Оттеглянето на Ангела Меркел от голямата политика. Поуки и предизвикателства
Неoчаквано за някои и дълго чакано за други, решението на канцлера Ангела Меркел от края на октомври да се отдръпна от председателския пост на ХДС, който заема от 10 април 2000 година, и да не се кандидатира повече за изборни политически постове след края на четвъртия й канцлерски мандат през 2021 година, напряко раздруса международните организации и провокира „ медийно цунами “ в Европа и даже в България.
Какво ли не се изписа и изговори през тези дни за дългогодишното ѝ ръководство, само че едно е ясно. Въпреки че е подложена на остри рецензии за спорната си миграционна политика на отворените порти, Ангела Меркел продължава да е необятно възприемана и да има голям интернационален престиж. И то освен в Европа, само че и на световно равнище.
С известната си прагматична политика за подсилване на европейската и евроатлантическа интеграция и разширение на взаимоотношението сред „ старите “ и „ новите “ страни членки на Европейски Съюз, както и с ясната си, и безапелационна идея за „ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА “, тя към момента продължава да бъде „ неофициалният “ водач на Европейски Съюз, даже и след подадените оставки. И то на фона на възходящите трендове за политическа фрагментация и поляризация.
Това пролича с цялостна мощ и от нейната тирада на 13 ноември пред Европейския парламент за бъдещето на Европейски Съюз, първата ѝ обществена демонстрация след подадените оставки. Ето някои от най-важните „ опорни точки “ (както обичаме да споделяме напоследък) от това „ политико-философско “ и на моменти даже „ сантиментално “ слово, което макар някои подвиквания и дюдюкания, бе посрещнато и изпратено с аплодисменти:
- „ Толерантността е душата на Европа и основна съществена полезност на европейската концепция “.
- „ Солидарността се основава на приемливост и това е силата на Европа. Тя е част от нашата обща европейска ДНК и значи превъзмогване на националния нарцисизъм. “
- „ Солидарността също по този начин значи, че в случай че в една страна отслабиш правовата страна или атакуваш свободата на медиите, го правиш в целия Европейски Съюз “.
- „ Европа е най-хубавият ни късмет за мир, разцвет и положително бъдеще. Национализмът и егоизмът в никакъв случай не би трябвало да имат опция да процъфтяват още веднъж в Европа. “
- „ Икономическият триумф, научните проучвания и нововъведенията са жизненоважни за Европа. “
- „ Създаването на европейска войска като допълнение към НАТО ще покаже на света, че в никакъв случай няма да има война сред европейските страни. “
Неслучайно за поредна година немският канцлер Ангела Меркел е най-влиятелната жена в политиката и в света, съгласно класациите на американското списание „ Форбс “. Силните позиции на Меркел в сходна ранглиста се дължат, несъмнено, не на политическа „ евроромантика “, а главно на обстоятелството, че по време на нейните ръководства, Германия доближава до позицията на четвърта най-голяма стопанска система по Брутният вътрешен продукт в света и най-голямата, водена от жена.
Но не всичко в политиката е стопанска система и евроинтеграция. Особено в страна като Германия. Вярно е, че на последните избори за Бундестаг, извършени на 24 септември 2017 година, гласоподавателите отварят вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, само че през днешния ден, една година по-късно, неуспехът на следващата необятна коалиция сред ХДС и ХСС от една страна и социалдемократите от друга, е освен явен, само че е и в основата на пагубните изборни резултати на консерваторите в провинциите Бавария и Хесен.
Причините са доста и от друг темперамент, само че едно е ясно. Мнозинството германци към този момент са изрично срещу „ огромната “ коалиция. В забележителна степен този неуспех се дължи и на големите, напряко трагични разлики в политическите настроения и желания на немските гласоподаватели в „ Западната “ и „ Източната “ част на обединена Германия. Една мъчителна и деликатна тематика, която се нуждае от специфичен разбор и коментар.
