Несъмнено всяко дете си е мечтало поне веднъж да има

Несъмнено всяко дете си е мечтало най-малко един път да има опцията да прави каквото си пожелае и да не се постанова да се преценява с разпоредбите и условията на родителите си. Без вечерен час, без да би трябвало да си мие ръцете преди ястие, без наложително да се упражнява по пиано или пък по френски. Толкова доста отговорности! Но по какъв начин би изглеждал в реалност един свят без правила? Имаме опцията да изследваме този сюжет в книгата на известния чешки създател за деца Мартин Вопенка „ Спящият град “, която от издателство „ Емас “ пуснаха на българския пазар този юли. Романът е включен в награждаваната поредност „ Европейски разказвачи “, приютила най-хубавото от детската литература на континента.
Петнайсетгодишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавец Самуел, живеят умерено и щастливо в удобен дом, предпазени и обхванати с обич от родителите си. Очакват ги вълшебно лято и почивка. Вместо това обаче са сполетени от неочаквана, неизмерима неволя, както и цялата планета Земя. Един ден всички, които в миналото са имали деца, не се разсънват в новото утро, а остават потънали в бездънен латентен сън. Никой не знае дали и по кое време ще се разсънят. Не единствено светът на четиримата герои, само че и целият актуален свят се трансформира до неразбираемост – децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят единствено деца, младежи и бездетни възрастни. С огромни компликации доброволни организации съумяват да обезпечат заслон и грижа за бебетата и по-малките деца, в голям проблем се трансформират токът, водата, храната, превозът, интернет… Възцарява се дребен Апокалипсис.
На дребните герои се постанова напълно скоро да опознаят и тъмната страна на човешката природа. Из градовете плъзват незаконни банди, крадци, изнудвачи и насилници. Зли, безогледни хора се възползват от настаналия безпорядък за персонална полза. Жертва на такива хора, уви, става и дребният Самуел, похитен с лукавство, с цел да бъде продаден. Крищоф и девойките потеглят по следите му. Четирите деца се срещат със злото в най-различните му проявления, някои от които даже не схващат до дъно. Попадат в невероятни завършения, преодоляват сурови тествания, водят борба за оцеляване и демонстрират качества, които въобще не са подозирали у себе си – предвидливост, отговорност, увереност, смелост, героизъм.
Романът е сравняван от критиците с фамозната фантастика на Джон Уиндъм „ Денят на трифидите “, а в Чехия,родината на създателя Мартин Вопенка, е награден с най-престижната литературна премия „ Златната лента “.
Мартин Вопенка (род. 1963 г.) е чешки публицист, странник, покровител на значими публични дела, журналист, ръководител на Съюза на книжарите и книгоиздателите. Преди да се отдаде на литературата, е приключил нуклеарна физика и вероятно по тази причина и през днешния ден се интересува от бъдещето на Вселената, на Земята и на човешката цивилизация. Написал е редица книги за деца и юноши, измежду които изключително известна е трилогията „ Спящият град “ (2011), „ Спящата правдивост “ (2012) и „ Спящата загадка “ (2013) – романи с детайли на фантастика и фентъзи, само че и романи за положителното и злото, за етичното и неприемливото в човешкото държание. Много харесвани са и книгите му „ Библейски истории за невярващи деца “ и енциклопедията за най-малките любопитковци „ Опознавам живота и света “.
Творби на Вопенка са превеждани на десетина езика. Писателят е притежател на премията „ Златната лента “ и „ Награда на учителите “.