Юнг и Сянката
Нека стартираме с няколко впечатляващи цитати.
1. Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.
2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са самостоятелни.
3. Човек е кадърен да преодолее безусловно невъзможни компликации, в случай че е уверен, че това има смисъл. И претърпява неуспех, в случай че при всички несгоди е заставен да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата благополучие би изгубила смисъла си, в случай че не се уравновесяваше от скръбта.
5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, в случай че корените му не стигнат до Ада. Двупосочното придвижване е заложено в същността на махалото.
6. Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
7. Проблемите се вземат решение, когато човек стартира да схваща, че междуличностните спорове постоянно пораждат поради особеното разбиране на света, а не поради егоцентризъм или зла предумисъл.
8. Всеки тип взаимозависимост е неприятен – без значение дали от алкохола, опиатите или идеализма.
9. Сънят е скрита дребна малка врата, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в галактическата нощ.
10. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то извън ни се коства, че това е орис.
11. Индианците ми описаха, че всички американци са луди и несъмнено, ги попитах за какво? „ Защото те приказват като че ли мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето. "
12. Много рецесии в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние прекосяваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме заплахата, която се натрупва. Но това, което ние умишлено се опитваме да не видим, постоянно се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
13. Предизвикващият безпокойствие предмет е първата крачка към изкуството.
14. Всичко, което ни нервира у близките, в действителност ни води към самоопознаване.
15. Да бъдеш вманиачен е обществено понятие; с цел да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме обществени ограничения.
16. Вярвате ли в Бог? Аз нямам доверие, аз знам.
17. Обратното на любовта не е омразата, а властта.
18. Само парадоксите могат ненапълно да обзет пълнотата на живота.
19. Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират.
20. Вашият поглед ще се проясни едвам тогава, когато съумеете да погледнете в личната си душа.
Ученикът на Фройд, който - по разпоредбите на образованието - надмина учителя си, през целия си живот е терзан от сянката на Зигмунд, която се пробва да преодолее. Когато Фройд заключва целият човек в сексуалността, Юнг се пробва да го извади и избави от нея - нищо, че животът непрестанно го опровергава. Юнг обаче надгражда казаното от учителя си с религии, легенди, групово несъзнато, придава разноцветност там, където работят оловните постановки на Фройд. А малко хора подозират, че думите интроверт и екстроверт са базисни положения на характера, вкарани в приложимост от самия Юнг.
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875г. в малко швейцарско селце Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски духовник. Едва шест годишен е записан от татко си да учи латински - на това се дължи дълготрайният му интерес към антични езици и култури (умеел да чете огромен брой антични езици в това число санскрит).
В младостта си учи в интернат в Безел, Швейцария. Първият му професионален избор е бил археологията, записва медицина в Базелския университет. Работи с известния невролог Крафт-Ебинг (популярен с проучванията си върху парафилиите – биомедицински термин, употребен в психиатрията, сексологията и логиката на психиката, с цел да значи половата възбуденост, мечти и държание, постигани посредством и включващи главно несъответстващи обекти, обстановки или индивиди). И под негово въздействие взема решение решава да се посвети на психиатрията - едно към момента неразгърнато и младо поле на науката. Юнг бързо демонстрира извънредно мощен разум и стартира работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли, под управлението на Ойген Блойлер. Бойлер е психиатър, прочут с приносите при проучването на душевните заболявания, основател е на термина „ шизофрения”.
През 1907г. се срещат във Виена с Фройд. Фройд го като коронованият правоприемник на психоанализата. Това обаче хем радва, хем натоварва Юнг с желанието да избяга от сянката на учителя си.
Аферата със Сабина Шпилдрейн
Сабина Шпилрейн е призната в клиника на 19-годишна възраст със признаци на нервност. В следствие тя става пациентка на Юнг, който я разказва като " прелестна " и " чувствена ".
Двамата не просто стават любовници, само че Шпилрейн по-късно се трансформира в една от най-влиятелните създатели в полето на науката и оказва значимо въздействие върху развиването на психоанализата. Юнг и Фройд си пишат по нейния случай, като тя поредно става пациент на единия, а след това на другия.
На нея се приписва въвеждането на психоанализата в Русия и понятието инстинкт към гибелта, което Фройд по-късно приспособява и за което претендира като за свое, наричайки го " Танатос ", който работи в контраст с Ероса.
