Нека да изследваме от какво се състои българската управленска тъкан.

Нека да изследваме от какво се състои българската управническа тъкан. В момента тя се състои от министър-председател, който е определен, с цел да изпира имиджа на Политическа партия през персоналния си профил на високообразован и културен човек, отдаден на науката.

Академик Денков беше единствената опция на Политическа партия за някаква реанимация, тъй като излагацията и неуспехите на Политическа партия на политическата сцена до включването им в тази коалиция бяха смайващи. Държавният уред беше блъснал дъното по неприспособимост. Например Политическа партия разрушиха газовия бранш в България под въздействие на спонсорството и препоръките на обиграни предприемачи. И тези некомпетентни дейности провокираха лавина от стопански, обществени и външнополитически последици.

Политическа партия към момента не желаят да признаят, че дилетантството и бързотечната им лакомия бяха жестоко използвани от спонсорите им по метод, който раздруса страната, снижи икономическата интензивност и провокира обедняване на популацията. Политическа партия също по този начин пригодиха ПВУ за персоналните си потребности и упованията на спонсорските си компании. И с цел да бъде утвърден проекта от Европа без възражения, Политическа партия небрежно и без доста мислене включиха всички задължения, които ще провокират остри земетресения в икономическото равновесие на страната. Например: понижаване на излъчванията до степен на очистване на тецовете в Маришкия басейн; изваждане на „ Булгартрансгаз “ и ЕСО през 2024 година от листата на БЕХ като обекти, предпазени от приватизация; и не на последно място – либерализация на пазара на електрическа енергия. След всички неразумности, които преживяхме с Политическа партия, мъчно е да си представим какъв механизъм на ценообразуване ще отбрани най-бедните при освобождение на цените на електрическата енергия. Денков дава обещание цената на тока да се резервира без смяна доникъде на 2024 година Ама то и Кирил Петков обещаваше най-евтиния газ, пък финансовите му спонсори ни предложиха друго.

Тези дни стана ясно, че компаниите, които ще получат финансиране по ПВУ по линия на нововъведенията, са свързани най-вече с Политическа партия – ядливи чаши за кафе, инсекти за различен протеин и други сходни. Едни от „ най-почтените “ форми за източване на запас са свързани с нововъведения, стартъпи, рискови и пробни разработки. Новаторските инициативи са комфортни, тъй като има оневинен риск, че нищо няма да излезе и парите могат необезпокоявано да потънат в новаторски потьомкински села. Иначе кипи вискотехнологичен ажиотаж и необорим маркетинг на хрумвания, чиято комплицирана цел постоянно е една и съща – в средата на този век да се понижат излъчванията въглероден двуокис.

Така че Политическа партия, чиито съвкупен политически облик съдържа смесени черти от Остап Бендер, Бърни Мадоф и Бай Ганьо, версия 2023 година, добре се ориентират за условията, които би трябвало да покриват поради зелената теория на външния фактор. Първо мислят за климатичните промени, а по-късно за неразбираемото разбиране „ български народен интерес “. Защото, в случай че се стопят ледовете, тъй като никой не създава различен протеин от инсекти и не сме затворили тецовете си, няма да оцелее и толкоз новаторската ни страна България. Нали по този начин?!

Но да се върнем на това от какво се състои българската управническа тъкан. Говори се, че постове на министри и зам.-министри, както и на изпълнителни шефове на основни държавни сдружения се продават в дословния смисъл на думата. Задкулисието предлага позиции против авансово предплатено заплащане плюс съответната месечна вноска за интервала на заемане на поста. Публична загадка е, че ръководители на някои енергийни сдружения се изплащат с милиони, с цел да останат на поста. Това основава изродена власт, която е неспособна на друго и е принудена да извлича пари, с които да се регистрира.

Ясно е, че в България има реплика на народна власт. Ние разполагаме с фасада на демократични структури, които са изцяло изпразнени от наличие. Провеждаме избори, имаме парламент, прокуратура, избираме министерски съвет, само че истината е друга. Налице е политическо изключване на популацията. А проведеното задкулисие, комбинация от просветлил се бизнес през годините и криминалитет, наглася законите съгласно потребностите си, назначава министрите за съответни задания, не позволява по върховете нито един, за който няма компромати, държи за изпълнителни шефове на държавни сдружения хора, чиято липса на експертност и потвърдени зависимости ги вършат подобаващи да пренасочват публичен запас в големи размери към частни компании. Това е институционализирана корупция.

В този смисъл корупцията в България не е особеност. Тя е база, източник на характерен ред, тя е основата върху която се построява една неспособна, неинтелигентна държавност. Така наример „ Булгаргаз “ върви към банкрут под зоркия взор на настоящия кабинет и с благословията на задкулисието. Същевременно откритото говорене в медиите няма никакъв резултат. А и самите медии транслират външния разказ, за вътрешните безобразия има омерта. Керванът си върви, държавните управления се сменят, схемите остават. Властта поема и задържа единствено лица, които могат да възпроизвеждат този ред. Тази добре функционираща система за плячкосване на държавен запас изцяло изключва промени в структурата на властта, които могат да се реализиран през избори.

Тежкото чувство за безизходност в обществото подкрепя устойчивостта на незаконната хранителна верига. Заливат ни с клишета за прогресивни дейности, които ще усъвършенстват живота в България, щели, споделят, да доведат до стопански напредък. Но живият корупционен механизъм стопира модернизирането на страната, тъй като основава несигурна бизнес атмосфера, създава неефикасен, корумпиран и абсурден законодател, държи правосъдната система под надзор, девалвира службите за сигурност, като свежда функционалностите им до обезпечаване на компромати, изтласква по върховете управнически хайлайф, който е демонстративно несъвършен, с цел да организира интелигентна държавна политика, само че е ефикасен в слугинажа към задкулисието и изначално е продал публичния и държавния интерес.

Това съставлява България сега. Иначе сме положителни в преструването пред света, в говоренето по малкия екран, в връзката с посолствата, в изработването на проекти за евросредства. Обещаваме всичко, единствено и единствено да ни оставят да си крадем. Но най-неприятното на тази фаустовска реалност е, че сякаш почтените и новите, които щяха да се борят с политическата безнравственост, се оказват добре скроена измама на Мефистофел.

trud.bg