`Араш Азизи: Икономическото унищожение на Иран не води до демокрация
„ Нещата се трансформираха доста за една година . Станахме толкоз по-дръзки и по-смели. Изплашена съм до гибел, когато минавам около моралната полиция, само че държа главата си вдигната и се преструвам, че не ги виждам. Нося каквито си желая облекла на открито. Но не нося къси панталони. И постоянно държа шалче в чантата за всеки случай. “
„ За страдание, досега те не съумяват (да смъкват властта), само че не мисля, че в миналото обстановката в страната ще е същата, както преди 2022 година. Движението за унищожаване на режима и демократизация на страната продължава. “
Думи на 20-годишна иранска жена пред Би Би Си, както и на историка и академични учител Араш Азизи пред БНР.
Те разказват и неразбираемото вътрешно положение на Иран, тъкмо година след гибелта на 22-годишната кюрдска жена Махса Амини. Тя умря след арест от страна на упоменатата морална полиция поради погрешно комплициран хиджаб, а последвалите митинги под надпис „ Жени, живот, независимост “ бързо прераснаха в самобитен протест против режима на Ислямската република. Светът видя и бруталното смазване на митингите. Различните сили за сигурност останаха правилни на аятолах Хаменей, а една година по-късно за държавния му уред тежката икономическа конюнктура наподобява като по-голям проблем от спазването на религиозните правила. И в двата казуса ръководителите на ислямската република приписват на Съединени американски щати – чрез икономическите наказания и подбудителство на неодобрение. Джо Байдън тази седмица разгласи, че Америка стои до иранския народ в битката с властта, а финансовото му министерсто наложи нови наказания на ирански публични лица. Но е все по-спорно по какъв начин това оказва помощ на самите иранци. Във вторник президентът им Ебрахим Раиси насочи смразяващо предизвестие – тези, които имат намерение да употребяват годишнината от гибелта на Махса Амини, с цел да всяват неустойчивост, знаят какво ще им се случи. Нови арести на хипотетични уредници на демонстрации предшестваха годишнината, само че това не стопира от ден на ден дами да махат хиджаба.
Промяната в Иран е неизбежна , счита Араш Азизи, ирански историк и учител в университета „ Клемсън “ в Южна Каролина, създател и на неотдавна излязла книга за иранските митинги.
Как и за какво оцеля властта в ислямската република?
„ Успяха да оцелеят посредством репресиите и заради обстоятелството, че иранската съпротива към момента не съумява да се сплоти и да предложи опция на режима. Но даже и в реториката на по-прозорливите стратези на властта чуваме, че не са съумели да преодолеят желанието за смяна в обществото и да решат несъгласията, породили недоволството. Иранската стопанска система продължава да е безспорен безпорядък, страната остава малко или доста в интернационална изолираност, макар някои триумфи на режима в дипломацията. Репресиите се усилват, като правилото за носене на хиджаб в действителност стана по-строго. Догодина идват парламентарни избори, само че аятолах Хаменей не дава сигнали, че ще отвори властта за действителни други възможности . “
А властта като че ли основава и една напълно откъсната действителност. Пример в това отношение е прекъсването на западните обществени мрежи. На тяхно място се оферират ирански други възможности, само че прекъсването на Инстаграм, да вземем за пример, засегна дребни бизнеси, които посредством мрежата намират клиенти. Страната е затворена стопански и обществено от най-големите пазари. Самодостатъчна ли е Ислямската република?
„ Режимът е доказвал, че е кадърен да оцелява. На Карим Санджапур, един от огромните анализатори на Иран, принадлежи мнението, че Хаменей желае страната да е нещо приблизително сред Дубай и Северна Корея и аз съм безусловно склонен. Тоест – да може да продава на интернационалните пазари, само че не и да се глобализира. В модерния свят, за жалост, е допустимо да поддържаш сходно репресивно ръководство. Но също е реалност, че това което крепи системата, е самият Али Хаменей. Догодина той ще стане на 85 и няма по какъв начин да живее постоянно. Заради това и мисля, че на Иран предстоят промени в близко бъдеще. “
На последните президентски избори преди 2 години близо 4 милиона иранци пуснаха невалидни бюлетини. Според външните наблюдаващи, Хаменей на процедура е показал спечелилия реакционер Ебрахим Раиси. Явното отрицание и вътре в страната беше последвано от стягане на публичните ограничавания, което докара до гибелта на Махса Амини. Какво ще се случи, в случай че и идващият висш водач е толкоз закостенял и властнически, колкото сегашният?
