Да закичим с плазма и Мадарския конник
„ Ние, производителите на саздърма и бахур, няма да оставиме културата и… бахура! Ние обичаме и културата, и бахура! И операта обичаме, и бахура! И театъра, и оперетата обичаме! И бахура! “
Гол до кръста, Къци Лафазанов е съвсем като първообраза на човешко създание от епохата на палеолита. Епизодът е от „ Улицата “ на режисьора Теди Москов и е сниман в годините, когато културата на бахура към момента е някак свенлива. Или най-малко пробивите й в общественото пространство не са по този начин масирани, че да разбишкат имунната система на българския организъм. Нахлуването ѝ наподобява стихийно, само че не и планувано. Във всеки случай надали някой от феновете на „ Улицата “ по това време допуска, че един ден „ производителите на саздърма и бахур “ ще наложат усета си и даже ще го трансфорат в запазена марка на българската просвета.
Към днешна дата обаче героят на Къци е към този момент във вихъра си, което мощно улеснява отговорите на следните задания:
Въпрос: Ако разполагате с екран и голямо пространство в НДК за неговото слагане, къде ще изберете да го закачите?
Отговор: Естествено, тъкмо пред стенописа на художника Йоан Левиев! А като се вдигне звук, че това е безсрамие, граничещо с безусловно безумие, просто ще разбираем, че дисплеят не бил закован с дюбели и виси там краткотрайно.
Въпрос: Ако водещи културни институции и имена ви предложат планове за представянето на страната по време на нейното европредседателство, дали ще ги одобрите?
Отговор: Не, несъмнено, тъй като ще предпочетем театрално шоу със сапунени мехури за 5 хиляди лева и „ Жив килим от български рози под звуците на Балканите “ за още 38 700 лв.! А като ни възразят, че това са цялостни идиотщини, просто ще отвърнем, че казусът на водещите имена и институции е отсъствието на „ иновативност, надграждане или нови културни практики, а потребление към този момент одобрени такива “.
Въпрос: Ако някой е инотивен, логичен и толкоз ослепителен, че няма по какъв начин да не се вдигне скандал след отхвърлянето му, вие въпреки всичко ще му дадете ли късмет?
Отговор: Много ясно, че няма, тъй като ще намерим метод по какъв начин да отпадне още на първичния стадий! А като някой ни се озъби, че даже не сме го позволили до състезанието, ще изтъкнем чисто механически и административни критерии от рода на неналичието на автобиография или щемпел „ правилно с оригинала “…
Впрочем усетът ни към културни демонстрации от този порядък си пролича още преди влизането ни в Европейски Съюз, когато за задачата бяха изхарчени 3 млн. лева Само състезанието за задгранични и локални кулинарни произведения „ Авренски къс – британски тиквеник” по случай приемането ни глътна 5460 лв., а против 1347.84 лева във Варна беше проведен конкурс за анекдоти и карикатури „ Да влезем с комизъм в Европа”. За сметка на това в община Главиница похарчиха 2000 лева по плана „ С забавление и песни в Обединена Европа”, а в Габрово си направиха светлинно шоу за 20 800 лева За да не остане по-назад, регионалната администрация в Хасково сложи декоративно осветяване в цветовете на Европейски Съюз върху постройката си за още 2500 лева И тъй наречените, и така нататък
Сега обаче тези нелепости наподобяват напряко почтено на фона на планове за европредседателството, струващи по над 50 000 лв.. Вярно, някои може и да са в действителност изумителни, само че щом „ Столът като знак – въздействие на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България “ е измежду утвърдените 53 оферти и е получил 20 хиляди лева, представяте ли си с какви причудливости се е кандидатствало, с цел да „ вземем там едни пари “?
Колкото и нормални подозрения да има в избора на комисията към Национален фонд „ Култура “, самият факт, че са постъпили 485 плана, е индикативен какъв брой българи са се захванали да обичат културата. И освен обособени лица, ами цели креативен колективи, вследствие на което получаваме килим от рози и висящ пред стенописа екран. Да го хване гняв човек, както написа един другар във Facebook, че не е кандидатствал нито като дизайнер по реновирането на Двореца на културата, нито с план пред НФК да закичи с плазма Мадарския конник…
Понеже съвсем никой у нас не си е на мястото, а гледа да завоюва пари по лесния метод, най-често се захваща с действия, от които нищо не схваща. Но най-неприятното е, че към този момент и не става дума за елементарна халтура, що се касае за некадърност да създадем нещо „ като хората “, даже за нападателен поход против усета. Явно толкоз си можем ние, сапунените мехури на Европейски Съюз. И напълно не е нужно да посрещнем гостите за европредседателството си голи до кръста – неспасяемата ни безсмислица незабавно бие на очи. Тя просто няма по какъв начин да се скрие.