За страдание, наследството на Сабина Шпилрейн е изгубено за историята в продължение на десетилетия след убийството й от нацистите през 1942 година Едва през 70-те години, когато книгите й и писмата, които обменя с Юнг, са преведени и оповестени, въздействието й оказва се. През 2011 година излиза " Опасен способ " - филм за нейния живот и аферата й с Юнг, което довежда до доста по-широко самопризнание за приноса й. От него е и известната фраза, че " Само раненият доктор може да лекува ", която принадлежи на Юнг.
Анима, анимус и " безконечното младо момиче "
Една от най-известните хрумвания на Юнг, съгласно които в човешката душа, без значение за кой пол става дума, има две начала - Анима и Анимус, мъжко и женско начало. Юнг през целият си живот се старае да поддържа връзка със своята " анима ", женското в него, което да отключи неподозирани прекарвания и мисли. Юнг също вкарва Puella Aeterna - латинско фразеология, употребявано, с цел да опише постоянно младата нежна част от душата. Тя е съставен елемент от женския архетип, „ един от най-старите структурни детайли на човешкото психе “. Puella Aeterna може да се опише като завладяваща жена със свободна и детска жизнеспособност. Нейното наличие осветява една стая, до момента в който изпълва с готовност за подбив и хвалба близките. Тя не желае да бъде ограничавана от правила и закони или да бъде възпрепятствана по какъвто и да е метод, изключително от действителността. Характеризира се със прохлада, непоколебима сила и плам за извънредно олицетворение на безконечната младост и творчеството. Наивните мечти на младостта, хубостта и властта я издигат над всекидневието, което тя счита за тъмно и нормално. Това обаче води и до отрицателни последици - нарцисизмът и компликацията да се схване съществено, тъй като се разпознава като момиче, а не като жена. Тази психическа конструкция заобикаля своите тъмни аспекти, които заплашват нежното и възприятие за еднаквост. Вечно младото момиче се нуждае от обич и внимание, макар че заблуждава и себе си, и другите, изграждайки подправен облик. Тя се усеща непоносима и изпитва позор, накърнимост и боязън — всичко се основава на убеждението, че не е задоволително добра. Характерното за Puella Aeterna е, че тя краткотрайно се крие в сенките на изолираност, самоотблъскване и отказване на самоизразяването.
Екстроверти и интроверти
Разделянето сред двата вида е цялостно с нюанси. Според Юнг те могат да се разделят на следните характери: Рефлексивният екстроверт, Рефлексивният интроверт, Сантименталният екстроверт, Сантименталният интроверт, Възприемчивият екстроверт, Възприемчивият интроверт, Интуитивният екстроверт и Интуитивния интроверт.
Рефлексивните видове вземат решенията за живота си, следвайки само логиката и разсъдъка. За да създадат каквато ѝ да е крачка, имат потребност от обстоятелства и доказателства. Страхуват се от незнайното, не схващат страстите си и могат да бъдат тиранични и манипулативни към другите. Стремят се към материална сигурност и предвидимо всекидневие. Интровертите пък са хора със мощно любознание, които се притеглят от това, което може да развие интелекта им. Среща обаче съществени пречки, в случай че му се наложи да поддържа връзка или работи с други хора. Може да е извънредно мощен дебелоглав и да не приема друга позиция, с изключение на своята лична.
Загадката на дамите
Знае се, че Юнг предпочитал компанията на дами пред тази на мъже. Майката на Юнг е била дебела, грозна, властническа и неприятна жена и това било основната причина Юнг да не може да одобри концепцията на Фройд за Едиповия комплекс: твърди, че в никакъв случай не го е изпитвал, а съгласно Фройд той е базисен за всеки човек. Според Юнг Фройд прекалено много отнасял теорията към личната си майка, която била красива и обаятелна. За Юнг същинските загадки на човешката душeвност дремят доста повече в дамата, в сравнение с в мъжа, по тази причина и обичал да работи повече с пациентките си.
Имал е 5 деца от брачната половинка си, която по този начин и не съумява да обикне.
Персоната
Ако сте гледали кино лентата на Бергман " Персона " значи имате визия каква е концепцията на Юнг. Персоната е това, което представяте вместо себе си. Маската пред обществото. Обратното на Персоната е Аза, а същинският път към Аза са сънищата - когато, отвън социално-обусловените правила, сънуваш самичък себе си в същинската си природа. Но Азът има още по-дълбоки измерения и те са свързани със идната концепция - Сянката.
Сянката
Най-тъмната част на индивида. Онази, която не желаете светът да вижда, тъй като е грозна и непривлекателна. Нейното появяване нормално ви, а цялата цивилизация е артикул на потискането на Сянката, на тъмните ви инстикти. Юнг обаче е обичал да поддържа връзка със сянката си и е прекарвал десетки часове, в които учи деструктивността си.
