Русия призова САЩ и ЕС да повлияят на курса на Косово
„ Ние призоваваме Вашингтон и Брюксел да повлияят на Прищина, да осъзнаят своята отговорност за осъществяването на решенията на Съвета за сигурност, в подготовката на които Западът, в това число Съединени американски щати и Европа, участваха директно, и да принуждават косовските албанци да прекратят курса си на провокации и борба “, съобщи външният министър на Русия Сергей Лавров, представен от РИА новости.
Той насочи апела си по време на взаимната конференция с гостуващия в Москва сръбски вицепремиер и външен министър Ивица Дачич. Лавров съобщи, че Европейски Съюз не се оправя с функционалностите си на медиатор сред Белград и Прищина. През февруари 2008 година косовско-албанските структури в Прищина едностранно прогласиха самостоятелност от Сърбия. Но Сърбия, Русия, Китай, Израел, Иран, Испания, Гърция и други страни не признават самопровъзгласилата се република, прецизира организацията.
До края на април би трябвало да стане ясна ориста на разговора сред Белград и Прищина за нормализирането на връзките. В тези условия Сърбия се стреми да получи поддръжката или най-малко разбирането от страна на Москва за личната си позиция в този разговор, и косовският проблем е в центъра на договарянията сред Лавров и Дачич, написа кореспондентът на „ Коммерсантъ “ за Балканите Генадий Сисоев.
Макар визитата на Ивица Дачич в Москва да е подготвяна от дълго време и да е планувана за 140 година от откриването на сръбското посолство в Русия, водачите на дипломацията на двете страни се концентрират върху най-острия за Белград в този момент проблем – този с Косово. Преди дни немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон поканиха водачите на всички балкански страни на среща в Берлин. Тя е планувана за 29 април и ще бъде отдадена основно на въпроса за нормализирането на връзките сред Сърбия и Косово. Това, съгласно европейски дипломатически източници на изданието, ще бъде последният опит да се склонят Белград и Прищина за подписването на съглашение преди управлението на Европейски Съюз да бъде заменено. След евроизборите от 23-26 май ще бъде определен нов състав на Европейската комисия, който ще се върне към балканските въпроси не по-рано от есента.
За да засилят натиска си върху Белград, по-рано косовските управляващи вкараха 100 % мита върху сръбските товари и не бързат да ги анулират, без значение от настояванията на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Белград отхвърля да договаря с Прищина, до момента в който не паднат драконовските данъци, само че в това време осъзнава, че без нормализиране на връзките с Косово Сърбия няма да види интеграция в Европейски Съюз, а това е главен приоритет на сръбския президент Александър Вучич. И макар, че Русия не взе участие в косовските договаряния, даже символичната й поддръжка за Белград е значима поради това, че окончателното решение на казуса с Косово би трябвало да бъде утвърдено от Съвета за сигурност при Организация на обединените нации.
Не е за удивление, че сръбските водачи непрекъснато повдигат косовския въпрос при договарянията с съветски представители. Така беше и по време на срещата на Вучич в Путин в Москва /октомври 2018 г./ и в хода на визитата на съветския държавен глава в Белград /януари т.г./. Вучич ще се срещне с Путин и на 26 април в Пекин в границите на интернационалния конгрес „ Един пояс, веднъж “ и това ще бъде последното сверяване на „ косовския часовник “ сред Сърбия и Русия.
Въпреки, че в Белград неизбежно благодарят на Москва за поддръжката й в решението на косовския проблем, методите на двете страни изрично не съответстват. Вучич издига концепцията за разграничение от Прищина като изискване за нормализирането на връзките. В Москва обаче считат, че това в действителност ще значи, че Белград признава независимостта на Косово. Москва се отнася сериозно и към подкрепяното от Европейски Съюз съглашение сред Сърбия и Косово с съмнението, че то ще ги трансформира надали не в протекторати на НАТО.
Преди дни президентът на Сърбия атакува с внезапна рецензия съветската организация „ Спутник “ поради изявленията за митингите в Белград, на които все по-силно звучат обвинявания по адрес на Вучич, че е предал Косово. След като „ Спутник “ заяви за 50 000 протестиращи, а сръбската полиция – за 7 500, президентът разгласи, че организацията разгласява „ безобразна неистина “. А в проправителствените сръбски медии се появи присъщ коментар: „ Някой може и да се шокира от това, че съветският „ Спутник “ отразява митинга по този начин, както и американската телевизия N1, само че ние не. Президентът Вучич организира самостоятелна политика в интерес извънредно на Сърбия и това не се харесва на мнозина и на Запад, и на Изток “.
