Нейното име може да бъде символ на една от най-красивите

Нейното име може да бъде знак на една от най-красивите лудости в актуалната музика. И жанрът няма значение, когато става въпрос за Бет Харт. За нея всяка компликация е опция за доказване на невъзможното, за още по-голямо ентусиазъм и пристрастеност. Много пристрастеност.

Концертът на стадион „ Юнак “, на 25 август 2021 година, беше като времето и като нея самата – непредсказуем. Дъжд, гръмотевици, проливен дъжд, ясно небе, на места някоя звезда, след това отново проливен дъжд, прояснение, мълния. И през всичките тези два часа – хиляди обичащи хора пееха, крещяха и се прегръщаха, до момента в който тя пееше...

Бет Харт е от артистите, които съумяват да бъдат разнообразни и изненадващи на всеки собствен концерт. Не поради 13-те албума или безбройните житейски уроци, с които животът я е срещал, и които би могла да споделя сред песните. Не и поради неизбежността да разголваш душата си, когато си на сцената.

Уникалният усет на страстта от допира с нея идва от нейната интуитивност и откровеност. Да уловиш мига, настроението на публиката, даже атмосферните условия, и да потънеш в уюта и насладата от тяхното битие – това е Бет Харт.

Застинала зад пианото, до момента в който моли Give me a million more ways to lay my lover down (Дай ми още милион метода да оставя любовника си), пулсираща зад китарата или приседнала на стълбите, или в предизвикателна поза, до момента в който най-после всички – и Бет, и публиката, и бенда, подгизнали и щастливи, се тресат под ритъма на In the sugar shack (В захарната барака).

Затова, когато някой от тълпата извика I love you, Beth, нямаше по-естествен отговор от I give you my love back. Доказателство, че всичко се връща – изключително в изкуството, изключително в музиката и изключително в рока – където рядко има инцидентно попаднали меломани.

Тези, които в никакъв случай не са я виждали онлайн, би трябвало да знаят, че `пея` е най-неподходящият глагол, който може да се употребява за Бет Харт. Пеейки, тя също приказва, споделя, крещи, смее се, реве с цялостно гърло, прави някакъв неин бетхарт-бийтбокс, издава странни звуци... И всичко това звучи изумително красиво, музикално и в безспорна естетика с настроението на всяко едно парче.

Черешката на тортата бе спонтанния рожден ден на един от музикантите в бенда. За него имаше и торта, и мощно Happy birthday, dear Tommy! от страна на публиката, и ревящата от наслаждение Бет Харт. Преди това тя показа, че музикантите, с които пътува, са нейно второ семейство.



Това са Джон Никълс – китара, Том Лили – бас, и Бил Рансъм – ударни. Силен мъжки съпорт на една същинска дама, която не се бои от слабостите си, а просто ръководи живота си – със замаха на свободата, любовта и способността да виждат хубостта ѝ, макар първичните физически дадености.

Догодина огромното момиче Бет Харт става на 50. Празникът продължава...