Божественото дете
Онази част от личността ви, която съгласно Юнг символизира невинността, възприятието на накърнимост и беззащитност. В света на сънищата, тази фигура е показана от бебе или малко дете.
Сънищата
Най-важни са така наречените " митични сънища ", " велики сънища " или " базови сънища ". Появяват се във значими интервали или по време на огромни промени в живота. Те постоянно оставят с възприятие на благоговение, или че сте научили нещо значимо за себе си. Такива сънища са извънредно ярки и запаметяващи се и остават в съзнанието ви дълго откакто сте ги сънували.
Срещата с Ото Грос
Ото Грос е една от най-скандалните фигури в психоанализата - вманиачен бохем-учен, който имал хрумвания за възкресяване на полигамията за подсилване на психическото здраве на актуалните поколения. Грос е пациент на Юнг и оставя огромна диря в по-късните му писания. Двамата се срещат таман когато Юнг към този момент е сраснал с буржоазията - някогашният безпаричен студент по медицина към този момент имал свое семейство, богата жена (бащата на брачната половинка му Ема бил изтъкнат фабрикант), личен дом, деца, добра работа, придобил имотност и на пръв взор уталоженост. Под въздействието на Грос Юнг стартира да върти няколко любовници, само че в следствие схваща, че това е деструктивно за него и се отдалечава от теориите на пациента си. Самият Грос умира на улицата от полуда, беднотия и алкохолизъм.
Интересни обстоятелства
* През 1922 година Юнг купува имение в Боллинген на брега на езерото Цюрих, където през 1956 година е построил същински палат.
* През 1933 година става деен участник и един от вдъхноветелите на авторитетната интернационална интелектуална общественост " Eranos ".
* Юнг става професор по логика на психиката в Швейцарската политехническа школа в Цюрих през 1935 година, както и създател и президент на Швейцарското общество по практическа логика на психиката и преподава в Цюрих и Базел.
* От 1933 до 1939 година разгласява " вестник на психотерапията и обвързваните с него области ", които поддържат националната и вътрешната политика на нацистите да пречистват надпреварата. След войната Юнг изясни политиката на списанието за условията на времето, само че това въпреки всичко оставя черно леке в биографията му.
Карл Густав Юнг почива в къщата си на 6 юни 1961 година в Киснахт.
1. Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.
2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са самостоятелни.
3. Човек е кадърен да преодолее безусловно невъзможни компликации, в случай че е уверен, че това има смисъл. И претърпява неуспех, в случай че при всички несгоди е заставен да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.
4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата благополучие би изгубила смисъла си, в случай че не се уравновесяваше от скръбта.
5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, в случай че корените му не стигнат до Ада. Двупосочното придвижване е заложено в същността на махалото.
6. Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.
7. Проблемите се вземат решение, когато човек стартира да схваща, че междуличностните спорове постоянно пораждат поради особеното разбиране на света, а не поради егоцентризъм или зла предумисъл.
8. Всеки тип взаимозависимост е неприятен – без значение дали от алкохола, опиатите или идеализма.
9. Сънят е скрита дребна малка врата, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в галактическата нощ.
10. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то извън ни се коства, че това е орис.
11. Индианците ми описаха, че всички американци са луди и несъмнено, ги попитах за какво? „ Защото те приказват като че ли мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето. "
12. Много рецесии в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние прекосяваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме заплахата, която се натрупва. Но това, което ние умишлено се опитваме да не видим, постоянно се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.
13. Предизвикващият безпокойствие предмет е първата крачка към изкуството.
14. Всичко, което ни нервира у близките, в действителност ни води към самоопознаване.
15. Да бъдеш вманиачен е обществено понятие; с цел да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме обществени ограничения.
16. Вярвате ли в Бог? Аз нямам доверие, аз знам.
17. Обратното на любовта не е омразата, а властта.
18. Само парадоксите могат ненапълно да обзет пълнотата на живота.
19. Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират.
20. Вашият поглед ще се проясни едвам тогава, когато съумеете да погледнете в личната си душа.
Ученикът на Фройд, който - по разпоредбите на образованието - надмина учителя си, през целия си живот е терзан от сянката на Зигмунд, която се пробва да преодолее. Когато Фройд заключва целият човек в сексуалността, Юнг се пробва да го извади и избави от нея - нищо, че животът непрестанно го опровергава. Юнг обаче надгражда казаното от учителя си с религии, легенди, групово несъзнато, придава разноцветност там, където работят оловните постановки на Фройд. А малко хора подозират, че думите интроверт и екстроверт са базисни положения на характера, вкарани в приложимост от самия Юнг.
