Историята на Джак Барски - КГБ-шпионина с две самоличности
„ Невероятният живот на един разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ", „ Шпионинът и дамите ", „ От подправен американец до същински американец " – под такива заглавия немските медии напомнят историята на един сътрудник, чиято автобиографична книга неотдавна излезе в Германия. Една история от Студената война, която ще прозвучи доста познато на феновете на известния сериал „ Американците ".
Дали го е боязън, че дългата ръка на КГБ/ФСБ може да го доближи чак в Америка? На този въпрос, зародил естествено след покушението против Сергей Скрипал, някогашният руски разузнавач Джак Барски дава отговор: „ Страх има, само че не изпадам в параноя. "
Химикът- " разведчик "
В реалност Барски се споделя Албрехт Даниел, роден е през 1949 година в тогавашната Германска демократична република и бързо натрупва скъпи биографични точки: приключва гимназия с цялостно отличие, влиза в Комунистическата партия, получава стипендия „ Карл Маркс ", учи химия, играе баскетбол, поема партийни функционалности. Просто няма по какъв начин Щази и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да не го виждат. Дитрих се усеща поласкан от вниманието. Той има вяра, че комунизмът е най-висшият блян и че няма нищо по-хубаво от това да работиш за Съюз на съветските социалистически републики. Пък и суетата му непрестанно го подтиква към кариера по върховете на „ елита " – по този начин най-малко той мисли за тогавашните „ разведчици ".
През 1973 година стартира шпионското образование на младия химик – първо в Берлин, след това в Москва, където той усвоява тънкостите на занаята и се научава да приказва съвършен американски. Роднините и приятелите му мислят, че работи за източногерманското Министерство на външните работи някъде по света, до момента в който Дитрих старателно заляга над шпионските учебници в руската столица.
Пет години по-късно – тъкмо като в шпионски филм – Дитрих се заселва в Съединени американски щати с открадната еднаквост на Джак Барски, умрял като 11-годишно дете през 1955 година. На първо време Комитет за Държавна сигурност (на СССР) чака от него просто да уседне и да усвои добра специалност, пък след това – ще забележим. Две години по-късно Центърът му разпорежда да основе лична компания в Швейцария, да забогатее и да се сближи по опция най-малко със Збигнев Бжежински, съветника по националната сигурност на тогавашния президент Джими Картър. „ Да се борим против капитализма като капиталисти! " – по този начин звучи задачата му.
Нова задача - на " невидимия фронт "
Но работата с първичното струпване на капитала не върви толкоз безпрепятствено. Дитрих-Барски първоначално си изкарва хляба като велосипеден пощальон, след това стартира да учи бизнес, приключва като отличник и постъпва на работа в застрахователна компания. Постепенно въпреки всичко се добира в подножието на капитализма: печели толкоз добре, че хонорарите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) въобще към този момент не му трябват. Работодателите му в това време се интересуват не от Бжежински и Картър (вече други са на власт), а точно от капитала, от Уолстрийт и технологиите. Борбата на „ невидимия фронт " към този момент не се води в името на идеологията, тя се е трансформирала във пошъл промишлен шпионаж, с чиято помощ Съветският съюз желае да компенсира изоставането си.
Дитрих-Барски съумява да открадне една компютърна стратегия, само че това е всичко. Към този миг той явно към този момент се ориентира към по-скучен живот, настрана от шпионажа. В Германска демократична република има семейство и дете, в Съединени американски щати – също, по някое време му се ражда и второ. Както кокетничи самият той в автобиогрфичната си книга: „ Създадох си две персони, които нямаха контакт една с друга и единствено краткотрайно бяха слепени. Така в Съединени американски щати имах естествен фамилен живот, забравяйки за немския – и противоположното. "
За какъв демон?
През декември 1989 от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го предизвестяват, че има заплаха да бъде оголен. Като в неприятна шпионска история му лепят предупредителни знаци по оградите, а цивилни сътрудници му шушнат на перона в метрото, че би трябвало да бяга. Дитрих-Барски обаче към този момент е решил, че на Запад му харесва повече – и пренебрегва предизвестията. Минава време, Берлинската стена пада, Съюз на съветските социалистически републики е разхлабен – и чак през 1991 година един избягал КГБ-архивар издава самоличността на надълбоко законспирирания и прекомерно ненужен сътрудник. ФБР го арестува, Дитрих-Барски безрезервно им споделя всичко, което знае, а безрезервното му съдействие е възнаградено с нова идентичност и към този момент същинско американско поданство.
Така приключва тази банална, безсмислена и, таман заради това, поучителна шпионска история от годините на Студената война. Дитрих-Барски може би е извадил шанс с измененията в Европа и в Съюз на съветските социалистически републики след 1989 година. Но може би просто нещо премълчава, разяснява немският вестник „ Ди Велт ". А за нас остава закономерният въпрос: за какъв демон е било всичко това?
