Непосредствено след края на Първата световна война пандемията от т.нар.

Непосредствено след края на Първата международна война пандемията от така наречен испански грип убива 80 000 българи. Как победената във войната България се оправя с тази поредна злополука?

В края на Първата международна война, погубила 16 милиона души, избухва най-смъртоносната пандемия в човешката история. По разнообразни оценки жертвите на така наречен испански грип варират сред 50 и 100 милиона, написа Дойче веле.

Като източник на болестта още веднъж е апетитен Китай. По това време във вътрешните региони на страната интензивно се набира работна ръка, нужна за вилнеещата в Европа война, в която Китай се е присъединил на страната на Антантата. Работниците са превозени през Съединени американски щати и Канада, където евентуално оставят след себе си първите огнища на болестта с чужд до тогава мутирал грипен вариант. Китайският трудов корпус стига чак до фронта във Франция, където се включва в прокопаването и възобновяване на траншеи, пътища и жп линии.

Милиони жертви за броени седмици

През пролетта на 1918 година за лавината от необясними смъртни случаи за пръв път оповестяват свободните от военна цензура вестници в Испания, която е запазила неутралитет. Скокообразно грипът обгръща 30% от тогавашното двумилиардно международно население. Смъртността измежду инфектираните варира сред 10% и 20%.

Само през първите 25 седмици от разпространяването си испанският грип убива 25 милиона души по изключително непосилен метод - задушаване в резултат на остра дихателна непълнота. Средно за един от 10 инфектирани краят е съдбовен. Само в Барселона през този интервал всекидневно са умирали по 1 200 души.

В доста страни са затворени всички институции, църкви, магазини и други публични места. Експертите са на мнение, че в случай че преди век бяха съществували днешните динамични транспортни връзки, в това число и денонощният въздушен трафик, броят на жертвите е щял да бъде доста по-висок.

България и испанският грип

Пандемията доближава воюваща България през май 1918 година. В района наранени са още Гърция и окупирана Сърбия, а година по-късно и Румъния. Трите талази на пандемията убиват минимум 80 000 българи, което се равнява на към 2% от тогавашното население на страната.

Далеч по-засегнати са Гърция и Сърбия, където пандемията убива надлежно 2,5% и 4,2% от популацията.

Воюващата на два фронта България тежко понася новата опасност след честите епидемии от холера, тиф и други силнозаразни заболявания през това десетилетие.

Очевидци свидетелстват, че в напъните си да спрат разпространяването на холерата в окопите българските военни лекари даже прибягвали до физическа кавга с тези бойци, които не преварявали водата си.

Срещу холерата несъзнателно помогнала и всеобщата консумация на мухлясал самун през войната - знае се, че плесените са суровина за производството на пеницилина, открит през 1928 година от Александър Флеминг.

Но преваряването на водата и плесенясалият самун са безсилни против грипните варианти. Взима ли тогавашна България някакви ограничения против испанския грип?

Медицинският факултет към Софийския университет е основан едвам през ноември 1917 година, а това частично изяснява неналичието на съответно противопоставяне против грипната пандемия. Историкът проф. Людмил Спасов напомня в тази връзка, че чудесно подготвените съветски военни лекари изиграват значима роля за възстановяване на българската медицина и за въвеждането на карантината като превантивна мярка против остроинфекциозни болести.

Тези лекари идват в България с съветските войски, бягащи от болшевишкия гнет. Сред лекарите се открояват известни учени като учен Георгий Рейн, който е един от най-уважаваните лектори в Софийския университет. Белогвардейските военно-полеви лечебни заведения в Търново и Стара Загора оказват помощ на локалното население при ограничението на разпространяването на болестта, споделя още проф. Спасов.