Крали Марко – Царският Конник
Непознаването на древността на българската история води с изключение на до друго и до редица нихилилистични забежки, към каквито и без друго ние българи сме склонни по природа.
Периодично сме очевидци по какъв начин в общественото пространство публицист, публицист, политик или интелектуалец някой, ще напомни случая с Крали Марко и по какъв начин един всеизвестен национален воин в епоса в действителност се оказва османски васал в историческата действителност и не е ли това образец за злополучната история на още по-нещастен народ…?
Всички си спомняме от детството, въпреки и неясно, легендите и песните за Крали Марко или Марко Кралевити, за битката му с юди и самодиви, за битката му с душмани поробители, с Черен Арапин и Муса Кеседжия, за освобождението на поробените три синджира плебеи, стартирането на заключени извори и така нататък и тъй наречените
Изследователите се пробват да ни обяснят, че зад облика на Крали Марко стои съответна историческа персона и това е деспотът, кралят на Прилепска област от 14 век – Марко Мърнявчевич, който както е известно фактически става турски васал, зависещ. Ако обликът на Крали Марко има нещо общо с прилепския край в днешна Северна Македония то това е, че над град Прилеп се намира едно голямо по повърхност скално (мегалитно) светилище едно от най-големите и най-древните на Балканския полуостров.
Образът на националния бранител, на крилатия и хвърковатия конник е толкоз античен, колкото е самата история на най-старото балканско население. Трябва да се върнем още към времената на производството на първите метали и на опитомяването на коня, с цел да разберем какъв брой антична е тази история. Според някои учени конят е питомен в днешните земи на днешна Украйна през четвърто хилядолетие преди Христа, само че съгласно други данни е питомен тук на Балканите още през пето хилядолетие прочие н.е. което ще рече преди към седем хиляди години от наши дни.
Разделянето и проучването на българската история на такава преди и на такава след 680/681 година, годината на учредяване на Първо българско царство, оказа съществени отрицателни последствия върху българското национално схващане и родова памет. Прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията, с предания, непокътнати на Балканите в продължение на хилядолетия.
Тракийският конник (герой - херос) е най-популярното анонимно провидение на трако-балканското население от най-древни времена. От римско време, т.е. времето към новата епоха, преди две хиляди години, неговият облик стартира да се изобразява върху по този начин наречените оброчни (посветителни) плочи. Само на територията на България, а такива се срещат и в околните до нас земи, са открити над 3000 оброчни плочки, отдадени на този воин, на този анонимен бранител и настойник на популацията. Нови оброчни плочки се откриват непрестанно при археологически изследвания и разкопки. Имаме и по-стари изображения, главно върху железни приложения, рисунки от гробници и други.
Така нареченият Тракийски воин -херос съчетава в себе си визията за героя, само че и за тракийския цар - настойник и бранител на хората - яхнал своят кон, най-често държащ копие в ръка. Този воин преследва диво животно – лъв, елен или глиган. Този воин се бори и с митични същества, каквито изображения имаме върху металните приложения от Летница да вземем за пример, този воин получава блага и венци от някоя Богиня, застанал в триумфална поза, каквито релефи се срещат постоянно от земите на Северното Черноморие и така нататък и тъй наречените
Образът на конника, на конния държател, правил походи, подвизи и геройства в продължение на епохи, на хилядолетия, заляга мощно в визията на трако-балканско население. Този конник, държател и настойник, в обширното пространство сред Карпатските планини и Бялото море и оттатък тях, е толкоз мощно залегнал в съзнанието на локалното население, че намира разнообразни въплъщения в другите столетия, съгласно историческите условия. Но постоянно основата е една и съща - на настойник и бранител на популацията.
От антични времена до първите епохи на новата епоха, героят-конник е прочут просто като Конникът или Героят (Херосът). Епосът за Крали Марко (Крилатият конник или Царският конник) стартира да се образува още в тези антични времена. Само може да допускаме, че в тези антични времена съперници на Хвъркатия Конник са били перси, келти, гърци, римляни, византийци и чак в най-новите и близки до нас времена това са османски турци. Във всяка една ера народът е заменял имената, а същината, есенцията на драматургията на сюжета, си е оставала същата.
