Идиотизмът е вечен, той се е появил на света заедно с човека ~ Георгий ДАНЕЛИЯ
Неговите превъзходни филми „ Кин-дза-дза! “ (1986), „ Афоня ”(1975), „ Аз вървя из Москва “ (1964), „ Джентълмени с шанс “ (1971), „ Мимино “ (1977), справедливо се смятат за класика на руската кинематография, а обособени реплики от тях трайно са се настанили в житието и битието на руснаците. Георгий Николаевич бе не просто незабравим режисьор, само че и надарен сценарист, драматург и книжовник. Човек, който с лекост и комизъм описваше разнообразни житейски неудачи.
Споделяме част от негови размисли за живота и творчеството.
(1930 ~ 2019)
Обичах и бях обичан. Изоставях и бях изоставян. Това е всичко, което мога да кажа за персоналния си живот.
Жените постоянно са дами, те не се разделят на остарели и млади.
Най-скъпият ми спомен – светещото кухненско прозорче, а зад него – мама.
Аз, за благополучие бързо проумях – в случай че фотографирам, разчитайки на триумф, – по-добре в никакъв случай нищо да не фотографирам. Да се снима е нужно това, което в действителност харесваш и от което след това няма са се срамуваш.
Животът не е сюжет, че да го пренапишеш. А тъпо!
В старостта, всичко се вижда като през бинокъл – колкото по-далеч, толкоз по-добре.
Всички хора са положителни, просто от време на време правят неприятни действия.
В живота има такива пътища, по които в случай че минеш, повече в никакъв случай няма да се върнеш.
Човечеството не престава да прави нелепост след нелепост. То като че ли е решено да унищожи личната си планета. И след 50 години, в случай че човечеството доживее, филмът „ Кин-дза-дза! “ ще бъде настоящ. Защото идиотизмът е безконечен, той се е появил на света дружно с индивида.
Източник: Так Просто!
Снимки: imdb.com, заглавна: Georgiy Daneliya in Kin-dza-dza! (1986)