На 9 ноември отбелязахме 29 години от рухването на Берлинската стена. Сакрална дата, която довежда освен до обединяването на Германия, само че слага и „ началото на края “ на комунистическите режими в цяла Централна и Източна Европа. Две години по-рано, на 12 юни 1987 година, американският президент Роналд Рейгън приканва за това в тирада пред Бранденбургската врата в Западен Берлин с думи, които остават вечно в историята:
„ За тези, които слушат в Източен Берлин, няколко специфични думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, насочвам своето слово освен към своите непосредствени слушатели, само че несъмнено и към вас. Подкрепям ви по този начин, както поддържам и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима религия: има единствено един Берлин. “
Еуфорията от рухването на стената бе в действителност голяма и единствено една година по-късно, на 3 ноември 1990 година се стига до политическото обединяване на Германия и до „ зачеркването “ на страната Германска демократична република от картата на нова Европа. На базата на старите 15 административни окръга в Германска демократична република, са основани пет нови федерални провинции: Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, като общият брой на немските провинции става 16.
Въпреки миналите десетилетия от този момент и макар, че в новите провинции са изсипани милиарди вложения, разликите в икономическото развиване и в стандарта на живот в западната и източната част на страната надалеч не са преодолени. А когато става дума за демократични полезности и за европейска политическа визия, постоянно личи от коя страна на Берлинската стена си роден и израсъл, или най-малкото, от кое място произлиза твоето семейство.
Причините за този „ източен феномен “ са повече от притеснителни и се дължат главно на дълбоките исторически и политико-културни разлики сред „ Изтока “ и „ Запада “. Проблемите на интеграцията се оказват големи и не престават да се задълбочават. Те съпътстват израсналата в Германска демократична република Ангела Меркел и през трите ѝ сполучливи канцлерски мандата и не престават да ѝ тежат като дамоклев меч на шията и през четвъртия. При днешната разгаряща се рецесия с бежанците и при агресивното нахлуване на извънредно дясната национал-популистка „ Алтернатива за Германия “, която с изключение на в Бундестага и в Европейския парламент, е показана (вече) в парламентите на всичките 16 немски провинции, те наподобяват напряко непреодолими.
Очевидно, миналите съвсем три десетилетия от обединяването на Германия се оказват незадоволителни за развиването на един нов вид общогерманска европейска политическа просвета и цивилен нрав. Именно тук се крие и „ началото на края “ на „ Ерата на Ангела Меркел “. Неслучайно тя дава явен политически знак за дълбоката рецесия в нейното ръководство още на 3 октомври т. год., в Берлин, когато е маркирана 28-та годишнина от историческата дата на немското обединяване.
Кметът на Берлин Михаел Мюлер е хазаин на протоколните тържества в качеството си на ротационен ръководител на Германския Бундесрат (втората камара на Бундестага, сплотяваща парламентите на 16-те немски провинции).
Официални посетители на честването са и Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер, президентът на Бундестага Волфганг Шойбле, който е и почетен жител на Берлин, както и ръководителят на Федералния парламентарен съд Андреас Фоскуле.
В своето публично изказване канцлерът Ангела Меркел декларира, че съвсем три десетилетия след рухването на Берлинската стена, немското обединяване освен че не е приключено, само че продължава да бъде голямо предизвикателство.
Обединението се оказва не просто фиктивен политически акт, маркиран в преамбюла на немската конституция, а един дълъг развой, един бодлив път, на който краят към момента не се вижда. Нещо повече, непреодолимите разлики сред източните и западните провинции водят до големи напрежения в политическите полемики и оценки.
„ Алтернатива за Германия “ освен е втора политическа мощ „ на Изток “ със забележителния усреднен резултат от 22,5%, само че в провинция Саксония има даже 27%. От друга страна „ Левицата “, основана на някогашната комунистическа партия в Германска демократична република е на трето място със 17,4%, резултат доста по-висок от този на немските социалдемократи – 14,3%. В Западните провинции картината е радикално друга. Там „ Алтернатива за Германия “ е (едва) на трето място с 11,1%, до момента в който „ Левицата “ е със единствено 7,4%.
