Ние може и да забравим болестите, но те нас –

Ние може и да забравим заболяванията, само че те нас – в никакъв случай, споделя доцент Атанас Мангъров и изяснява, че това остаряло факсимиле е правилно и през днешния ден. С напора на бежанци, които месеци живеят в извънредно неприятни условия, крастата се е завърнала.  Спадането на виталния стандарт на хората, недохранването, неприятни битови условия са причина пък за развиването на туберкулозата. Появата на треската Денга у нас доцент Мангъров изяснява с това, че българите започнаха да пътуват и да почиват на екзотични места, където има Денга, като Тайланд, да вземем за пример.

– Доц. Мангъров, в навечерието на европейските избори европейската прокуратура проверява изказвания за незаконни действия по отношение на договарянията за ваксини сред ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и основния изпълнителен шеф на Pfizer. Доколко е основателна инспекцията, съгласно Вас?
– Основание за такова следствие несъмнено има, тъй като за всеки жител на Европейския съюз бяха закупени най-малко по 10 бройки ваксини, от които след това бяха унищожени големи количества за доста огромни суми. Всички информации, които излязоха в европейските медии за диалози сред ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и шефът на Pfizer навяват мисълта за корупция. Въпреки това тази госпожа е на път да става още веднъж ръководител на Европейската комисия и най-вероятно нищо няма да излезе от цялата инспекция.

– Защо се появиха толкоз подозрения, че някой завоюва доста от страховете на хората по време на пандемията Коронавирус?
– Защото от това всяване на боязън, операциите и принуждаването на хората непринудено да се откажат от права и свободи, за които са воювали епохи, някой около всичко това направи доста пари. Счита се, че някои от фармацевтичните фирми-производители на ваксини, са осъществили стотици милиарди долари. Говори се, че облагата на една от производителките е над 100 милиарда $. Направиха се огромни пари паралелно с главната цел, която беше да накарат хората да се откажат от съществени права и свободи. Не беше единствено за пари, около главната цел за налагане на ограничавания в подобен мащаб, някои хора натрупаха големи облаги.

-Сега обаче се бърза с приемането на международното пандемично съглашение на СЗО, което към този момент търпи рецензии и от европейски политици – главната цел, както казвате, или пък пари са повода за лансирането му?
-Парите при международното пандемично съглашение парите още веднъж са нещо вторично. Ще завоюват тези, които стоят зад него. Но главната цел на това международно пандемично съглашение, предлагано от СЗО е да се накарат страните да се откажат страните от своя суверенитет. С неговото сключване страните се задължават всички инструкции на СЗО да станат наложителни за тях и да се извършват категорично. Не забравяйте, че ние променихме нашия закон за здравето по подобен метод, че сега министърът на опазването на здравето може еднолично да вкарва изключително епидемиологично състояние – това, което преди 4 години се вкара с решение на Народното събрание, в този момент може да стане еднолично със заповед на министъра на опазването на здравето. Той пък, в случай че подпишем това международно пандемично съглашение, е длъжен да извърши напътствията на Световната здравна организация. Тук става дума за един доста сериозен отвод от народен здравен суверенитет и за опция под най-благовидни пояснения да се диктува политиката на страните, които са в това съглашение. А кой стои зад СЗО, по време на пандемията мисля, че стана ясно. Тя е една неправителствена организация, чийто бюджет се образува в по-голямата си част, почти 80 на 100, от частни донори. И е добре да си напомним известната фраза, че който заплаща, той поръчва музиката.

– Наблюдаваме една наклонност на завръщането на позабравени заболявания и в Европа, само че и в България като коклюш, туберкулоза, даже краста. Каква е повода?
– За всяко от тези болести има обособена причина. По отношение на едно друго заболяване, което в никакъв случай не е затихвало изцяло, само че през последните години се разгъна на някои места прекалено много, в това число и покрай нас – Румъния, това е морбили. Там повода за това разпространяване и обновяване на случаите е ниското ваксинално покритие. Например, при коклюша повода за обновяване и увеличението на случаите се дължи на това, че ваксиналното покритие падна. Под въздействието на коронавирусната пандемия ваксина стана надали не мръсна дума. Много хора престанаха да се имунизират, с изключение на за Коронавирус, по този начин и за другите болести, имунизациите за които са известни от дълго време и нямат нищо общо с коронавирусните ваксини. Така, когато ваксиналното покритие падне, тези заболявания стартират да се развиват още веднъж, да се появяват и да се популяризират. При коклюша има и един различен проблем – актуалната ваксина за коклюш е ацелуларна – този тип ваксини имат доста малко странични дейности. Основният мотив, с цел да бъдат въведени беше, че старите, целоклетъчни ваксини против коклюш имаха много странични дейности, само че те даваха доста нескончаем и мощен имунен отговор. При новите ваксини имунният отговор изчезва след към 4-5 години и са нужни непрекъснати реимунизации. Освен това тези, които са имунизирани против коклюш със актуалните ваксини не се разболяват, само че могат да се заразяват и да заразяват. Един феномен, който към този момент наблюдавахме и при коронавирусните ваксини. Спадането на виталния стандарт, недохранването, неприятни битови условия са причина за развиването на туберкулозата. Но въпреки това туберкулозата върви паралелно с ХИВ – инфекцията. В момента във връзка с туберкулозата светът е на равнището при започване на предишния век – някъде към 1910 година, като човек, който има ХИВ, нормално е с туберкулоза и назад. А що се отнася до крастата, това е заболяване, което е обвързвано с ниска хигиена и с живот при неприятни условия и целият този напор на бежанци, които идват от юг. Това са хора, които са живели месеци наред при извънредно неприятни условия и в действителност това е нещото, което те го носят със себе си, както и доста други паразитни заболявания.

