Бог винаги намира път към душите на хората
* Ние не разделяме хората на етнос, пол и служение, споделя протойерей Димитър Тухчиев, духовник в храм „ Св. Пантелеймон “.
- Отец Димитър, Вие към този момент 7 година свещенодействате на територията на Софийска епархия. Кое Ви подтикна да поемете кръста на православния свещеник?
- От дребен съм възпитаван в християнските добродетели от моето семейство. И аз, като всеки човек, съм имал разнообразни ползи. След като бях признат като студент в Богословския факултет на СУ към този момент знаех, че Бог ме e повел по този път и няма нищо по-естествено от това да отдам живота си на служение към Бога.
- От момента на Вашето ръкоположение, Вие сте назначен да служите в княжевския храм „ Св. Пантелеймон “, какво Ви свързва с него?
- По канон и съгласно устава на БПЦ, духовник се ръкополага и назначава за потребностите на даден храм. Преди 20 година започнах работа в Московското подворие в София, където помагах в олтара и в църковната канаския. После подадох документи за ръкоположение, само че заради някакви аргументи не ме ръкополагаха цели 10 година Това ме научи да бъда толерантен и корав във вярата, да не върша взаимни отстъпки с нищо, което опонира на християнския ми светоглед и да не се отхвърлям елементарно, когато става въпрос за вярата и Църквата. През тези години видях и научих доста от духовниците, които са служили или служат в него, и това ми оказва помощ доста в настоящето ми служение. Така през 2013 година за потребностите на Московското подворие бях назначен в храм „ Св. вмчк. Пантелеймон “, който е втори храм към Подворието.
- Храмът „ Св. Пантелеймон “ е под диоцеза на Руската православна черква. Какво значи той за българите?
- Храм “Св. Пантелеймон “ има сложна история. През 1923 година той е учреден от съветски белоимигранти в постройката на библиотеката на Руските военно-инвалиди, потърпевши от гражданската война от 1917 година През 1945 година целият комплекс е национализиран и постройката на храма става държавна и общинска благосъстоятелност. През 1953 година Руската патриаршия, в символ на братска обич, предава на Българската патриаршия всички свои храмове, в това число и нашия, само че в никакъв случай действително не е връщан като благосъстоятелност на БПЦ. През 1977 година е върнат в духовно отношение още веднъж към Московското подворие. Ние се надяваме в скоро време храмът с прилежащата му постройка да бъде още веднъж благосъстоятелност на Църквата. Надяваме се това да се случи до 2023 година, когато ще честваме неговата стогодишнина.
Вярващите хора, които живеят в региона, и до през днешния ден назовават храма Руската черква, тъй като такава е неговата история и служение. Ние не разделяме хората на етнос, пол и служение. Всеки, търсещ Бога, е добре пристигнал при нас. Така че той значи доста за всички ни, които сме го приели като свое духовно място.
- Какво предвиждате като благоустройство на храма и развиване на енорията?
- Много направихме, само че и доста има и да се прави. Сега набираме средства за изписване на храма. Всеки, който желае, може да направи подаяние в банковата сметка на храма, която може да откри в уеб страницата: svetipanteleimon.bg
- Често за този храм и за иконите в него се приказва за „ намолени “ светини, какво е това?
- Това са иконите, на които са се молели първите ни енориаши, белогвардейците, и на които се молим и ние през днешния ден. Това са фамилни икони, които са носени по време на сражения, кръщелни икони, които съпътствали бойците при техните странствания. Подарени са на новосъздадения храм като най-ценното и скъпо нещо, което са имали. Тихвинската икона на Божията Майка, иконата на св. Пантелеймон са едни от най-почитаните икони в храма.
- Вие сте превели литургията на жестомимичен език, какво Ви подтикна да го извършите?
- Единствено вярата. И правото на всеки да се моли на Бога, даже и със жестове. Това стана преди 11 година, може би ще пристигна и нейното време да я публикуваме... когато узреем духовно.
- Какво бихте споделили на хората, които се лутат и към момента търсят „ живата вода “ за душата си?