Тези изборни резултати в източните провинции напълно не са инцидентни. Те са аршин за „ носталгично “ осмислени политически показа, неразбираеми за времето, в което живеем. Неслучайно организацията „ Патриотични европейци против ислямизацията на Запада “ (ПЕГИДА) бе основана не някъде другаде, а в Дрезден, Самото име на придвижването, което провежда протестни маршове от началото на 2015 година, съдържа в себе си главната му философия и политически цели, и надали се нуждае от специфичен коментар. По-късно клон на ПЕГИДА под името „ ЛЕГИДА “ породи и в Лайпциг.
Политически неуместен е самият факт, че придвижването се основава в бившето Германска демократична република и то в неговото сърце Дрезден, където има доста по-малко чужденци и доста по-малко мюсюлмани, в сравнение с в огромните градове на „ остаряла “ Германия. Не е ли парадоксално, там, където живеят минимум мюсюлмани, най-вече хора показват против тях. Очевидно става дума за страхове от малцинства и настроения против хора, които протестиращите действително не познават. И освен това – участниците в митингите не признават даже правилата на правовата страна и просто не желаят да ги съблюдават.
И може би, тъкмо тук се сблъскваме с най-болезнения проблем на немския преход след 1990г. Десните национал-популисти и някогашните комунисти превземат все по-силно източните немски провинции, което води до възходяща поляризация в цялата Федерална Република. И този развой не е от през вчерашния ден или през днешния ден. Неговите дълбоки корени датират още от основаването на Германска демократична република. Не би трябвало в никакъв случай да се не помни, че в бившето Германска демократична република не е имало народна власт и съблюдаване на човешките и гражданските права от 1933 до края на 1989 година
Със специфична заповед още през 1947 година руската окупационна власт приключва процеса на денацификация. Дава се опция на елементарни членове на нацистката партия, родени след 1919 година да бъдат одобрявани в ръководещата комунистическа партия на Германска демократична република – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „ специфичния немски път към социализма “.
В тези времена локалните структури на ГЕСП са изключително дейни за привличането на членове на нацистката партия в някогашните замъци на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 година към този момент 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 година този дял нараства до 8,6%. В някои районни организации на ГЕСП има „ върхови достижения “ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт.
А в случай че се обмислен и членовете на „ Хитлеровата юноша “ (Хитлерюгенд) и на Съюза на немските девойки, се оказва, че през 1954 година 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат проведена „ кафява “ предистория. Какъв по-прекрасен образец за равномерен преход от „ кафявата “ към сродната „ алена “ тирания.
На този скръбен декор е доста забавно по какъв начин протича преходът към народна власт след „ историческото “ обединяване на Германия през 1990 година Много им се възхищавахме на германците от бившето Германска демократична република за метода, по който се оправят с сътрудниците на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ.
Но през днешния ден, 20 години по-късно се оказва, че резултатите и там са доста по-песимистични от упованията. Стотици сътрудници на комунистическите секрети служби освен не престават да работят в обществената сфера на някогашните източни провинции, само че и безогледно настъпват в огромната политика.
Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно напролет на 2010 г, няколко месеца след изборите за локален парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, извършени през есента на 2009 година Тогава останах доста впечатлен от смазващото болшинство, с което „ червено-червени “ обединения от немските социалдемократи и набиращата все по-голяма известност партия „ Левицата “, без никакви морални задръжки ръководят провинция Бранденбург и столицата Берлин.
Нещо повече, „ Левицата ” освен печели 26 места в Бранденбург, колкото ХДС и Свободните демократи дружно, само че издига като претенденти за Народното събрание цели девет индивида, някогашни сътрудници и чиновници на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са определени, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни претенденти. Хората просто ги обичат…
Тогава разбрах, че при децентрализацията в немската федерална система, използването на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва друго в обособените провинции. Не на всички места работата за ЩАЗИ води до уволнения и отстранявания. И тъкмо тук се крият последствията от една погрешно разбрана приемливост.
В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти.
След последната смяна от 2006 година се изследват единствено чиновниците на управителни постове. Стига се даже до образци, когато фрагментите на ЩАЗИ непрестанно и демонстративно покачват своята социална интензивност. Те основават сдружения, неправителствени организации и клубове в отбрана на своите ползи и то със солидно финансиране, работят измежду младежите и разнообразни обществени групи, като се пробват да потвърждават, че Германска демократична република е била правова страна и те почтено са защитавали в границите на закона нейната сигурност и ползи.