„ Въпросът не е единствено в неговата консервативност. Хаменей поддържа система от разнообразни властови центрове. Революционната армия на процедура управлява огромни дялове от иранските общество, стопанска система, полиция и войска. Те ръководят дружно с Хаменей, само че той не позволява те да разширят властта си прекомерно доста. Никога техен кадър не съумя да стане президент, да вземем за пример. Не мисля, че режимът ще оцелее в сегашната си форма след гибелта на Хаменей. Не приказвам наложително за демократизация, само че са вероятни фундаментални промени във външната политика и в метода на действие на държавния уред, в това число посредством отстъпки от ограничавания като това за хиджаба. “
Сегашното икономическо състояние в Иран наподобява доста тежко. Смятате ли, че може да провокира нова протестна вълна?
„ В Иран митингите са постоянни от 2017 година насам. Вероятно ще има и нови, само че и сега гражданското непокорство поради хиджаба е мощно. Стотици хиляди дами отхвърлят да го носят, макар арестите и по-строгите правила, и отстояват позицията си. Хората се уморяват от демонстрации и организацията им става сложна, само че недоволството тлее и ще се възпламени при искра – тя може да гибелта на Хаменей, може да е и друго събитие. “
Питам съответно за икономическата конюнктура, защото сега могат да се прочетат отзиви на иранци, които дефинират въпроса за хиджаба като по-малък проблем за властта, а и за самите тях, спрямо инфлацията или неналичието на артикули и работа. Какви са вашите наблюдения?
„ Пилешкото и друго месо към този момент са разкош. Има заведения за хранене в южен Техеран, които в менютата си към този момент оферират ориз с пилешки кокал. На други места оферират полупорции, тъй като клиентите им към този момент не могат да си разрешат цялото ядене. Има съществено намаляване в виталния стандарт на доста иранци, също и огромна безработица. В същото време не приказваме за провалена страна или за нещо сходно на Венецуела преди няколко години. Ако отидеш в магазина, рафтовете не са празни. Международните наказания и корупцията в самия режим са унищожителни, само че по едно и също време с това властта е мощна, има мощни съдружници в лицето на Русия и Китай, както и в района . Към момента най-основните витални нужди на иранците не са застрашени, само че те сигурно претърпяват стопански най-трудните времена в техния живот. “
Вие самият сте иранец, емигрирал сте в Съединените щати и сте съперник на режима в родната ви страна. Одобрявате ли американските стопански наказания, като средство за дестабилизиране на властта на аятоласите?
„ Не, не ги одорбявам, тъй като желая народна власт в Иран, а глобите нямат демократизиращ резултат . Подкрепям наказания против избрани властови фигури поради нарушавания на човешките права или корупция, само че не и широкообхватните американски ограничавания. Икономическото заличаване на Иран не води до народна власт, а лишава елементарните хора от занаят. Санкциите отслабват силата на обществото, а не тази на режима . “
Протестите в края на предходната година сплотиха иранци от разнообразни обществени пластове. Налично ли е към момента това единение в недоволството и кои са главните разграничителни линии в сегашен Иран?
„ Единството значително се резервира и е елементарно да се види, че болшинството от иранците не утвърждават режима и желаят демократично ръководство. Те към този момент са споени и от общите си битки против властта, които обгръщат разнообразни генерации и райони. Понякога медиите преувеличават етническите разделения в Иран , да вземем за пример сред персийци и други. Разбира се, има локални проблеми и дискриминация, както неналичието на образование на майчин език в регионите с ирански кюрди. В други региони има дискриминация по отношение на сунити или по отношение на християни и евреи. Но това още веднъж са повече форми на напън от страна на самия режим, в сравнение с публични разделения. “
Но в последна сметка не оцелява ли системата на аятоласите също заради обстоятелството, че за нея има и задоволителна социална поддръжка, в това число поради класови и етнически разделения?
