Люк Фери, “Фигаро”: Саркози е прав за Украйна. САЩ печелят от войната
Нека даже предположим, че Украйна завоюва този спор, че успее да възвърне териториалната си целокупност, в това число в Крим, остава войната в Донбас, която бушува от 2015 година заради неприлагането на Минските съглашения, която няма да угасне. Както сподели Едгар Морен, интелектуалец, който мъчно може да заподозрем, че е крайнодесен пропутинист, Крим е 85% обитаем с руснаци, тъй че вместо да искаме да си го върнат непременно с оръжие, ще би трябвало да решим един ден, както предлага Саркози, там да се провеждат свободни избори, следени от Европейски Съюз, споделя някогашният френски министър на младежта, националното обучение и научните проучвания Люк Фери в своя статия във “Фигаро ”.
Критикуван, даже обиждан за думите си за войната в Украйна от всички огромни морални стожери у нас (а Бог е очевидец, че такива не липсват…), Никола Саркози сподели все пак някои истини в изявлението си за “Фигаро Магазин ” със независимост на тона, която контрастира с околния конформизъм. Като начало, той, несъмнено, напомни, че съветската експанзия нарушава интернационалното право, само че че в случай че желаеме да излезем от спора, който се обрисува колкото безконечен, толкоз и гибелен, би трябвало да разберем три неща.
На първо място, че Украйна явно е мост сред Русия и Западна Европа. На изток рускоезичните и русофилските общности са многочислени и колкото по̀ на запад отиваме, толкоз по-близки са с Полша и проамерикански настроени. Поради своята история, география и взривоопасно културно разнообразие, Украйна няма предопределение да влезе нито в НАТО, нито в Европейски Съюз. Да се каже противоположното значи освен да ѝ се дават подправени обещания, само че и да поемем риска, както сподели гражданската война в Донбас, да я разкъсаме.
Саркози добави по-късно, че не е допустимо решение посредством войната: към този момент е явно, че макар десетките милиарди, изсипани от Съединените щати за въоръжаването на Украйна, нейната контраатака боксува, тъй че в последна сметка се постановат договаряния, в случай че най-малкото желаеме да избегнем злополука, която, уви, към момента е допустима. Не единствено че Русия е втората нуклеарна мощ в света, само че и политически Путин в никакъв случай няма да отстъпи. Впрочем за Украйна интервалът след Путин може да бъде още по-лош.
Големите печеливши
Но дано отидем по-нататък: дано даже предположим, че Украйна завоюва този спор, че успее да възвърне териториалната си целокупност, в това число в Крим, остава войната в Донбас, която бушува от 2015 година заради неприлагането на Минските съглашения, която няма да угасне. Както сподели Едгар Морен, интелектуалец, който мъчно може да заподозрем, че е крайнодесен пропутинист, Крим е 85% обитаем с руснаци, тъй че вместо да искаме да си го върнат непременно с оръжие, ще би трябвало да решим един ден, както предлага Саркози, там да се провеждат свободни избори, следени от Европейски Съюз.
Съвсем явно тази война тежи на Европа, до момента в който е от изгода за Съединени американски щати, само че парадоксално и за Путин. Съединените щати са огромните печеливши в нея: те продават нуклеарните си централи на Полша, изтребителите си F-35 на Германия, пшеницата от Средния Запад и шистовия нефт на целия свят, като в това време спорът разреши на Байдън да избави междинните избори, да възвърне НАТО, за който Макрон сподели наскоро, че е “в положение на мозъчна гибел ” и да наподобява на 81 години като безспорния водач на свободния свят!
Междувременно Путин, подкрепян както в никакъв случай от своя народ, наподобява е другият печеливш в този спор, който, уви, му разрешава да сплоти към себе си всички врагове на демокрацията. Наред с други: Китай, Индия, Северна Корея, Иран, само че също по този начин и двайсетина страни в Африка, които, обзети от ненавист към някогашните колонизатори, се втурват, както виждаме в Нигер, в обятията на Русия.
Оплетен в своите разделения под подправения вид на единение (да не приказваме за другите, Полша и Франция са всичко друго, само че не и на една линия…), подкопан от инфлацията, Европейски Съюз, който е станал неуместно атлантически, се оказва некадърен да предложи кротичък проект. Бихме мечтали за един Дьо Гол, даже Ведрин, само че, ласкаейки Оланд, Франсоа Ейсбург споделя пред L'Express, че е “изумен ” от “ужасното доближаване на някогашния президент с най-крайните ” (побиват ни тръпки от ужас…). За да бъде обмислен, той подсказва, че е бил заплатен от руснаците, за което са вероятни “правни дейности ”.
Вместо да наскърбяват Саркози по толкоз дебелашки метод, бихме желали необорим спор, само че е правилно, че обидата постоянно се настанява, когато липсват причини. Като контрастност, ще прочетем публикацията на Жерар Аро, оповестена в “Поан ”, който, въпреки и отчасти да не е склонен със Саркози, въпреки всичко се съгласява с най-важното, в учтива и умна полемика, която няма нищо общо с обидите на тези, които от канапето си преценят, че да се приказва за мир неизбежно е “Мюнхенско ” и че гибелта на стотиците хиляди, която към този момент аргументи тази глупава война, без ни минимален потребен резултат, би трябвало да ни накара да продължим безсмислената ескалация на въоръжаването и гибелта.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Люк Фери: Диалектика на красивата душа, която желае да умираме за Украйна
Люк Фери: За да влезем във война против Русия, би трябвало да сме подготвени за десетки милиони починали в Европа