Очевидно става дума за една доста тягостна и неуместна носталгия към „ Берлинската стена “, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше освен Германия, само че и цяла Европа на два свята. Единият, от които се оказа непотребен, или най-малко по този начин си мислехме преди 20 години.
При това състояние главният посткомунистически спор за справедливостта, за „ палачите и жертвите “ е към този момент пропуснат. Оставените на доизживяване цивилен организации на репресираните от комунистическия гнет даже са упреквани, че се опълчват на помиряването и взаимното опрощаване в нова, обединена Германия.
Не ви ли наподобява всичко това на обстановката в България? След като въпреки всичко през 2000 година беше признат специфичен закон за оповестяване на комунистическия режим за незаконен (ДВ,бр.37 от 05.05.2000 г.), напълно разумно изглеждаше, че най-късно след приемането ни в НАТО и Европейски Съюз, ще настъпи историческото време, когато комунистическите закононарушения ще бъдат осъдени. За да спечелват справедливостта, моралът и законността! Но нищо сходно не се случи. Напротив!
Вместо умозаключение, ще си разреша да изтъквам един откъс от публикацията на Александър Андреев, дълготраен началник на българската редакция на „ Дойче Веле “, озаглавена „ И планът „ Меркел “ и планът „ Борисов “ наподобяват към този момент изчерпани “, който не се нуждае от специфичен коментар:
„ И планът „ Меркел ", и планът „ Борисов " наподобяват към този момент изчерпани. При това без значение от обстоятелството, че под ръководството на Ангела Меркел Германия процъфтява стопански, а в България през трите мандата на Бойко Борисов икономическите индикатори също трайно вървят нагоре. Разбира се, сред двете страни и сред двете персони има бездна от разлики - задоволително е да съпоставим нивата на корупция, на медийна независимост и на благополучие или пък политическия жанр на Меркел и този на Борисов. (Сравненията не са в интерес на България и нейния министър председател.) И въпреки всичко започващият политически залез на Ангела Меркел и на Бойко Борисов вещае и в двете страни един интервал, който бихме могли да назовем „ пердах на негри в тъмна нощ " - както политически неточно се споделяше в моето детство. “
*Статията не написана особено за OFFNews
Какво ли не се изписа и изговори през тези дни за дългогодишното ѝ ръководство, само че едно е ясно. Въпреки че е подложена на остри рецензии за спорната си миграционна политика на отворените порти, Ангела Меркел продължава да е необятно възприемана и да има голям интернационален престиж. И то освен в Европа, само че и на световно равнище.
С известната си прагматична политика за подсилване на европейската и евроатлантическа интеграция и разширение на взаимоотношението сред „ старите “ и „ новите “ страни членки на Европейски Съюз, както и с ясната си, и безапелационна идея за „ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА “, тя към момента продължава да бъде „ неофициалният “ водач на Европейски Съюз, даже и след подадените оставки. И то на фона на възходящите трендове за политическа фрагментация и поляризация.
Това пролича с цялостна мощ и от нейната тирада на 13 ноември пред Европейския парламент за бъдещето на Европейски Съюз, първата ѝ обществена демонстрация след подадените оставки. Ето някои от най-важните „ опорни точки “ (както обичаме да споделяме напоследък) от това „ политико-философско “ и на моменти даже „ сантиментално “ слово, което макар някои подвиквания и дюдюкания, бе посрещнато и изпратено с аплодисменти:
- „ Толерантността е душата на Европа и основна съществена полезност на европейската концепция “.
- „ Солидарността се основава на приемливост и това е силата на Европа. Тя е част от нашата обща европейска ДНК и значи превъзмогване на националния нарцисизъм. “
- „ Солидарността също по този начин значи, че в случай че в една страна отслабиш правовата страна или атакуваш свободата на медиите, го правиш в целия Европейски Съюз “.