– Не е ли належащо и България, а и Европейски Съюз да има по-осъвременени ограничения във връзка с здравната помощ към бежанците, с цел да не бъде застрашено тяхното здраве, а и нашето?
– Проблемът с бежанците е доста сериозен, защото множеството от тях се имунизират още в Турция, когато минат на тяхна територия. Но колкото и да се пробват, не могат да обзет всички. Много от тези хора с без паспорти, без каквито и да е документи и това, което се прави – хора, за които не знаем нищо, да се пускат свободно да живеят измежду нас, е един здравен парадокс. Особено, като имаме поради, че някои от тях идват от места, където има всевъзможни заболявания. Няма информация за техния имунизационен и здравен статус, при тях всичко би трябвало да стартира изначало с проучвания и други процедури, което е извънредно скъпо и мисля, че не се прави, за жалост.

– Какви да вземем за пример?
– Всевъзможни паразити. Навремето, когато у нас имаше непознати студенти и ги изследваха, с цел да постъпват в нашите университети, всеки от новопостъпилите беше с най-малко два разнообразни паразита.

– Променя ли се инфекциозната картина, в каква посока би трябвало да насочат внимание си Вашите сътрудници?
– Има едно факсимиле, че ние може и да забравим заболяванията, само че те нас – в никакъв случай. То важи в цялостна мощ и непрестанно следим динамичност – едни болести изчезват, а други се появяват и назад. Това е част от живота и би трябвало да сме подготвени.

– Отново записваме единични случаи на Лаймска болест, само че със стоплянето на времето и появяването на кърлежи всекидневно Ви търсим какви рекомендации отправяте към хората?
– Лаймската болест се предизвиква от кърлежи, които придвижват един бацил, който се назовава Борелия бургдорфери. Някъде към една трета от кърлежите в нашата страна са инфектирани с този микроорганизъм. Тоест, ние сме ендемична зона във връзка с Лаймската болест. И това, което би трябвало да се направи, когато някой откри по себе си кърлеж е, че кърлежът би трябвало да се махне, да се дезинфекцира мястото на раната. Поради това, че хоботчето на кърлежа е с противоположни зъбци като рибарска кукичка, колкото и деликатно да се вади, постоянно една част от него остава в кожата вътре, инфектира се и се изхвърля след към две-три седмици. Това, което човек би трябвало да направи е, да изчака най-малко един месец след момента, когато е открит кърлежа и тогава да се направи проучване за антитела против причинителя на Лаймската болест – тази Борелия бургдорфери. И в случай че се окаже, че човек има данни за заразяване, вероятно да се лекува. Абсолютно безпредметно е да се изследват самите кърлежи, тъй като кърлежът може да е инфектиран, а индивидът да не е инфектиран. Може да не се откри, че кърлежът е инфектиран, а индивидът да е. Тоест, би трябвало д се изследват не кърлежите, а хората и това би трябвало да стане след не по-малко от един месец от момента на намирането на кърлежа. Няма смисъл и да се ползва антибиотична профилактика, тъй като антибиотици би трябвало да се дават единствено, когато се откри заразяване с причинителя на Лаймската болест. Хората би трябвало да знаят, че тя се лекува, когато се даде верният антибиотик в задоволително висока доза и задоволително дълготрайно време, като сред 14 и 21 дни тя се повлиява. Когато се изкара един подобен лековит курс е погрешно да се изследват незабавно още веднъж антителата, тъй като те ще са такива, каквито са били преди лекуването. Лечението е ориентирано не против антителата, а против причинителя, който провокира образуването на антитела. Ако някой прави такова проучване за антитела, то би трябвало да бъде най-малко след половин година. В противоположен случай, когато се направи незабавно проучване за антитела директно след лекуването, нормално се оказва, че те са същите, каквито са били преди лекуването и се пият още веднъж антибиотици, прави се трети курс антибиотично лекуване, което е изцяло безсмислено и погрешно.

– Има ли нещо извънредно, което наблюдавате в епидемиологичния бюлетин? Как да разбираме появяването на Денга у нас?
– Появата на треската Денга се изяснява с това, че българите започнаха да пътуват и да почиват на екзотични места, където има Денга. В Тайланд има Денга, на остров Бали има Денга. Всяка година към този момент виждаме по няколко десетки случая на Денга и главно става дума за хора, които са пътували за отмора към тези дестинации. Характерното е, че комарите, които разнасят Денга летят денем, а тези, който заразяват с малария – през нощта. Това има отношение към защитните ограничения, които хората нормално би трябвало да вземат – да употребяват репеленти и денем. През нощта нормално хората са в закрити пространства, има мрежи и тн, до момента в който комарите, които разнасят Денга хапят през светлата част на денонощието. Има ваксина за денга, само че тя към момента не е стигнала крайната фаза от клиничните си изпитвания.

Нашият посетител

Доц. доктор Атанас Мангъров е роден на 31 януари 1956 година в Стара Загора. Насочва се към инфекциозните заболявания и към този момент 39 години професионалното му развиване е обвързвано с инфекции и педиатрия. Един от водещите консултанти у нас в своята компетентност. До скоро началник на Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет – София. В момента шеф на детската клиника на Инфекциозна болница – София.

trud.bg