В навечерието на решаващия стадий на косовските договаряния и президентът на Сърбия, и външният министър ще получат поддръжката на Москва. Дори и това да не помогне на Белград да изтъргува най-изгодния вид на урегулирането, ще може да разгласи пред популацията, че той е координиран с Москва.
Той насочи апела си по време на взаимната конференция с гостуващия в Москва сръбски вицепремиер и външен министър Ивица Дачич. Лавров съобщи, че Европейски Съюз не се оправя с функционалностите си на медиатор сред Белград и Прищина. През февруари 2008 година косовско-албанските структури в Прищина едностранно прогласиха самостоятелност от Сърбия. Но Сърбия, Русия, Китай, Израел, Иран, Испания, Гърция и други страни не признават самопровъзгласилата се република, прецизира организацията.
До края на април би трябвало да стане ясна ориста на разговора сред Белград и Прищина за нормализирането на връзките. В тези условия Сърбия се стреми да получи поддръжката или най-малко разбирането от страна на Москва за личната си позиция в този разговор, и косовският проблем е в центъра на договарянията сред Лавров и Дачич, написа кореспондентът на „ Коммерсантъ “ за Балканите Генадий Сисоев.
Макар визитата на Ивица Дачич в Москва да е подготвяна от дълго време и да е планувана за 140 година от откриването на сръбското посолство в Русия, водачите на дипломацията на двете страни се концентрират върху най-острия за Белград в този момент проблем – този с Косово. Преди дни немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон поканиха водачите на всички балкански страни на среща в Берлин. Тя е планувана за 29 април и ще бъде отдадена основно на въпроса за нормализирането на връзките сред Сърбия и Косово. Това, съгласно европейски дипломатически източници на изданието, ще бъде последният опит да се склонят Белград и Прищина за подписването на съглашение преди управлението на Европейски Съюз да бъде заменено. След евроизборите от 23-26 май ще бъде определен нов състав на Европейската комисия, който ще се върне към балканските въпроси не по-рано от есента.
За да засилят натиска си върху Белград, по-рано косовските управляващи вкараха 100 % мита върху сръбските товари и не бързат да ги анулират, без значение от настояванията на Европейски Съюз и Съединени американски щати. Белград отхвърля да договаря с Прищина, до момента в който не паднат драконовските данъци, само че в това време осъзнава, че без нормализиране на връзките с Косово Сърбия няма да види интеграция в Европейски Съюз, а това е главен приоритет на сръбския президент Александър Вучич. И макар, че Русия не взе участие в косовските договаряния, даже символичната й поддръжка за Белград е значима поради това, че окончателното решение на казуса с Косово би трябвало да бъде утвърдено от Съвета за сигурност при Организация на обединените нации.
Не е за удивление, че сръбските водачи непрекъснато повдигат косовския въпрос при договарянията с съветски представители. Така беше и по време на срещата на Вучич в Путин в Москва /октомври 2018 г./ и в хода на визитата на съветския държавен глава в Белград /януари т.г./. Вучич ще се срещне с Путин и на 26 април в Пекин в границите на интернационалния конгрес „ Един пояс, веднъж “ и това ще бъде последното сверяване на „ косовския часовник “ сред Сърбия и Русия.
Въпреки, че в Белград неизбежно благодарят на Москва за поддръжката й в решението на косовския проблем, методите на двете страни изрично не съответстват. Вучич издига концепцията за разграничение от Прищина като изискване за нормализирането на връзките. В Москва обаче считат, че това в действителност ще значи, че Белград признава независимостта на Косово. Москва се отнася сериозно и към подкрепяното от Европейски Съюз съглашение сред Сърбия и Косово с съмнението, че то ще ги трансформира надали не в протекторати на НАТО.
Преди дни президентът на Сърбия атакува с внезапна рецензия съветската организация „ Спутник “ поради изявленията за митингите в Белград, на които все по-силно звучат обвинявания по адрес на Вучич, че е предал Косово. След като „ Спутник “ заяви за 50 000 протестиращи, а сръбската полиция – за 7 500, президентът разгласи, че организацията разгласява „ безобразна неистина “. А в проправителствените сръбски медии се появи присъщ коментар: „ Някой може и да се шокира от това, че съветският „ Спутник “ отразява митинга по този начин, както и американската телевизия N1, само че ние не. Президентът Вучич организира самостоятелна политика в интерес извънредно на Сърбия и това не се харесва на мнозина и на Запад, и на Изток “.
В навечерието на решаващия стадий на косовските договаряния и президентът на Сърбия, и външният министър ще получат поддръжката на Москва. Дори и това да не помогне на Белград да изтъргува най-изгодния вид на урегулирането, ще може да разгласи пред популацията, че той е координиран с Москва.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