Необходимо е спешно синхронизиране на нормативната уредба, засягаща териториалните планове

Необходимо е незабавно синхронизиране на нормативната уредба, засягаща териториалните проекти за обективен преход и в частност текстовете, визиращи дейностите по рекултивация на повредените земи. Липсата на бистрота по финансовата рамка, а и незадоволителните средства, изключително тези, които касаят средствата на операторите и главно „ Мини Марица Изток “ също са измежду негативите, регистрирани по време на полемика на неправителствената организация „ За Земята “. Става въпрос за цялостна неизясненост и по какъв начин и кой тъкмо ще харчи плануваните за рекултивация пари от 201 млн. лв.. Необходим е първокласен план за цялостна рекултивация, е един от изводите. Виждането на сегашния екип на министерство на енергетиката е, че енергийният преход е освен в ход, само че се случва по-бързо от предстоящото, а бъдещето е на нисковъглеродните източници на сила плюс построяването на акумулатори за предпазване на сила. Паралелно с това би трябвало да тече и извеждането от употреба на настоящите въглищни мини.  Предвид икономическите провокации, които се пораждат извеждането на въглищните мини от употреба е належащо активността им да се синхронизира с работния график на сдруженията за произвеждане на нужните количества въглища, плюс действия за рекултивация, изясни заместник-министър Красимир Ненов, който участва на полемиката.  По думите му, в същото време се търсят и механизми за финансиране на тези действия, които не могат да се обезпечат от активността на актуалните оператори, тъй че да се приготвят терените за бъдещи стопански действия, които да се развиват на тези терени. Както изясни той по-късно пред публицисти, това се постанова, защото цената на въглищата е обвързана със средствата, които се заделят от концесионера за рекултивация. Както излиза наяве, при прекъсване сега на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и липса на много дълги години на индексация на цената на въглищата, добивани от „ Мини Марица Изток “, дейностите по рекултивация на повредените терени в действителност са незадоволителни. Къде е разминаването Все още има доста малко информация по тематиката за идната рекултивация на повредените терени от въглищните мини, залегнали в Териториалните проекти за обективен преход. Това установи в презентацията си Радостина Славкова от „ За Земята “, която съпостави другите публични документи. По Фонда за обективен преход се плануват финансиране за сумата от 2,9 милиарда лева Предвидените средства за рекултивация на нарушените терени са 10 % от общата сума, т.е. 201 232 000 лв. за трите района. От тях 175 884 407 лв. за района на Стара Загора и над 25 млн. лева за районите на Перник и Кюстендил. И за трите района приоритет по териториалните проекти за обективен преход е планувано възобновяване на нарушените терени при съблюдаване на правилото „ замърсителят заплаща “ като са планувани и европейски средства. По отношение на целевите действия за рекултивация по Фонда за обективен преход става въпрос за терен от десетки хиляди декари като тази земя да може в бъдеще да се употребява за зелени зони или жилищно строителство. В същото време за Стара Загора се приказва за фотоволтаичен парк и  батерии за предпазване, уточни Славкова, като разяснява нарушаванията в нормативната уредба и несъответствия в non-paper-а. Първо, концесионерът би трябвало да възвърне нарушената земна повърхност  в първичното й положение. В териториалните проекти се споделя, че не може тези възобновени земи да се употребяват за аграрни действия, че отговорностите са единствено за възобновяване на насипите, т..е. въпросът е до каква степен се простират отговорностите на концесионера Твърденията на Славкова за възобновените терени обаче се оказаха неточни. Според данните на представители на „ Мини Марица Изток “, които участваха на полемиката, все още сдружението е осъществило рекултивация на терен от 48 хиляди декара. От „ За Земята “ обърнаха от своя страна внимание, че въпросът е по какъв начин ще се разходват 21-те милиона лв. за предпроектни изследвания и екодейности, за създаване на общ проект по Закон за устройство на територията. Любэпитни сме по какъв начин ще го показват институциите. Кой и по какъв начин ще го извърши, сподели Славкова.  