Нейната песен Гълъбо се появи като глътка въздух в българската

Нейната ария „ Гълъбо ” се появи като глътка въздух в българската музика и завоюва любовта на слушателите, които я показаха за най-хубавата в ТОП 100. Защо обаче през днешния ден огромна част от хората избират доста по-лесно смилаемите песни с пошли текстове. Защо така наречен днешни звезди са съвсем малолетни и скандализират с държанието си, трябвали да има някакъв надзор за това, което се пуска в ефира. Разговорът ни по тези въпроси е с Вида Пиронкова .

– Вида, в края на предходната 2017-а слушателите на БГ Радио сложиха вашата ария „ Гълъбо “ отпред на класацията за 100-те най-любими песни за празнуване. Това изненада ли ви?
– Да. Изненада ме доста прелестно, тъй като не съм го очаквала въобще. Майка ми първа ми се обади да ме поздрави, само че вътрешно въобще не u повярвах. Оказа се, че в рамките единствено на една година, посредством силата на любовта, с която е заредена тази ария, съм стигнала до извънредно доста хора. Разбира се, че голяма заслуга, с цел да се случи това има и изпълнителят на песента – Мирослав Костадинов – Миро, който е доста обичан от българската аудитория. Не инцидентно поверих песента на него. Мисля си, че точно съчетаването на едни от най-хубавите ни музиканти в екип и тяхната съвършена работа докара до този бърз и голям триумф на песента. Затова би трябвало да благодаря с изключение на на изпълнителя Миро, виртуоза пианист Людмил Ангелов, челистката Анет Артинян, господин Марковски, тонрежисьора Иво Стефанов, режисьорите на видеоклипа Васил Стефанов и Стефка Николова, актьорите Красена Ангелова и Димо Алексиев, по този начин и на интернет и обществените мрежи. Не не помня да благодаря и на публиката, слушателите, всички хора, които обичат и пеят песента, както и на себе си, че се осмелих да я основа и дам на хората.
 
– Защо песента е „ Гълъбо “, а не „ Гълъбе “, да речем? И кой е този „ Гълъб “?
– Това заглавие пристигна след това, по време на записите, тъй като е малко, неупотребявано и запаметяващо се. Оригиналното заглавие на стиховете ми е „ Любовна ария “. Заимствано от песните на Соломон. Но единствено до такава степен. Изказът е мой и типично български. Стихотворната стъпка е лека и запаметяваща се. Написах го на един мирис, само че дълго време го редактирах, с цел да стане идеален и във типа в който го желаех. Получи се. А гълъбът с изключение на, че е синът ми, е онази птичка, която каца на рамото един път в живота, както и самият той. Защо е точно „ гълъбо “…, тъй като любовта е възприятие. Божествено възприятие. Не можеш да го пипнеш, а единствено усетиш. То е като душата, като духа… имаме го, само че не го виждаме. Усещаме я, само че не можем да я разбираем. Единственият възприеман знак на духа е този от християнската вяра, и той е изобразен като бял гълъб. Това е любовта.
 
– „ Гълъбо “ е гледана милиони пъти в Ютюб, милиони гледания имат и едни други песни – „ Шушана “, „ Яката дупара “… Какво мислите за текстовете на тези песни – споделят, че били отражение на времето?
– Тези текстове не могат да провокират в мен развой на мислене, просто тъй като са лишени от обикновена мисъл, логичност, морал, възприятие, страст. Не чувам сходни неща и нищо на света не е способно да ме накара даже и да се заслушам. Пазя обикновена хигиена на сетивата и възприятията си. По този метод се избавям. А по отношение на времената, бих споделила, че те са си едни и същи. Откакто съществува човек, от този момент са и раздялите в мисленето, бита, обществения и стопански статус, прослойките, морала, религията, естетиката, просветителния ценз и доста други неща. Единственото нещо, което се научих, е да не осъждам другите. Всеки самичък чертае пътя, по който желае да мине, само че това не би трябвало да става за сметка на хората към него. Ако думите сеят долнопробност, експанзия и ненавист, в случай че са черни, то какво да чакаме от младата аудитория като реакция? Същото. Или както старите хора споделят: „ Каквото повикало – такова се и обадило “. Думите имат страховита мощ.
 
– Имате ли пояснение за аргументите за пошлостта, която ни залива от ефира толкоз години към този момент? Кое дефинира музикалните трендове през днешния ден?
– Всичко е обвързвано с възпитанието и образованието. Възпитанието в фамилията играе основна роля в оформянето на индивида. Образованието го прави персона. Обществото го надгражда. Това са едни многовековни правила, които би трябвало да се съблюдават. Всичко останало води до безредица и безпорядък. А хаосът е мрак – веществен и нравствен. Синоним на гибелта. Музикалните трендове са оставени в ръцете на няколко индивида, които мога да подредя на едната си ръка. Но това не са трендове, а налагане на избран усет, подбуден от икономическите зависимости и въжделения на тези същите хора.

