Бивш работник в кланицата „Тьонис“ с потресаващ разказ за условията там
Неплатен ексклузивен труд, непоколебим контрол и напън: някогашен румънски служащ в кланицата „ Тьонис “, Германия, споделя за „ Дойче веле “ за какво е решил да смени работата си. Клиниката се трансформира в огнище на ковид в Гютерсло.
„ Работих в „ Тьонис “ две години, рядко работехме единствено 8 часа, доста постоянно бяха 12, а от време на време и 13 часа “, споделя той. Самоличността на румънския служащ е известна единствено на Дъждовни води. Той не желае да бъде назван.
Констатация от Германия: Българи и румънци внесоха ковид, изискванията в кланиците са пагубни
Работникът споделя, че постоянно е било студено и мокро. А работата била тежка - поточната линия от време на време се движела прекомерно бързо.
Различни били изискванията за наетите от немски компании. Никой не им крещял и не се отнасял с тях жестоко, както с служащите от Източна Европа – най-вече българи и румънци.
„ Там, където бяхме настанени, през нощта чувах по какъв начин сътрудниците ми плачат поради огромната болежка - ръцете им бяха доста отекли. Но ние непрекъснато се окуражавахме взаимно с думите: издържи! “, е част от тъжния роман на някогашния служащ.
Имало е хора, пристигнали да работят там, които единствено след ден се връщат по родните си места, решавайки, че не могат да устоят.
Българи и румънци работят по над 16 часа в немски кланици
Когато е идвала ревизия, тогава скоростта на лентите се е забавяла и по този начин работата изглеждала по-лесна. Предварително се е знаело по кое време ще има посещаване на наблюдаващи. Работниците били съветвани да не споделят нищо. И без значение от обстоятелството, че някои от тях са говорели немски, те били предизвестени да настояват, че не приказват езика.
Категорично било неразрешено да се разболяват. Когато негов сътрудник настинал, което не било мъчно поради изискванията на труд, в които са работели, шефовете му се разкрещели. Именно тогава неназованият служащ решил да напусне.
Някои от местата за настаняване били доста чисти, само че имало и изключения. Винаги обаче в дребни и тесни пространства се настанявали 10, 12 или от време на време даже 14 души. Наемът бил 200 евро на месец на човек. Сградите принадлежали на подизпълнителите.
Модерните плебеи в немските кланици: Свинщина посред Германия
„ Работих в „ Тьонис “ две години, рядко работехме единствено 8 часа, доста постоянно бяха 12, а от време на време и 13 часа “, споделя той. Самоличността на румънския служащ е известна единствено на Дъждовни води. Той не желае да бъде назван.
Констатация от Германия: Българи и румънци внесоха ковид, изискванията в кланиците са пагубни
Работникът споделя, че постоянно е било студено и мокро. А работата била тежка - поточната линия от време на време се движела прекомерно бързо.
Различни били изискванията за наетите от немски компании. Никой не им крещял и не се отнасял с тях жестоко, както с служащите от Източна Европа – най-вече българи и румънци.
„ Там, където бяхме настанени, през нощта чувах по какъв начин сътрудниците ми плачат поради огромната болежка - ръцете им бяха доста отекли. Но ние непрекъснато се окуражавахме взаимно с думите: издържи! “, е част от тъжния роман на някогашния служащ.
Имало е хора, пристигнали да работят там, които единствено след ден се връщат по родните си места, решавайки, че не могат да устоят.
Българи и румънци работят по над 16 часа в немски кланици
Когато е идвала ревизия, тогава скоростта на лентите се е забавяла и по този начин работата изглеждала по-лесна. Предварително се е знаело по кое време ще има посещаване на наблюдаващи. Работниците били съветвани да не споделят нищо. И без значение от обстоятелството, че някои от тях са говорели немски, те били предизвестени да настояват, че не приказват езика.
Категорично било неразрешено да се разболяват. Когато негов сътрудник настинал, което не било мъчно поради изискванията на труд, в които са работели, шефовете му се разкрещели. Именно тогава неназованият служащ решил да напусне.
Някои от местата за настаняване били доста чисти, само че имало и изключения. Винаги обаче в дребни и тесни пространства се настанявали 10, 12 или от време на време даже 14 души. Наемът бил 200 евро на месец на човек. Сградите принадлежали на подизпълнителите.
Модерните плебеи в немските кланици: Свинщина посред Германия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