(Източник: Дойче веле)
Дали го е боязън, че дългата ръка на КГБ/ФСБ може да го доближи чак в Америка? На този въпрос, зародил естествено след покушението против Сергей Скрипал, някогашният руски разузнавач Джак Барски дава отговор: „ Страх има, само че не изпадам в параноя. "
Химикът- " разведчик "
В реалност Барски се споделя Албрехт Даниел, роден е през 1949 година в тогавашната Германска демократична република и бързо натрупва скъпи биографични точки: приключва гимназия с цялостно отличие, влиза в Комунистическата партия, получава стипендия „ Карл Маркс ", учи химия, играе баскетбол, поема партийни функционалности. Просто няма по какъв начин Щази и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да не го виждат. Дитрих се усеща поласкан от вниманието. Той има вяра, че комунизмът е най-висшият блян и че няма нищо по-хубаво от това да работиш за Съюз на съветските социалистически републики. Пък и суетата му непрестанно го подтиква към кариера по върховете на „ елита " – по този начин най-малко той мисли за тогавашните „ разведчици ".
През 1973 година стартира шпионското образование на младия химик – първо в Берлин, след това в Москва, където той усвоява тънкостите на занаята и се научава да приказва съвършен американски. Роднините и приятелите му мислят, че работи за източногерманското Министерство на външните работи някъде по света, до момента в който Дитрих старателно заляга над шпионските учебници в руската столица.
Пет години по-късно – тъкмо като в шпионски филм – Дитрих се заселва в Съединени американски щати с открадната еднаквост на Джак Барски, умрял като 11-годишно дете през 1955 година. На първо време Комитет за Държавна сигурност (на СССР) чака от него просто да уседне и да усвои добра специалност, пък след това – ще забележим. Две години по-късно Центърът му разпорежда да основе лична компания в Швейцария, да забогатее и да се сближи по опция най-малко със Збигнев Бжежински, съветника по националната сигурност на тогавашния президент Джими Картър. „ Да се борим против капитализма като капиталисти! " – по този начин звучи задачата му.
Нова задача - на " невидимия фронт "
Но работата с първичното струпване на капитала не върви толкоз безпрепятствено. Дитрих-Барски първоначално си изкарва хляба като велосипеден пощальон, след това стартира да учи бизнес, приключва като отличник и постъпва на работа в застрахователна компания. Постепенно въпреки всичко се добира в подножието на капитализма: печели толкоз добре, че хонорарите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) въобще към този момент не му трябват. Работодателите му в това време се интересуват не от Бжежински и Картър (вече други са на власт), а точно от капитала, от Уолстрийт и технологиите. Борбата на „ невидимия фронт " към този момент не се води в името на идеологията, тя се е трансформирала във пошъл промишлен шпионаж, с чиято помощ Съветският съюз желае да компенсира изоставането си.
Дитрих-Барски съумява да открадне една компютърна стратегия, само че това е всичко. Към този миг той явно към този момент се ориентира към по-скучен живот, настрана от шпионажа. В Германска демократична република има семейство и дете, в Съединени американски щати – също, по някое време му се ражда и второ. Както кокетничи самият той в автобиогрфичната си книга: „ Създадох си две персони, които нямаха контакт една с друга и единствено краткотрайно бяха слепени. Така в Съединени американски щати имах естествен фамилен живот, забравяйки за немския – и противоположното. "
За какъв демон?
През декември 1989 от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го предизвестяват, че има заплаха да бъде оголен. Като в неприятна шпионска история му лепят предупредителни знаци по оградите, а цивилни сътрудници му шушнат на перона в метрото, че би трябвало да бяга. Дитрих-Барски обаче към този момент е решил, че на Запад му харесва повече – и пренебрегва предизвестията. Минава време, Берлинската стена пада, Съюз на съветските социалистически републики е разхлабен – и чак през 1991 година един избягал КГБ-архивар издава самоличността на надълбоко законспирирания и прекомерно ненужен сътрудник. ФБР го арестува, Дитрих-Барски безрезервно им споделя всичко, което знае, а безрезервното му съдействие е възнаградено с нова идентичност и към този момент същинско американско поданство.
Така приключва тази банална, безсмислена и, таман заради това, поучителна шпионска история от годините на Студената война. Дитрих-Барски може би е извадил шанс с измененията в Европа и в Съюз на съветските социалистически републики след 1989 година. Но може би просто нещо премълчава, разяснява немският вестник „ Ди Велт ". А за нас остава закономерният въпрос: за какъв демон е било всичко това?
(Източник: Дойче веле)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