- „ Европа е най-хубавият ни късмет за мир, разцвет и положително бъдеще. Национализмът и егоизмът в никакъв случай не би трябвало да имат опция да процъфтяват още веднъж в Европа. “
- „ Икономическият триумф, научните проучвания и нововъведенията са жизненоважни за Европа. “
- „ Създаването на европейска войска като допълнение към НАТО ще покаже на света, че в никакъв случай няма да има война сред европейските страни. “
Неслучайно за поредна година немският канцлер Ангела Меркел е най-влиятелната жена в политиката и в света, съгласно класациите на американското списание „ Форбс “. Силните позиции на Меркел в сходна ранглиста се дължат, несъмнено, не на политическа „ евроромантика “, а главно на обстоятелството, че по време на нейните ръководства, Германия доближава до позицията на четвърта най-голяма стопанска система по Брутният вътрешен продукт в света и най-голямата, водена от жена.
Но не всичко в политиката е стопанска система и евроинтеграция. Особено в страна като Германия. Вярно е, че на последните избори за Бундестаг, извършени на 24 септември 2017 година, гласоподавателите отварят вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, само че през днешния ден, една година по-късно, неуспехът на следващата необятна коалиция сред ХДС и ХСС от една страна и социалдемократите от друга, е освен явен, само че е и в основата на пагубните изборни резултати на консерваторите в провинциите Бавария и Хесен.
Причините са доста и от друг темперамент, само че едно е ясно. Мнозинството германци към този момент са изрично срещу „ огромната “ коалиция. В забележителна степен този неуспех се дължи и на големите, напряко трагични разлики в политическите настроения и желания на немските гласоподаватели в „ Западната “ и „ Източната “ част на обединена Германия. Една мъчителна и деликатна тематика, която се нуждае от специфичен разбор и коментар.
На 9 ноември отбелязахме 29 години от рухването на Берлинската стена. Сакрална дата, която довежда освен до обединяването на Германия, само че слага и „ началото на края “ на комунистическите режими в цяла Централна и Източна Европа. Две години по-рано, на 12 юни 1987 година, американският президент Роналд Рейгън приканва за това в тирада пред Бранденбургската врата в Западен Берлин с думи, които остават вечно в историята:
„ За тези, които слушат в Източен Берлин, няколко специфични думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, насочвам своето слово освен към своите непосредствени слушатели, само че несъмнено и към вас. Подкрепям ви по този начин, както поддържам и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима религия: има единствено един Берлин. “
Еуфорията от рухването на стената бе в действителност голяма и единствено една година по-късно, на 3 ноември 1990 година се стига до политическото обединяване на Германия и до „ зачеркването “ на страната Германска демократична република от картата на нова Европа. На базата на старите 15 административни окръга в Германска демократична република, са основани пет нови федерални провинции: Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, като общият брой на немските провинции става 16.
Въпреки миналите десетилетия от този момент и макар, че в новите провинции са изсипани милиарди вложения, разликите в икономическото развиване и в стандарта на живот в западната и източната част на страната надалеч не са преодолени. А когато става дума за демократични полезности и за европейска политическа визия, постоянно личи от коя страна на Берлинската стена си роден и израсъл, или най-малкото, от кое място произлиза твоето семейство.
Причините за този „ източен феномен “ са повече от притеснителни и се дължат главно на дълбоките исторически и политико-културни разлики сред „ Изтока “ и „ Запада “. Проблемите на интеграцията се оказват големи и не престават да се задълбочават. Те съпътстват израсналата в Германска демократична република Ангела Меркел и през трите ѝ сполучливи канцлерски мандата и не престават да ѝ тежат като дамоклев меч на шията и през четвъртия. При днешната разгаряща се рецесия с бежанците и при агресивното нахлуване на извънредно дясната национал-популистка „ Алтернатива за Германия “, която с изключение на в Бундестага и в Европейския парламент, е показана (вече) в парламентите на всичките 16 немски провинции, те наподобяват напряко непреодолими.
Очевидно, миналите съвсем три десетилетия от обединяването на Германия се оказват незадоволителни за развиването на един нов вид общогерманска европейска политическа просвета и цивилен нрав. Именно тук се крие и „ началото на края “ на „ Ерата на Ангела Меркел “. Неслучайно тя дава явен политически знак за дълбоката рецесия в нейното ръководство още на 3 октомври т. год., в Берлин, когато е маркирана 28-та годишнина от историческата дата на немското обединяване.