Древната дума „ марк” или „ марко” значи „ кон” или „ конник” на съвсем всички европейски езици, а и в езиците отвън това езиково семейство. Така Крали Марко или Марко Кралевити значи просто Царския конник или Хвъркатия конник. Тук да си напомним и за " хвърковатата чета ", което наименование напълно не е инцидентно. Краткият езиков обзор демонстрира, че на британски (от староанглийски) думата mare значи кобила; на старонемската дума е Mähre; на староирландски е marc, като близка до това е в уелски, галски, бретонски; в румънски „ мънз” значи „ жребче”; даже на китайски „ маа” значи кон, а на монголски „ морь” (mori) също е кон. В български е останала думата „ марко”, която през днешния ден се употребява за наименование на магарето, само че и тя произлиза от общата индоевропейска дума *markos - кон.
Турско иго е следващият интервал, в който народът си спомня за своя бранител и настойник от антични времена - Хвъркатия или Крилатият (Царския) конник – Крали Марко. Доказателство за силата на този облик, на този настойник е и това, че той влиза в християнската иконография. В х ристиянството, което става публична вяра в Източната римска империя, след началото на ІV век, обликът на конния воин, бранител и настойник на популацията, минава в облиците на разнообразни християнски светци, като да вземем за пример Свети Георги, Свети Димитър, Свети Мина. Много индикативен е казусът със Свети Георги. Според житието на Свети Георги той е боец – пешак. Така е изобразяван първоначално по иконите – като боец, в броня, с копие в ръка. Само че бързо на балканска почва, този воин и светец, живял в трети век, е качен на кон. Това е традицията от антични времена и когато популацията желае да възвеличи някого го издига, показва го като конник!
Време да спрем с непотребното угодничество и народен нихилизъм, какъвто фактически не ни е непознат, а и мотивите от време на време за него са правдиви. Но не и в тази ситуация с Крали Марко – Царският конник, античен балкански воин от незапомнени времена.
Периодично сме очевидци по какъв начин в общественото пространство публицист, публицист, политик или интелектуалец някой, ще напомни случая с Крали Марко и по какъв начин един всеизвестен национален воин в епоса в действителност се оказва османски васал в историческата действителност и не е ли това образец за злополучната история на още по-нещастен народ…?
Всички си спомняме от детството, въпреки и неясно, легендите и песните за Крали Марко или Марко Кралевити, за битката му с юди и самодиви, за битката му с душмани поробители, с Черен Арапин и Муса Кеседжия, за освобождението на поробените три синджира плебеи, стартирането на заключени извори и така нататък и тъй наречените
Изследователите се пробват да ни обяснят, че зад облика на Крали Марко стои съответна историческа персона и това е деспотът, кралят на Прилепска област от 14 век – Марко Мърнявчевич, който както е известно фактически става турски васал, зависещ. Ако обликът на Крали Марко има нещо общо с прилепския край в днешна Северна Македония то това е, че над град Прилеп се намира едно голямо по повърхност скално (мегалитно) светилище едно от най-големите и най-древните на Балканския полуостров.
Образът на националния бранител, на крилатия и хвърковатия конник е толкоз античен, колкото е самата история на най-старото балканско население. Трябва да се върнем още към времената на производството на първите метали и на опитомяването на коня, с цел да разберем какъв брой антична е тази история. Според някои учени конят е питомен в днешните земи на днешна Украйна през четвърто хилядолетие преди Христа, само че съгласно други данни е питомен тук на Балканите още през пето хилядолетие прочие н.е. което ще рече преди към седем хиляди години от наши дни.
Разделянето и проучването на българската история на такава преди и на такава след 680/681 година, годината на учредяване на Първо българско царство, оказа съществени отрицателни последствия върху българското национално схващане и родова памет. Прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията, с предания, непокътнати на Балканите в продължение на хилядолетия.