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875г. в малко швейцарско селце Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски духовник. Едва шест годишен е записан от татко си да учи латински - на това се дължи дълготрайният му интерес към антични езици и култури (умеел да чете огромен брой антични езици в това число санскрит).
В младостта си учи в интернат в Безел, Швейцария. Първият му професионален избор е бил археологията, записва медицина в Базелския университет. Работи с известния невролог Крафт-Ебинг (популярен с проучванията си върху парафилиите – биомедицински термин, употребен в психиатрията, сексологията и логиката на психиката, с цел да значи половата възбуденост, мечти и държание, постигани посредством и включващи главно несъответстващи обекти, обстановки или индивиди). И под негово въздействие взема решение решава да се посвети на психиатрията - едно към момента неразгърнато и младо поле на науката. Юнг бързо демонстрира извънредно мощен разум и стартира работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли, под управлението на Ойген Блойлер. Бойлер е психиатър, прочут с приносите при проучването на душевните заболявания, основател е на термина „ шизофрения”.
През 1907г. се срещат във Виена с Фройд. Фройд го като коронованият правоприемник на психоанализата. Това обаче хем радва, хем натоварва Юнг с желанието да избяга от сянката на учителя си.
Аферата със Сабина Шпилдрейн
Сабина Шпилрейн е призната в клиника на 19-годишна възраст със признаци на нервност. В следствие тя става пациентка на Юнг, който я разказва като " прелестна " и " чувствена ".
Двамата не просто стават любовници, само че Шпилрейн по-късно се трансформира в една от най-влиятелните създатели в полето на науката и оказва значимо въздействие върху развиването на психоанализата. Юнг и Фройд си пишат по нейния случай, като тя поредно става пациент на единия, а след това на другия.
На нея се приписва въвеждането на психоанализата в Русия и понятието инстинкт към гибелта, което Фройд по-късно приспособява и за което претендира като за свое, наричайки го " Танатос ", който работи в контраст с Ероса.
За страдание, наследството на Сабина Шпилрейн е изгубено за историята в продължение на десетилетия след убийството й от нацистите през 1942 година Едва през 70-те години, когато книгите й и писмата, които обменя с Юнг, са преведени и оповестени, въздействието й оказва се. През 2011 година излиза " Опасен способ " - филм за нейния живот и аферата й с Юнг, което довежда до доста по-широко самопризнание за приноса й. От него е и известната фраза, че " Само раненият доктор може да лекува ", която принадлежи на Юнг.
Анима, анимус и " безконечното младо момиче "
Една от най-известните хрумвания на Юнг, съгласно които в човешката душа, без значение за кой пол става дума, има две начала - Анима и Анимус, мъжко и женско начало. Юнг през целият си живот се старае да поддържа връзка със своята " анима ", женското в него, което да отключи неподозирани прекарвания и мисли. Юнг също вкарва Puella Aeterna - латинско фразеология, употребявано, с цел да опише постоянно младата нежна част от душата. Тя е съставен елемент от женския архетип, „ един от най-старите структурни детайли на човешкото психе “. Puella Aeterna може да се опише като завладяваща жена със свободна и детска жизнеспособност. Нейното наличие осветява една стая, до момента в който изпълва с готовност за подбив и хвалба близките. Тя не желае да бъде ограничавана от правила и закони или да бъде възпрепятствана по какъвто и да е метод, изключително от действителността. Характеризира се със прохлада, непоколебима сила и плам за извънредно олицетворение на безконечната младост и творчеството. Наивните мечти на младостта, хубостта и властта я издигат над всекидневието, което тя счита за тъмно и нормално. Това обаче води и до отрицателни последици - нарцисизмът и компликацията да се схване съществено, тъй като се разпознава като момиче, а не като жена. Тази психическа конструкция заобикаля своите тъмни аспекти, които заплашват нежното и възприятие за еднаквост. Вечно младото момиче се нуждае от обич и внимание, макар че заблуждава и себе си, и другите, изграждайки подправен облик. Тя се усеща непоносима и изпитва позор, накърнимост и боязън — всичко се основава на убеждението, че не е задоволително добра. Характерното за Puella Aeterna е, че тя краткотрайно се крие в сенките на изолираност, самоотблъскване и отказване на самоизразяването.
Екстроверти и интроверти
Разделянето сред двата вида е цялостно с нюанси. Според Юнг те могат да се разделят на следните характери: Рефлексивният екстроверт, Рефлексивният интроверт, Сантименталният екстроверт, Сантименталният интроверт, Възприемчивият екстроверт, Възприемчивият интроверт, Интуитивният екстроверт и Интуитивния интроверт.