Кметът на Берлин Михаел Мюлер е хазаин на протоколните тържества в качеството си на ротационен ръководител на Германския Бундесрат (втората камара на Бундестага, сплотяваща парламентите на 16-те немски провинции).
Официални посетители на честването са и Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер, президентът на Бундестага Волфганг Шойбле, който е и почетен жител на Берлин, както и ръководителят на Федералния парламентарен съд Андреас Фоскуле.
В своето публично изказване канцлерът Ангела Меркел декларира, че съвсем три десетилетия след рухването на Берлинската стена, немското обединяване освен че не е приключено, само че продължава да бъде голямо предизвикателство.
Обединението се оказва не просто фиктивен политически акт, маркиран в преамбюла на немската конституция, а един дълъг развой, един бодлив път, на който краят към момента не се вижда. Нещо повече, непреодолимите разлики сред източните и западните провинции водят до големи напрежения в политическите полемики и оценки.
„ Алтернатива за Германия “ освен е втора политическа мощ „ на Изток “ със забележителния усреднен резултат от 22,5%, само че в провинция Саксония има даже 27%. От друга страна „ Левицата “, основана на някогашната комунистическа партия в Германска демократична република е на трето място със 17,4%, резултат доста по-висок от този на немските социалдемократи – 14,3%. В Западните провинции картината е радикално друга. Там „ Алтернатива за Германия “ е (едва) на трето място с 11,1%, до момента в който „ Левицата “ е със единствено 7,4%.
Тези изборни резултати в източните провинции напълно не са инцидентни. Те са аршин за „ носталгично “ осмислени политически показа, неразбираеми за времето, в което живеем. Неслучайно организацията „ Патриотични европейци против ислямизацията на Запада “ (ПЕГИДА) бе основана не някъде другаде, а в Дрезден, Самото име на придвижването, което провежда протестни маршове от началото на 2015 година, съдържа в себе си главната му философия и политически цели, и надали се нуждае от специфичен коментар. По-късно клон на ПЕГИДА под името „ ЛЕГИДА “ породи и в Лайпциг.
Политически неуместен е самият факт, че придвижването се основава в бившето Германска демократична република и то в неговото сърце Дрезден, където има доста по-малко чужденци и доста по-малко мюсюлмани, в сравнение с в огромните градове на „ остаряла “ Германия. Не е ли парадоксално, там, където живеят минимум мюсюлмани, най-вече хора показват против тях. Очевидно става дума за страхове от малцинства и настроения против хора, които протестиращите действително не познават. И освен това – участниците в митингите не признават даже правилата на правовата страна и просто не желаят да ги съблюдават.
И може би, тъкмо тук се сблъскваме с най-болезнения проблем на немския преход след 1990г. Десните национал-популисти и някогашните комунисти превземат все по-силно източните немски провинции, което води до възходяща поляризация в цялата Федерална Република. И този развой не е от през вчерашния ден или през днешния ден. Неговите дълбоки корени датират още от основаването на Германска демократична република. Не би трябвало в никакъв случай да се не помни, че в бившето Германска демократична република не е имало народна власт и съблюдаване на човешките и гражданските права от 1933 до края на 1989 година
Със специфична заповед още през 1947 година руската окупационна власт приключва процеса на денацификация. Дава се опция на елементарни членове на нацистката партия, родени след 1919 година да бъдат одобрявани в ръководещата комунистическа партия на Германска демократична република – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „ специфичния немски път към социализма “.
В тези времена локалните структури на ГЕСП са изключително дейни за привличането на членове на нацистката партия в някогашните замъци на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 година към този момент 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 година този дял нараства до 8,6%. В някои районни организации на ГЕСП има „ върхови достижения “ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт.
А в случай че се обмислен и членовете на „ Хитлеровата юноша “ (Хитлерюгенд) и на Съюза на немските девойки, се оказва, че през 1954 година 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат проведена „ кафява “ предистория. Какъв по-прекрасен образец за равномерен преход от „ кафявата “ към сродната „ алена “ тирания.