– Може ли нещо да се направи?
– Няма да спра да дублирам, че би трябвало да се промени правосъдната система във връзка с интелектуалния труд и авторските права, че би трябвало да се одобри чисто нов закон за меценатството в България, че би трябвало да се субсидира и поддържа изкуството и културата вярно и почтено от страната, тъй като това е нашето мощно оръжие за триумф по света, дружно със спорта. Културата и изкуството могат да бъдат доста мощен стопански фактор, в случай, че от години нямаме разрастваща се стопанска система. С две думи – от просвета и изкуство, при вярно боравене с тях, може да се доближи до доста огромен % доходи за Брутният вътрешен продукт. Не може един създател да бъде „ пенкелер “ и да се бори самичък с вятърните мелници, и да прави всичко самичък.
 
– Защо стигнахме до този крах, или може би пък някои ще възразят и ще го нарекат напредък на нравите?
– Защото си затваряхме очите и си мислехме, че ще ни подмине. Защото не бяхме дружно. Защото всеки от нас си гледаше в личната паница и оцеляваше самичък. Защото се превърнахме в кръвожадни вълци един за различен. Защото забравихме за близък си, за нас самите, за децата си, за бъдещето си, за историята ни… Забравихме да обичаме и се забравихме във всички смисли на думата.
 
– Духовният безгрижник – има ли го? Питам ви, тъй като вие самата сте възпитана в една бохемска ера, каквато бе предишния век…
– Днес – не. Не познавам нито един нравствен безгрижник в България. Познавам доста хора от международната бохема, само че тук – не. Бохемата е положение на духа. Свобода на човешкия дух, с цел да твори. Може би има единици през днешния ден, които се пробват да живеят като бохеми, само че аз не ги познавам. Съжалявам. Днешният ден няма нищо общо с вчерашния, на който бях очевидец.
 
– От екрана се бълва порнография и от музикалната промишленост, за какво продуцентите се обръщат към деца? Ето – днешните така наречен звезди, са малолетни реализатори. А по тях примират също деца!
– Децата са най-лесни за операция. Те са с най-чисти и изострени сетива. Каквото посееш при децата – пониква скоропостижно и буйно. Като люцерната, в случай че си спомняте тази дума от нашето детство. Така, че пропагандирането на аморални стойности и неналичието на всевъзможни човешки полезности, лъжливото чувство за независимост и безотговорност са налице и доведоха до днешните резултати.
 
• Наскоро вие доста ясно заявихте, че Съвет за електронни медии би трябвало да се задейства и да прояви повече надзор за това, какво се пуска в ефира и за неговата морална стойност.
 – Да, по този начин е, само че преди всичко би трябвало да се задейства страната с всичките u изпълнителни органи. Само Съвет за електронни медии няма да свърши работа. Мисля, че би трябвало да има някакъв тип цедилка за пошлостта, труфя и аморалността. Иначе в какво се трансформираме? Едва ли е в моята компетентност да трансформира нещо. Ако обществото в действителност е стигнало до тези низини, значи това желае. Аз няма по какъв начин да го трансформира, а и не мога. Ще си остана една наивница на междинна възраст, която има вяра в положителното у индивида и в неговата честност.
 
– Нека диалогът ни да премине в друга тоналност. Вие сте част от известната фамилия Пиронкови. Баща ви Енчо Пиронков е един от най-големите български художници. Какво е за вас семейството, отваря ли ви тя порти?
– Една голяма отговорност, чест и достолепие. Да, както отваря, по този начин и затваря, тъй като индивидът е организиран по този начин. Понякога му е мъчно да одобри другия, изключително триумфите и признанията на този различен. Много ми е дала тази фамилия, само че и ми е взела доста. Дала ми е пристрастеност към живота и изкуството, мощ, борбеност, умения да се оправя с компликациите на бита, издръжливост, с цел да дочакам триумфа си, доста любов и самообладание, положително образование и живот, който малко на брой са имали, за което съм признателна. Взела ми е от естествения, елементарен живот, лишила ми е „ другарства “, изкушени от мними и мислени показа за мен и фамилията ми, обкръжила ме е с изкуствени, лицемерни и недоброжелателни хора. Научих се да бъда недоверчива. Това е ново за мен, но… действителността ми го постанова.
 
