Дебеландия въведе „Осемте джуджета“ в чакалнята на Еврозоната
Нещата са елементарни, простички, та чак простовати.
Дебеландия си има непоколебим ред и ясни правила. Държавата е монархия от френски вид, т. е. безспорна. Монархът слънце е основал всички условия за безметежен живот. Създал е и уред за ръководство: назначил си е министър-председател, отгледал е предана администрация и послушна съпротива, показал е олигарси, сложил е прокурор, погрижил се е даже за художествената самоинициатива, като е разпоредил да има театрална натрупа, наречена „ Парламент “. В монархията ценят високо преимуществата на тишината и мрака.
Дебеландия си има и своя Еврозона. Тя е частна благосъстоятелност на вярно лице, на име Пепи Еврото. Това е Зоната на Пепи, простира се на горните етажи, описват герои от сюжета. Под нея е ситуирана чакалнята на Евро-зоната, наречена „ Осемте джуджета “. За влизане там се чака на опашка, само че тя върви бързо. Един зад различен безропотно се изреждат предприемачи, индустриалци, търговци, омесени с елементарни шанаджии. Всички са претенденти за правдивост. И я получават.
В чистилището на чакалнята джобовете и портфейлите им стават чисти и празни като новозакупени детски пелени. Сега към този момент бизнесът е прочистен. След тази санитарна процедура, той става и непотребен: умерено можеш да се озовеш гол, олекнал и оправдан в Еврозоната, парадайса на господин Еврото, където при положително държание има изгледи за прилична оценка и скромна, само че честна работа в администрацията на Дебеландия.
Ето за какво целия свят знае, че Дебеландия е същинското име на справедливостта.
Дебеландия е наедрял производител на благополучие и защото то е държавен монопол, се назовава „ държавно благополучие “. Щастие има в обилие, и когато не се продава, даже се подарява. Остава и за експорт.
Повече от 10 година Дебеландия абсолютно внася в прилежаща България скъпия артикул „ държавно благополучие “(който не е следил трудовете на Т. Живков, да прочете О. Хъксли, „ Прекрасният нов свят “).
В своята идеологическа самотност, Дебеландия граничи само и единствено с България. Всъщност това е „ един народ, две системи “, както се показват някои модерни китайски мъдреци. Но хармонията си има своите вредители. Неблагодарни детайли и анархолиберали в България в последно време отхвърлят дажбите „ държавно благополучие “, смущават тишината, късат мрака, и това неизбежно води до провокации и погранични спорове.
На границата сред Дебеландия и България сраженията не престават. Всяка вечер от 19 часа.
Така стоят нещата.
Дебеландия си има непоколебим ред и ясни правила. Държавата е монархия от френски вид, т. е. безспорна. Монархът слънце е основал всички условия за безметежен живот. Създал е и уред за ръководство: назначил си е министър-председател, отгледал е предана администрация и послушна съпротива, показал е олигарси, сложил е прокурор, погрижил се е даже за художествената самоинициатива, като е разпоредил да има театрална натрупа, наречена „ Парламент “. В монархията ценят високо преимуществата на тишината и мрака.
Дебеландия си има и своя Еврозона. Тя е частна благосъстоятелност на вярно лице, на име Пепи Еврото. Това е Зоната на Пепи, простира се на горните етажи, описват герои от сюжета. Под нея е ситуирана чакалнята на Евро-зоната, наречена „ Осемте джуджета “. За влизане там се чака на опашка, само че тя върви бързо. Един зад различен безропотно се изреждат предприемачи, индустриалци, търговци, омесени с елементарни шанаджии. Всички са претенденти за правдивост. И я получават.
В чистилището на чакалнята джобовете и портфейлите им стават чисти и празни като новозакупени детски пелени. Сега към този момент бизнесът е прочистен. След тази санитарна процедура, той става и непотребен: умерено можеш да се озовеш гол, олекнал и оправдан в Еврозоната, парадайса на господин Еврото, където при положително държание има изгледи за прилична оценка и скромна, само че честна работа в администрацията на Дебеландия.
Ето за какво целия свят знае, че Дебеландия е същинското име на справедливостта.
Дебеландия е наедрял производител на благополучие и защото то е държавен монопол, се назовава „ държавно благополучие “. Щастие има в обилие, и когато не се продава, даже се подарява. Остава и за експорт.
Повече от 10 година Дебеландия абсолютно внася в прилежаща България скъпия артикул „ държавно благополучие “(който не е следил трудовете на Т. Живков, да прочете О. Хъксли, „ Прекрасният нов свят “).
В своята идеологическа самотност, Дебеландия граничи само и единствено с България. Всъщност това е „ един народ, две системи “, както се показват някои модерни китайски мъдреци. Но хармонията си има своите вредители. Неблагодарни детайли и анархолиберали в България в последно време отхвърлят дажбите „ държавно благополучие “, смущават тишината, късат мрака, и това неизбежно води до провокации и погранични спорове.
На границата сред Дебеландия и България сраженията не престават. Всяка вечер от 19 часа.
Така стоят нещата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