Рефлексивните видове вземат решенията за живота си, следвайки само логиката и разсъдъка. За да създадат каквато ѝ да е крачка, имат потребност от обстоятелства и доказателства. Страхуват се от незнайното, не схващат страстите си и могат да бъдат тиранични и манипулативни към другите. Стремят се към материална сигурност и предвидимо всекидневие. Интровертите пък са хора със мощно любознание, които се притеглят от това, което може да развие интелекта им. Среща обаче съществени пречки, в случай че му се наложи да поддържа връзка или работи с други хора. Може да е извънредно мощен дебелоглав и да не приема друга позиция, с изключение на своята лична.
Загадката на дамите
Знае се, че Юнг предпочитал компанията на дами пред тази на мъже. Майката на Юнг е била дебела, грозна, властническа и неприятна жена и това било основната причина Юнг да не може да одобри концепцията на Фройд за Едиповия комплекс: твърди, че в никакъв случай не го е изпитвал, а съгласно Фройд той е базисен за всеки човек. Според Юнг Фройд прекалено много отнасял теорията към личната си майка, която била красива и обаятелна. За Юнг същинските загадки на човешката душeвност дремят доста повече в дамата, в сравнение с в мъжа, по тази причина и обичал да работи повече с пациентките си.
Имал е 5 деца от брачната половинка си, която по този начин и не съумява да обикне.
Персоната
Ако сте гледали кино лентата на Бергман " Персона " значи имате визия каква е концепцията на Юнг. Персоната е това, което представяте вместо себе си. Маската пред обществото. Обратното на Персоната е Аза, а същинският път към Аза са сънищата - когато, отвън социално-обусловените правила, сънуваш самичък себе си в същинската си природа. Но Азът има още по-дълбоки измерения и те са свързани със идната концепция - Сянката.
Сянката
Най-тъмната част на индивида. Онази, която не желаете светът да вижда, тъй като е грозна и непривлекателна. Нейното появяване нормално ви, а цялата цивилизация е артикул на потискането на Сянката, на тъмните ви инстикти. Юнг обаче е обичал да поддържа връзка със сянката си и е прекарвал десетки часове, в които учи деструктивността си.
Божественото дете
Онази част от личността ви, която съгласно Юнг символизира невинността, възприятието на накърнимост и беззащитност. В света на сънищата, тази фигура е показана от бебе или малко дете.
Сънищата
Най-важни са така наречените " митични сънища ", " велики сънища " или " базови сънища ". Появяват се във значими интервали или по време на огромни промени в живота. Те постоянно оставят с възприятие на благоговение, или че сте научили нещо значимо за себе си. Такива сънища са извънредно ярки и запаметяващи се и остават в съзнанието ви дълго откакто сте ги сънували.
Срещата с Ото Грос
Ото Грос е една от най-скандалните фигури в психоанализата - вманиачен бохем-учен, който имал хрумвания за възкресяване на полигамията за подсилване на психическото здраве на актуалните поколения. Грос е пациент на Юнг и оставя огромна диря в по-късните му писания. Двамата се срещат таман когато Юнг към този момент е сраснал с буржоазията - някогашният безпаричен студент по медицина към този момент имал свое семейство, богата жена (бащата на брачната половинка му Ема бил изтъкнат фабрикант), личен дом, деца, добра работа, придобил имотност и на пръв взор уталоженост. Под въздействието на Грос Юнг стартира да върти няколко любовници, само че в следствие схваща, че това е деструктивно за него и се отдалечава от теориите на пациента си. Самият Грос умира на улицата от полуда, беднотия и алкохолизъм.
Интересни обстоятелства
* През 1922 година Юнг купува имение в Боллинген на брега на езерото Цюрих, където през 1956 година е построил същински палат.
* През 1933 година става деен участник и един от вдъхноветелите на авторитетната интернационална интелектуална общественост " Eranos ".
* Юнг става професор по логика на психиката в Швейцарската политехническа школа в Цюрих през 1935 година, както и създател и президент на Швейцарското общество по практическа логика на психиката и преподава в Цюрих и Базел.
* От 1933 до 1939 година разгласява " вестник на психотерапията и обвързваните с него области ", които поддържат националната и вътрешната политика на нацистите да пречистват надпреварата. След войната Юнг изясни политиката на списанието за условията на времето, само че това въпреки всичко оставя черно леке в биографията му.
Карл Густав Юнг почива в къщата си на 6 юни 1961 година в Киснахт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