„ За режима има някаква социална поддръжка, както и за социалистическия режим в България е имало социална поддръжка в края на 80-те. По моите калкулации, сега в Иран тази поддръжка е налична измежду 15 % от хората. Подкрепата обаче е проведена. Пример е Басидж – доброволното звено към Революционната армия. Тези милиции са мощно подкрепени из страната. А самата армия има 200 000 членове. Противниците на режима не са проведени и поради това той оцелява. Има предпочитание за смяна, само че тя към момента не е действителна политическа алтернатива . “
„ За страдание, досега те не съумяват (да смъкват властта), само че не мисля, че в миналото обстановката в страната ще е същата, както преди 2022 година. Движението за унищожаване на режима и демократизация на страната продължава. “
Думи на 20-годишна иранска жена пред Би Би Си, както и на историка и академични учител Араш Азизи пред БНР.
Те разказват и неразбираемото вътрешно положение на Иран, тъкмо година след гибелта на 22-годишната кюрдска жена Махса Амини. Тя умря след арест от страна на упоменатата морална полиция поради погрешно комплициран хиджаб, а последвалите митинги под надпис „ Жени, живот, независимост “ бързо прераснаха в самобитен протест против режима на Ислямската република. Светът видя и бруталното смазване на митингите. Различните сили за сигурност останаха правилни на аятолах Хаменей, а една година по-късно за държавния му уред тежката икономическа конюнктура наподобява като по-голям проблем от спазването на религиозните правила. И в двата казуса ръководителите на ислямската република приписват на Съединени американски щати – чрез икономическите наказания и подбудителство на неодобрение. Джо Байдън тази седмица разгласи, че Америка стои до иранския народ в битката с властта, а финансовото му министерсто наложи нови наказания на ирански публични лица. Но е все по-спорно по какъв начин това оказва помощ на самите иранци. Във вторник президентът им Ебрахим Раиси насочи смразяващо предизвестие – тези, които имат намерение да употребяват годишнината от гибелта на Махса Амини, с цел да всяват неустойчивост, знаят какво ще им се случи. Нови арести на хипотетични уредници на демонстрации предшестваха годишнината, само че това не стопира от ден на ден дами да махат хиджаба.
Промяната в Иран е неизбежна , счита Араш Азизи, ирански историк и учител в университета „ Клемсън “ в Южна Каролина, създател и на неотдавна излязла книга за иранските митинги.
Как и за какво оцеля властта в ислямската република?
„ Успяха да оцелеят посредством репресиите и заради обстоятелството, че иранската съпротива към момента не съумява да се сплоти и да предложи опция на режима. Но даже и в реториката на по-прозорливите стратези на властта чуваме, че не са съумели да преодолеят желанието за смяна в обществото и да решат несъгласията, породили недоволството. Иранската стопанска система продължава да е безспорен безпорядък, страната остава малко или доста в интернационална изолираност, макар някои триумфи на режима в дипломацията. Репресиите се усилват, като правилото за носене на хиджаб в действителност стана по-строго. Догодина идват парламентарни избори, само че аятолах Хаменей не дава сигнали, че ще отвори властта за действителни други възможности . “
А властта като че ли основава и една напълно откъсната действителност. Пример в това отношение е прекъсването на западните обществени мрежи. На тяхно място се оферират ирански други възможности, само че прекъсването на Инстаграм, да вземем за пример, засегна дребни бизнеси, които посредством мрежата намират клиенти. Страната е затворена стопански и обществено от най-големите пазари. Самодостатъчна ли е Ислямската република?
„ Режимът е доказвал, че е кадърен да оцелява. На Карим Санджапур, един от огромните анализатори на Иран, принадлежи мнението, че Хаменей желае страната да е нещо приблизително сред Дубай и Северна Корея и аз съм безусловно склонен. Тоест – да може да продава на интернационалните пазари, само че не и да се глобализира. В модерния свят, за жалост, е допустимо да поддържаш сходно репресивно ръководство. Но също е реалност, че това което крепи системата, е самият Али Хаменей. Догодина той ще стане на 85 и няма по какъв начин да живее постоянно. Заради това и мисля, че на Иран предстоят промени в близко бъдеще. “
На последните президентски избори преди 2 години близо 4 милиона иранци пуснаха невалидни бюлетини. Според външните наблюдаващи, Хаменей на процедура е показал спечелилия реакционер Ебрахим Раиси. Явното отрицание и вътре в страната беше последвано от стягане на публичните ограничавания, което докара до гибелта на Махса Амини. Какво ще се случи, в случай че и идващият висш водач е толкоз закостенял и властнически, колкото сегашният?
