Мозъкът Е Виновен! Откриха Ключа Срещу Един От Големите Бичове На Нашето Съвремие
Нещата обаче могат да се трансформират с помощта на учени от Съединени американски щати, които са разкрили по какъв начин човешкият мозък прави спазването на диета още по-мъчно, написа в. " Дейли експрес ", представен от Българска телеграфна агенция.
Специалисти от Медицинския център " Бет Израел Дийкънес " към Харвардския университет са открили по какъв начин мозъкът ръководи глада и ненаситния вкус.
Желанието те да бъдат уталожени датира още от времето на пещерните хора. Съвременният метод на живот обаче не изисква силата, нужна за бягство от мечка да вземем за пример, и защото храната нормално е в обилие, ненаситният вкус елементарно ни подтиква към преяждане.
Авторите на актуалното проучване са разпознали механизма, посредством който невроните, активиращи възприятието за апетит, въздействат върху отдалечени неврони, играещи роля в решението дали да реагираме или не на хранителни позиви.
Специалистите считат, че изследването им ще помогне за създаването на нови лечения за угнетяване на ненаситния вкус при хора със затлъстяване.
Откритието на американските учени поддържа концепцията, че инсуларният кортекс взе участие във вземането на решение дали си коства храната да бъде " преследвана ".
При здрави хора въпросният мозъчен район покачва интензивността си в отговор на позиви за хранене, само че не и след наяждане. При пациенти със затлъстяване или страдащи от хранителни разстройства, свързани с демонстрация на неутолим вкус, механизмът се обърква, както са посочили и предходни изследвания.
Нещата обаче могат да се трансформират с помощта на учени от Съединени американски щати, които са разкрили по какъв начин човешкият мозък прави спазването на диета още по-мъчно, написа в. " Дейли експрес ", представен от Българска телеграфна агенция.
Специалисти от Медицинския център " Бет Израел Дийкънес " към Харвардския университет са открили по какъв начин мозъкът ръководи глада и ненаситния вкус.
Желанието те да бъдат уталожени датира още от времето на пещерните хора. Съвременният метод на живот обаче не изисква силата, нужна за бягство от мечка да вземем за пример, и защото храната нормално е в обилие, ненаситният вкус елементарно ни подтиква към преяждане.
Авторите на актуалното проучване са разпознали механизма, посредством който невроните, активиращи възприятието за апетит, въздействат върху отдалечени неврони, играещи роля в решението дали да реагираме или не на хранителни позиви.
Специалистите считат, че изследването им ще помогне за създаването на нови лечения за угнетяване на ненаситния вкус при хора със затлъстяване.
Откритието на американските учени поддържа концепцията, че инсуларният кортекс взе участие във вземането на решение дали си коства храната да бъде " преследвана ".
При здрави хора въпросният мозъчен район покачва интензивността си в отговор на позиви за хранене, само че не и след наяждане. При пациенти със затлъстяване или страдащи от хранителни разстройства, свързани с демонстрация на неутолим вкус, механизмът се обърква, както са посочили и предходни изследвания.
Специалисти от Медицинския център " Бет Израел Дийкънес " към Харвардския университет са открили по какъв начин мозъкът ръководи глада и ненаситния вкус.
Желанието те да бъдат уталожени датира още от времето на пещерните хора. Съвременният метод на живот обаче не изисква силата, нужна за бягство от мечка да вземем за пример, и защото храната нормално е в обилие, ненаситният вкус елементарно ни подтиква към преяждане.
Авторите на актуалното проучване са разпознали механизма, посредством който невроните, активиращи възприятието за апетит, въздействат върху отдалечени неврони, играещи роля в решението дали да реагираме или не на хранителни позиви.
Специалистите считат, че изследването им ще помогне за създаването на нови лечения за угнетяване на ненаситния вкус при хора със затлъстяване.
Откритието на американските учени поддържа концепцията, че инсуларният кортекс взе участие във вземането на решение дали си коства храната да бъде " преследвана ".
При здрави хора въпросният мозъчен район покачва интензивността си в отговор на позиви за хранене, само че не и след наяждане. При пациенти със затлъстяване или страдащи от хранителни разстройства, свързани с демонстрация на неутолим вкус, механизмът се обърква, както са посочили и предходни изследвания.
Нещата обаче могат да се трансформират с помощта на учени от Съединени американски щати, които са разкрили по какъв начин човешкият мозък прави спазването на диета още по-мъчно, написа в. " Дейли експрес ", представен от Българска телеграфна агенция.
Специалисти от Медицинския център " Бет Израел Дийкънес " към Харвардския университет са открили по какъв начин мозъкът ръководи глада и ненаситния вкус.
Желанието те да бъдат уталожени датира още от времето на пещерните хора. Съвременният метод на живот обаче не изисква силата, нужна за бягство от мечка да вземем за пример, и защото храната нормално е в обилие, ненаситният вкус елементарно ни подтиква към преяждане.
Авторите на актуалното проучване са разпознали механизма, посредством който невроните, активиращи възприятието за апетит, въздействат върху отдалечени неврони, играещи роля в решението дали да реагираме или не на хранителни позиви.
Специалистите считат, че изследването им ще помогне за създаването на нови лечения за угнетяване на ненаситния вкус при хора със затлъстяване.
Откритието на американските учени поддържа концепцията, че инсуларният кортекс взе участие във вземането на решение дали си коства храната да бъде " преследвана ".
При здрави хора въпросният мозъчен район покачва интензивността си в отговор на позиви за хранене, само че не и след наяждане. При пациенти със затлъстяване или страдащи от хранителни разстройства, свързани с демонстрация на неутолим вкус, механизмът се обърква, както са посочили и предходни изследвания.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