слабо осведомени с историята на България и Македония. Това е годно за 30% от тази възрастова група. " Младите не знаят нищо, разграничават се внезапно от останалите. Утре те ще преживеят разделяне, в случай че ученето по история не сътвори реперите на националната еднаквост ", предизвести проф. Христова.
По данни на проучване на Института за политика, 51% от българите считат, че с жителите на Македония сме или два близки народа или част от един общ . Най-позитивни са настройките във възрастовите групи 26-35 година и над 65 година
По думите ѝ изследването демонстрира, че за множеството интервюирани разделянето е станало изкуствено и хората помнят родствените корени. Ценността на общата история се признава от 64% от изследваните лица. 27% споделят, че тя няма отношение към съвремието.
91% от българите настояват, че езикът, който приказваме, е еднакъв или с общи корени . Само 8% считат, че български и македонски са разнообразни езици.
В същото време 43% от запитаните признават правото на Македония да самоопределя езика си като независим . На въпроса дали има македонска нация, друга от българската, 72% дават отговор, че македонската нация е основана през XX-ти век и е близка до българската. Общата настройка е: една нация, два народа, показват от института .
Като по-неприятна наклонност се регистрира, че най-младите, сред 18 и 25 години, са най-слабо осведомени с историята на България и Македония. Това е годно за 30% от тази възрастова група. " Младите не знаят нищо, разграничават се внезапно от останалите. Утре те ще преживеят разделяне, в случай че ученето по история не сътвори реперите на националната еднаквост ", предизвести проф. Христова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