- Бог постоянно намира път към душите на хората, който търси Бога постоянно намира своя нравствен кей в лоното на Православната черква.
- Отец Димитър, Вие към този момент 7 година свещенодействате на територията на Софийска епархия. Кое Ви подтикна да поемете кръста на православния свещеник?
- От дребен съм възпитаван в християнските добродетели от моето семейство. И аз, като всеки човек, съм имал разнообразни ползи. След като бях признат като студент в Богословския факултет на СУ към този момент знаех, че Бог ме e повел по този път и няма нищо по-естествено от това да отдам живота си на служение към Бога.
- От момента на Вашето ръкоположение, Вие сте назначен да служите в княжевския храм „ Св. Пантелеймон “, какво Ви свързва с него?
- По канон и съгласно устава на БПЦ, духовник се ръкополага и назначава за потребностите на даден храм. Преди 20 година започнах работа в Московското подворие в София, където помагах в олтара и в църковната канаския. После подадох документи за ръкоположение, само че заради някакви аргументи не ме ръкополагаха цели 10 година Това ме научи да бъда толерантен и корав във вярата, да не върша взаимни отстъпки с нищо, което опонира на християнския ми светоглед и да не се отхвърлям елементарно, когато става въпрос за вярата и Църквата. През тези години видях и научих доста от духовниците, които са служили или служат в него, и това ми оказва помощ доста в настоящето ми служение. Така през 2013 година за потребностите на Московското подворие бях назначен в храм „ Св. вмчк. Пантелеймон “, който е втори храм към Подворието.
- Храмът „ Св. Пантелеймон “ е под диоцеза на Руската православна черква. Какво значи той за българите?
- Храм “Св. Пантелеймон “ има сложна история. През 1923 година той е учреден от съветски белоимигранти в постройката на библиотеката на Руските военно-инвалиди, потърпевши от гражданската война от 1917 година През 1945 година целият комплекс е национализиран и постройката на храма става държавна и общинска благосъстоятелност. През 1953 година Руската патриаршия, в символ на братска обич, предава на Българската патриаршия всички свои храмове, в това число и нашия, само че в никакъв случай действително не е връщан като благосъстоятелност на БПЦ. През 1977 година е върнат в духовно отношение още веднъж към Московското подворие. Ние се надяваме в скоро време храмът с прилежащата му постройка да бъде още веднъж благосъстоятелност на Църквата. Надяваме се това да се случи до 2023 година, когато ще честваме неговата стогодишнина.
Вярващите хора, които живеят в региона, и до през днешния ден назовават храма Руската черква, тъй като такава е неговата история и служение. Ние не разделяме хората на етнос, пол и служение. Всеки, търсещ Бога, е добре пристигнал при нас. Така че той значи доста за всички ни, които сме го приели като свое духовно място.
- Какво предвиждате като благоустройство на храма и развиване на енорията?
- Много направихме, само че и доста има и да се прави. Сега набираме средства за изписване на храма. Всеки, който желае, може да направи подаяние в банковата сметка на храма, която може да откри в уеб страницата: svetipanteleimon.bg
- Често за този храм и за иконите в него се приказва за „ намолени “ светини, какво е това?
- Това са иконите, на които са се молели първите ни енориаши, белогвардейците, и на които се молим и ние през днешния ден. Това са фамилни икони, които са носени по време на сражения, кръщелни икони, които съпътствали бойците при техните странствания. Подарени са на новосъздадения храм като най-ценното и скъпо нещо, което са имали. Тихвинската икона на Божията Майка, иконата на св. Пантелеймон са едни от най-почитаните икони в храма.
- Вие сте превели литургията на жестомимичен език, какво Ви подтикна да го извършите?
- Единствено вярата. И правото на всеки да се моли на Бога, даже и със жестове. Това стана преди 11 година, може би ще пристигна и нейното време да я публикуваме... когато узреем духовно.
- Какво бихте споделили на хората, които се лутат и към момента търсят „ живата вода “ за душата си?
- Бог постоянно намира път към душите на хората, който търси Бога постоянно намира своя нравствен кей в лоното на Православната черква.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