„ Въпросът не е единствено в неговата консервативност. Хаменей поддържа система от разнообразни властови центрове. Революционната армия на процедура управлява огромни дялове от иранските общество, стопанска система, полиция и войска. Те ръководят дружно с Хаменей, само че той не позволява те да разширят властта си прекомерно доста. Никога техен кадър не съумя да стане президент, да вземем за пример. Не мисля, че режимът ще оцелее в сегашната си форма след гибелта на Хаменей. Не приказвам наложително за демократизация, само че са вероятни фундаментални промени във външната политика и в метода на действие на държавния уред, в това число посредством отстъпки от ограничавания като това за хиджаба. “
Сегашното икономическо състояние в Иран наподобява доста тежко. Смятате ли, че може да провокира нова протестна вълна?
„ В Иран митингите са постоянни от 2017 година насам. Вероятно ще има и нови, само че и сега гражданското непокорство поради хиджаба е мощно. Стотици хиляди дами отхвърлят да го носят, макар арестите и по-строгите правила, и отстояват позицията си. Хората се уморяват от демонстрации и организацията им става сложна, само че недоволството тлее и ще се възпламени при искра – тя може да гибелта на Хаменей, може да е и друго събитие. “
Питам съответно за икономическата конюнктура, защото сега могат да се прочетат отзиви на иранци, които дефинират въпроса за хиджаба като по-малък проблем за властта, а и за самите тях, спрямо инфлацията или неналичието на артикули и работа. Какви са вашите наблюдения?
„ Пилешкото и друго месо към този момент са разкош. Има заведения за хранене в южен Техеран, които в менютата си към този момент оферират ориз с пилешки кокал. На други места оферират полупорции, тъй като клиентите им към този момент не могат да си разрешат цялото ядене. Има съществено намаляване в виталния стандарт на доста иранци, също и огромна безработица. В същото време не приказваме за провалена страна или за нещо сходно на Венецуела преди няколко години. Ако отидеш в магазина, рафтовете не са празни. Международните наказания и корупцията в самия режим са унищожителни, само че по едно и също време с това властта е мощна, има мощни съдружници в лицето на Русия и Китай, както и в района . Към момента най-основните витални нужди на иранците не са застрашени, само че те сигурно претърпяват стопански най-трудните времена в техния живот. “
Вие самият сте иранец, емигрирал сте в Съединените щати и сте съперник на режима в родната ви страна. Одобрявате ли американските стопански наказания, като средство за дестабилизиране на властта на аятоласите?
„ Не, не ги одорбявам, тъй като желая народна власт в Иран, а глобите нямат демократизиращ резултат . Подкрепям наказания против избрани властови фигури поради нарушавания на човешките права или корупция, само че не и широкообхватните американски ограничавания. Икономическото заличаване на Иран не води до народна власт, а лишава елементарните хора от занаят. Санкциите отслабват силата на обществото, а не тази на режима . “
Протестите в края на предходната година сплотиха иранци от разнообразни обществени пластове. Налично ли е към момента това единение в недоволството и кои са главните разграничителни линии в сегашен Иран?
„ Единството значително се резервира и е елементарно да се види, че болшинството от иранците не утвърждават режима и желаят демократично ръководство. Те към този момент са споени и от общите си битки против властта, които обгръщат разнообразни генерации и райони. Понякога медиите преувеличават етническите разделения в Иран , да вземем за пример сред персийци и други. Разбира се, има локални проблеми и дискриминация, както неналичието на образование на майчин език в регионите с ирански кюрди. В други региони има дискриминация по отношение на сунити или по отношение на християни и евреи. Но това още веднъж са повече форми на напън от страна на самия режим, в сравнение с публични разделения. “
Но в последна сметка не оцелява ли системата на аятоласите също заради обстоятелството, че за нея има и задоволителна социална поддръжка, в това число поради класови и етнически разделения?
„ За режима има някаква социална поддръжка, както и за социалистическия режим в България е имало социална поддръжка в края на 80-те. По моите калкулации, сега в Иран тази поддръжка е налична измежду 15 % от хората. Подкрепата обаче е проведена. Пример е Басидж – доброволното звено към Революционната армия. Тези милиции са мощно подкрепени из страната. А самата армия има 200 000 членове. Противниците на режима не са проведени и поради това той оцелява. Има предпочитание за смяна, само че тя към момента не е действителна политическа алтернатива . “
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