– Били сте в компанията на доста известни хора от пловдивската бохема, в дома ви са влизали персони от културната история на България. Кои са имената, които са ви повлияли най-вече?
– Чувствах се великолепно, само че изпитвах и огромна доза почит. От дребна внимавам какво, по какъв начин и по кое време ще кажа, и дали да го кажа, тъй като преди време никой не се интересуваше от мнението или желанието на децата. В моето семейство децата сядаха на масата единствено с цел да се хранят и в несъмнено време – да беседват с тях, както и да ги изслушват. Спазваше се йерархията и строгите фамилни закони. Може би по тази причина и имаме такава здрава и обединена фамилия. Следвахме обикновените естествени закони, морала и хигиената във взаимоотношенията ни. Големите персони на България просто участваха в живота ни. Съдба. Като дете харесвах и по едно и също време изпитвах благоговение от Димо Коларов – оператор и голям безгрижник, Тома Томов – публицист, Васа Ганчева – публицист, Йони Левиев – художник, Христо Христов – режисьор, Виктор Чучков – композитор, Емил Чакъров – диригент, Христина Ангелакова – оперна певица, Стоян Попов – оперен артист, Хачо Бояджиев – режисьор, Вили Казасян – диригент, с които живеехме дружно под една или друга форма, и те се отнасяха с мен другарски, а освен общително, като към подрастващо дете. Големият режисьор Вили Цанков, а освен той, в последните си години на земята, постоянно ме канеше на новите си постановки и по-късно искаше да му споделя мнението си. Това ме издигаше. Караше ме да хвърча и да си представям, че един ден мога да стигна до техните върхове в изкуството.
 
– Не ви ли се рисуваше, за какво избрахте музиката?
– Не, не ми се рисуваше. Винаги мога да посегна към боите и четките, тъй като съм обградена с тях, само че не изпитвам нужда. Само виждам картините и им се любувам. Мога да си приказвам с тях тихомълком. Пианото беше и си остана моята единствена обич. С него се познаваме най-добре и най-дълго, даже си мисля, че връзката ни датира от епохи. Обичаме се и си имаме доверие.
 
– Какво най-вече ви ядосва през днешния ден?
– Почти всичко. Много съм прочувствена и с изострени сетива към неправдата и непочтеността. Самата аз съм доста обективна и великодушна. Наследница съм на доста революционен жанр и кръвта ми бушува и от най-малката неправда. Идеалист съм. Огромен мечтател. Понякога се поболявам от това, тъй като съзнавам, че не мога да трансформира света, а го желая прекомерно мощно. Искам мир, обич, съгласие, независимост.
 
– Творчеството самотно занятие ли е? И по какъв начин се композира за имена?
– Много самотно. То е ревностно. Не позволява никой различен посред ни. Дори и чуруликане на птица. Творчеството е аскетизъм. Медитация. Нирвана. Допуснеш ли неточност, музата отлита и се връща единствено, когато си в цялостно усамотение. Имената идват след това. След като си основал творбата. То е като при раждането. Само и само майката може да роди детето в пъклен страдания и болки. То се отделя от нейната плът с пот и кръв. После идва бащата и му дава името.
 
– Новият ви албум „ Емпатия “ се радва на огромна известност и най-много на огромна обич. Тежко ли е да се носи такава обич?
– Да. Тежко е. Защото е в голямо количество, а аз съм човешко създание и сърцето ми има избрана съдържимост. Не беше ме заливало такова цунами от обич. Не бях готова. За малко да ме удави. Но се оправих. Много е прелестно да си обичан. Както и да обичаш.
 
– Пеете най-много за обич, какво ще ни изпеете скоро?
– Най-скоро ще е песента „ Попей ми, обич “ по текст на Катерина Хапсали и в осъществяване на Жана Бергендорф. Великолепие от музика и думи. Подготвям и още песни за Жана. С огромен екип и с нова ария участваме в тазгозишното издание на Евровизия и се надяваме на триумф. Работя и с Никола Константинов, младия артист с необикновен глас, и още доста замислени планове, които чакат осъществяването си. Дано Бог им даде зелена светлина, както и публиката ми, за която пиша всичката тази хубава музика. Публиката има вътрешен глас и в никакъв случай не може да бъде излъгана.
Обичам хората и създавам за тях. Ако съм им нужна, те знаят по какъв начин да ми засвидетелстват любовта си.

Нашият посетител
Вида Пиронкова е композитор, текстописец, стихотворец, актьор и е от най-интересната порода създатели. Родена е в Пловдив в фамилията на именития художник Енчо Пиронков. Работила е като преподавател, дълги години е част от екипа на БНР. Сега Вида написа чудесна музика. Умее до съвършенство да борави и с думите. И прави извънредно красиви бижута. Нейната ария „ Гълъбо ” се трансформира в най-големия шлагер, а албумът й „ Емпатия ” стана безспорна музикална сензация.