Коментарът на Любослава Русева е за уеб страницата reduta.bg
Гол до кръста, Къци Лафазанов е съвсем като първообраза на човешко създание от епохата на палеолита. Епизодът е от „ Улицата “ на режисьора Теди Москов и е сниман в годините, когато културата на бахура към момента е някак свенлива. Или най-малко пробивите й в общественото пространство не са по този начин масирани, че да разбишкат имунната система на българския организъм. Нахлуването ѝ наподобява стихийно, само че не и планувано. Във всеки случай надали някой от феновете на „ Улицата “ по това време допуска, че един ден „ производителите на саздърма и бахур “ ще наложат усета си и даже ще го трансфорат в запазена марка на българската просвета.
Към днешна дата обаче героят на Къци е към този момент във вихъра си, което мощно улеснява отговорите на следните задания:
Въпрос: Ако разполагате с екран и голямо пространство в НДК за неговото слагане, къде ще изберете да го закачите?
Отговор: Естествено, тъкмо пред стенописа на художника Йоан Левиев! А като се вдигне звук, че това е безсрамие, граничещо с безусловно безумие, просто ще разбираем, че дисплеят не бил закован с дюбели и виси там краткотрайно.
Въпрос: Ако водещи културни институции и имена ви предложат планове за представянето на страната по време на нейното европредседателство, дали ще ги одобрите?
Отговор: Не, несъмнено, тъй като ще предпочетем театрално шоу със сапунени мехури за 5 хиляди лева и „ Жив килим от български рози под звуците на Балканите “ за още 38 700 лв.! А като ни възразят, че това са цялостни идиотщини, просто ще отвърнем, че казусът на водещите имена и институции е отсъствието на „ иновативност, надграждане или нови културни практики, а потребление към този момент одобрени такива “.
Въпрос: Ако някой е инотивен, логичен и толкоз ослепителен, че няма по какъв начин да не се вдигне скандал след отхвърлянето му, вие въпреки всичко ще му дадете ли късмет?
Отговор: Много ясно, че няма, тъй като ще намерим метод по какъв начин да отпадне още на първичния стадий! А като някой ни се озъби, че даже не сме го позволили до състезанието, ще изтъкнем чисто механически и административни критерии от рода на неналичието на автобиография или щемпел „ правилно с оригинала “…
Впрочем усетът ни към културни демонстрации от този порядък си пролича още преди влизането ни в Европейски Съюз, когато за задачата бяха изхарчени 3 млн. лева Само състезанието за задгранични и локални кулинарни произведения „ Авренски къс – британски тиквеник” по случай приемането ни глътна 5460 лв., а против 1347.84 лева във Варна беше проведен конкурс за анекдоти и карикатури „ Да влезем с комизъм в Европа”. За сметка на това в община Главиница похарчиха 2000 лева по плана „ С забавление и песни в Обединена Европа”, а в Габрово си направиха светлинно шоу за 20 800 лева За да не остане по-назад, регионалната администрация в Хасково сложи декоративно осветяване в цветовете на Европейски Съюз върху постройката си за още 2500 лева И тъй наречените, и така нататък
Сега обаче тези нелепости наподобяват напряко почтено на фона на планове за европредседателството, струващи по над 50 000 лв.. Вярно, някои може и да са в действителност изумителни, само че щом „ Столът като знак – въздействие на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България “ е измежду утвърдените 53 оферти и е получил 20 хиляди лева, представяте ли си с какви причудливости се е кандидатствало, с цел да „ вземем там едни пари “?
Колкото и нормални подозрения да има в избора на комисията към Национален фонд „ Култура “, самият факт, че са постъпили 485 плана, е индикативен какъв брой българи са се захванали да обичат културата. И освен обособени лица, ами цели креативен колективи, вследствие на което получаваме килим от рози и висящ пред стенописа екран. Да го хване гняв човек, както написа един другар във Facebook, че не е кандидатствал нито като дизайнер по реновирането на Двореца на културата, нито с план пред НФК да закичи с плазма Мадарския конник…
Понеже съвсем никой у нас не си е на мястото, а гледа да завоюва пари по лесния метод, най-често се захваща с действия, от които нищо не схваща. Но най-неприятното е, че към този момент и не става дума за елементарна халтура, що се касае за некадърност да създадем нещо „ като хората “, даже за нападателен поход против усета. Явно толкоз си можем ние, сапунените мехури на Европейски Съюз. И напълно не е нужно да посрещнем гостите за европредседателството си голи до кръста – неспасяемата ни безсмислица незабавно бие на очи. Тя просто няма по какъв начин да се скрие.
Коментарът на Любослава Русева е за уеб страницата reduta.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