Тракийският конник (герой - херос) е най-популярното анонимно провидение на трако-балканското население от най-древни времена. От римско време, т.е. времето към новата епоха, преди две хиляди години, неговият облик стартира да се изобразява върху по този начин наречените оброчни (посветителни) плочи. Само на територията на България, а такива се срещат и в околните до нас земи, са открити над 3000 оброчни плочки, отдадени на този воин, на този анонимен бранител и настойник на популацията. Нови оброчни плочки се откриват непрестанно при археологически изследвания и разкопки. Имаме и по-стари изображения, главно върху железни приложения, рисунки от гробници и други.
Така нареченият Тракийски воин -херос съчетава в себе си визията за героя, само че и за тракийския цар - настойник и бранител на хората - яхнал своят кон, най-често държащ копие в ръка. Този воин преследва диво животно – лъв, елен или глиган. Този воин се бори и с митични същества, каквито изображения имаме върху металните приложения от Летница да вземем за пример, този воин получава блага и венци от някоя Богиня, застанал в триумфална поза, каквито релефи се срещат постоянно от земите на Северното Черноморие и така нататък и тъй наречените
Образът на конника, на конния държател, правил походи, подвизи и геройства в продължение на епохи, на хилядолетия, заляга мощно в визията на трако-балканско население. Този конник, държател и настойник, в обширното пространство сред Карпатските планини и Бялото море и оттатък тях, е толкоз мощно залегнал в съзнанието на локалното население, че намира разнообразни въплъщения в другите столетия, съгласно историческите условия. Но постоянно основата е една и съща - на настойник и бранител на популацията.
От антични времена до първите епохи на новата епоха, героят-конник е прочут просто като Конникът или Героят (Херосът). Епосът за Крали Марко (Крилатият конник или Царският конник) стартира да се образува още в тези антични времена. Само може да допускаме, че в тези антични времена съперници на Хвъркатия Конник са били перси, келти, гърци, римляни, византийци и чак в най-новите и близки до нас времена това са османски турци. Във всяка една ера народът е заменял имената, а същината, есенцията на драматургията на сюжета, си е оставала същата.
Древната дума „ марк” или „ марко” значи „ кон” или „ конник” на съвсем всички европейски езици, а и в езиците отвън това езиково семейство. Така Крали Марко или Марко Кралевити значи просто Царския конник или Хвъркатия конник. Тук да си напомним и за " хвърковатата чета ", което наименование напълно не е инцидентно. Краткият езиков обзор демонстрира, че на британски (от староанглийски) думата mare значи кобила; на старонемската дума е Mähre; на староирландски е marc, като близка до това е в уелски, галски, бретонски; в румънски „ мънз” значи „ жребче”; даже на китайски „ маа” значи кон, а на монголски „ морь” (mori) също е кон. В български е останала думата „ марко”, която през днешния ден се употребява за наименование на магарето, само че и тя произлиза от общата индоевропейска дума *markos - кон.
Турско иго е следващият интервал, в който народът си спомня за своя бранител и настойник от антични времена - Хвъркатия или Крилатият (Царския) конник – Крали Марко. Доказателство за силата на този облик, на този настойник е и това, че той влиза в християнската иконография. В х ристиянството, което става публична вяра в Източната римска империя, след началото на ІV век, обликът на конния воин, бранител и настойник на популацията, минава в облиците на разнообразни християнски светци, като да вземем за пример Свети Георги, Свети Димитър, Свети Мина. Много индикативен е казусът със Свети Георги. Според житието на Свети Георги той е боец – пешак. Така е изобразяван първоначално по иконите – като боец, в броня, с копие в ръка. Само че бързо на балканска почва, този воин и светец, живял в трети век, е качен на кон. Това е традицията от антични времена и когато популацията желае да възвеличи някого го издига, показва го като конник!
Време да спрем с непотребното угодничество и народен нихилизъм, какъвто фактически не ни е непознат, а и мотивите от време на време за него са правдиви. Но не и в тази ситуация с Крали Марко – Царският конник, античен балкански воин от незапомнени времена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