Тя сложи и въпрос по термина „ първични възстановителни действия “. Сред значимите заключения на неправителствената организация е, че финансовата поддръжка не стига за по-сериозно засегнатите земи.  Освен това има  труден достъп до проектите за рекултивация, а като цяло няма единно виждане, какво е рекултивация и какво е рехабиитация. Липсва също по този начин визия кой е документът по значимост, който да е водещ. Като цяло от териториалните проекти не излиза наяве по какъв начин ще се прави рекултивацията и ще се разходват 201 млн. лева, заключи Радостина Славкова. Юристът Александър Коджабашев от своя страна разяснява, че дейностите по рекултивация са скрити и непрозрачни и са нужни дейности по нормативната уредба, тъй че да станат транспарантни и ясни. Той стимулира изказванието си с извода, основан на действителни данни, че недобре осъществената рекултивация може да аргументи заболявания, замърсяване на водни обекти, увреждане на имущество, както частно, по този начин и държавно. По думите му и в трите аспекта – финансов, юридически и механически главната отговорност е на оператора, а на концесионера – във връзка с надлежно хвостохранилище. Това, което е видно от пръв взор е, че дейностите стартират от министъра на енергетиката. Липсва изясненост обаче и в трите аспекта (финансов, юридически и технически)  – размер на отговорностите за финансово застраховане, по какъв начин министъра на енергетиката прави дейностите, сподели той.  По думите му, няма законови учредения и управнически аргументи за неналичието на бистрота, по отношение на дейностите при осъществяване на рекултивация. „ Мини Марица Изток “ до момента са рекултивирали 48 хиляди декара Представители на „ Мини Марица Изток, които също участваха на полемиката прецизираха, че рекултивираните терени до момента от сдружението са 48 хиляди декара и също обърнаха внимание, че има нужда от смяна на националната рамка. Там се приказва за преобразяване на земята в земеделска и горска (Наредба 26), а в този момент към този момент се приказва за индустриална. Междувременно стана ясно, че сдружението е внесло предложение на нов концесионен контракт, от който зависят и бъдещите действия по рекултивация. Сумите за рекултивация би трябвало да се преценяват с цената на въглищата. Тоест, всички тези публично насочени избрания на цената въздействат върху опцията за рекултивация. Ако приходите са лимитирани, мъчно може да се отделят средства за рекултивация, сподели представителят на сдружението Стайнов. Както изясни той, процесът е доста комплициран и не касае единствено понятието „ рекултивация “. Става въпрос за „ развой на дълготрайна резистентност на бордовете “, тост преди рекултивацията има дълъг интервал на възобновяване на самия терен. Предстои също по този начин сдружението да започва и действия по връщане на р. Овчарица в първичното й корито. Контрол не липсва, безапелационни бяха още представителите на „ Мини Марица Изток “. По думите им върху осъществените действия по рекултивация се упражнява прецизен надзор. След осъществяването на всички действия, идва специфична комисия, която ревизира терените, а рекултивираната земя се трансферира към Държавния аграрен фонд. От отдел „ концесии “ към министерство на енергетиката също обясниха, че има механизъм за надзор. Той е очакван във всеки концесионен контракт, който е съпроводен с вноски в  гаранционен фонд. Красимир Ненов призна, че дейностите по възобновяване на нарушените терени неведнъж надвишават сумата от 200 млн. лева само че по тази причина има и отговорности на концесионера.  „ Мините и до момента са осъществявали активност по рекултивация. Сега би трябвало да се откри механизъм, който да е публично признат. Ако добива на въглища е задоволителен, те ще могат да заделят средства “, сподели той. Според него, „ при сегашната икономическа обстановка, задачата е мините да запазят жизнеспособността си, тъй че да продължат рекултивацията и подготовката на терените за нови стопански действия “. Необходим е първокласен план за цялостна рекултивация, е безапелационният извод.