На този скръбен декор е доста забавно по какъв начин протича преходът към народна власт след „ историческото “ обединяване на Германия през 1990 година Много им се възхищавахме на германците от бившето Германска демократична република за метода, по който се оправят с сътрудниците на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ.
Но през днешния ден, 20 години по-късно се оказва, че резултатите и там са доста по-песимистични от упованията. Стотици сътрудници на комунистическите секрети служби освен не престават да работят в обществената сфера на някогашните източни провинции, само че и безогледно настъпват в огромната политика.
Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно напролет на 2010 г, няколко месеца след изборите за локален парламент (Ландтаг) в провинция Бранденбург, извършени през есента на 2009 година Тогава останах доста впечатлен от смазващото болшинство, с което „ червено-червени “ обединения от немските социалдемократи и набиращата все по-голяма известност партия „ Левицата “, без никакви морални задръжки ръководят провинция Бранденбург и столицата Берлин.
Нещо повече, „ Левицата ” освен печели 26 места в Бранденбург, колкото ХДС и Свободните демократи дружно, само че издига като претенденти за Народното събрание цели девет индивида, някогашни сътрудници и чиновници на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са определени, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни претенденти. Хората просто ги обичат…
Тогава разбрах, че при децентрализацията в немската федерална система, използването на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва друго в обособените провинции. Не на всички места работата за ЩАЗИ води до уволнения и отстранявания. И тъкмо тук се крият последствията от една погрешно разбрана приемливост.
В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти.
След последната смяна от 2006 година се изследват единствено чиновниците на управителни постове. Стига се даже до образци, когато фрагментите на ЩАЗИ непрестанно и демонстративно покачват своята социална интензивност. Те основават сдружения, неправителствени организации и клубове в отбрана на своите ползи и то със солидно финансиране, работят измежду младежите и разнообразни обществени групи, като се пробват да потвърждават, че Германска демократична република е била правова страна и те почтено са защитавали в границите на закона нейната сигурност и ползи.
Очевидно става дума за една доста тягостна и неуместна носталгия към „ Берлинската стена “, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше освен Германия, само че и цяла Европа на два свята. Единият, от които се оказа непотребен, или най-малко по този начин си мислехме преди 20 години.
При това състояние главният посткомунистически спор за справедливостта, за „ палачите и жертвите “ е към този момент пропуснат. Оставените на доизживяване цивилен организации на репресираните от комунистическия гнет даже са упреквани, че се опълчват на помиряването и взаимното опрощаване в нова, обединена Германия.
Не ви ли наподобява всичко това на обстановката в България? След като въпреки всичко през 2000 година беше признат специфичен закон за оповестяване на комунистическия режим за незаконен (ДВ,бр.37 от 05.05.2000 г.), напълно разумно изглеждаше, че най-късно след приемането ни в НАТО и Европейски Съюз, ще настъпи историческото време, когато комунистическите закононарушения ще бъдат осъдени. За да спечелват справедливостта, моралът и законността! Но нищо сходно не се случи. Напротив!
Вместо умозаключение, ще си разреша да изтъквам един откъс от публикацията на Александър Андреев, дълготраен началник на българската редакция на „ Дойче Веле “, озаглавена „ И планът „ Меркел “ и планът „ Борисов “ наподобяват към този момент изчерпани “, който не се нуждае от специфичен коментар:
„ И планът „ Меркел ", и планът „ Борисов " наподобяват към този момент изчерпани. При това без значение от обстоятелството, че под ръководството на Ангела Меркел Германия процъфтява стопански, а в България през трите мандата на Бойко Борисов икономическите индикатори също трайно вървят нагоре. Разбира се, сред двете страни и сред двете персони има бездна от разлики - задоволително е да съпоставим нивата на корупция, на медийна независимост и на благополучие или пък политическия жанр на Меркел и този на Борисов. (Сравненията не са в интерес на България и нейния министър председател.) И въпреки всичко започващият политически залез на Ангела Меркел и на Бойко Борисов вещае и в двете страни един интервал, който бихме могли да назовем „ пердах на негри в тъмна нощ " - както политически неточно се споделяше в моето детство. “
*Статията не написана особено за OFFNews
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