О, Шипка, защо си двойна?
Недоразумението се получава през 1977 след декрет на Народното събрание
Парадоксът е оголен от проф. Петко Петков, който упорства за промяна на историческата несправедливост
Два върха в Стара планина носят името „ Шипка ”. Този абсурд е оголен от проф. Петко Петков от ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ”, който е направил задълбочено проучване по казуса и упорства за промяна на историческата несправедливост. Събраните доказателства, ученият е показал в издадената неотдавна „ Книга за върховете „ Св. Никола ” и Шипка ”.
„ През 1951 година с декрет на Президиума на Народното събрание тогавашната власт преименува връх „ Свети Никола“ на „ Столетов връх. С Указ на Държавния съвет № 1454 от 30 септември 1977 година пък връх „ Столетов“ е преименуван на втори връх Шипка, без да е указано по какъв начин да се избегне повторението с името на прилежащото историческо нагорнище. По този метод от 1977 година се откриват два върха с едно и също име Шипка на разстояние единствено от един километър посред им. Старият „ Св. Никола ” е с височина 1326 метра, а другият, отстоящ на север-северозапад от него, който постоянно се е наричал Шипка, е висок 1232 метра ”, акцентира проф. Петков.
Тогава никой не е планувал усложненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо повтаряне на имената на двата хребета. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира Паметникът на свободата. Само дребна част от посетителите на тези паметни места знаят за прилежащия връх Шипка, който през 1877 година е включен в основната отбранителна позиция, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов, и където са се разиграли не по-малко трагични и героични събития.
Така водени от желанието да възстановят обичайното и исторически одобрено име на върха „ Св. Никола ”, през юни 2007 година група интелектуалци и родолюбци от Старозагорска област – Казанлък, Стара Загора и Шипка, подемат самодейността за изпращане на аргументирано искане до президента на България за връщане на остарялото име на по-високия връх. Сред основателите са арбитър Стефан Саранеделчев, един от основателите и първи шеф на Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа ” Емил Цанов, кметът на град Шипка Стоян Иванов и други. Този първи опит обаче се оказва несполучлив и безуспешен.
„ Инициативата е подета и през 2013 година, а под предлагането за възобновяване на остарялото име на върха „ Св. Никола ” в идващите месеци се подписват над 2100 жители от цялата страна, измежду които видни общественици и политици. През 2014 година към родолюбивата акция се причисляват сдружения с нестопанска цел, сред които и комитетът „ Памет габровска ”, само че позитивен резултат още веднъж няма. През септември 2014 година от канцеларията на президентството изпращат отговор на един от участниците в начинанието Иван Ненов. Съдържанието му и изтъкнатите причини са срещу родолюбивото предложение, споделя проф. Петко Петков.
Великотърновският откривател добавя, че следващата самодейност в тази тенденция е проведена през 2016 година А след излизането на „ Книга за върховете… ” тази година беше проведена нова подписка, която през юни е показана в Президентството. С аналогично решение месец преди този момент излезе и Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ ”, споделя проф. Петков. Историкът прецизира, че задачата на издадената от него книга за куриозния дублаж е да показа разнообразни доказателства и причини.
„ В съвещанието на 13 април 1879 година на Учредителното заседание в Търново, депутатът Стефан Берон – представител на Българското книжовно сдружение в Браила, декларира: „ Наша служба и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на Св. Николая, гдето толкоз герои паднаха за нашата свобода; този храм да бъде безконечен монумент на признателността ни към братственний нам руский народ ”. Като приема предлагането на Стефан Берон, Петко Р. Славейков добавя: „ В основите на този монумент ще лежат костите на героите от двата приятелски народа, паднали в яростна битка с нашите тирани ”. Затова Славейков предлага „ при въздигането на тоя монумент да одобри присъединяване „ всичкий българский народ ”, тъй като тоя монумент ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни; той ще притегля и концентрира погледите на всички българи от всичките страни на България ”. Това предложение също се приема „ единогласно ”, споделя проф. Петков.
Според историка в непокътнатите документи мястото, на което се планува да се построи Паметника на свободата, е указано като връх „ Св. Никола ”, най-много поради това, че е по-високият връх и по този начин монумента ще се вижда отдалеко и от двете страни на Балкана.
„ Особено индикативен за ясното разграничаване сред върховете „ Св. Никола ” и „ Шипка ” е един непокътнат исторически документ, обвързван с решението на Шипченския общински съвет от 1934 година, с което се подаряват на Военното министерство „ за безконечни времена ” местностите към върховете „ Св. Никола ” и Шипка с обща повърхност от 1180 декара ”, споделя проф. Петков. Историкът добавя, че и след преименуванията на връх „ Св. Никола ” на Столетов връх (1951) и втора Шипка (1977), в исторически текстове, книги, карти, той продължава да се именува по остарелия метод, тъй като другояче би трябвало да
се приказва за две Шипки.
„ Преименуването на Столетов връх на втора Шипка става доста небрежно, без публично разискване, предлагането е с доста слаба обосновка. И след 1977 година в исторически карти и текстове, в това число и в учебници, утвърдени от МОН, по история се загатва остарялото име на върха „ Св. Никола ”, разкрива проф. Петко Петков.
След излизането на книгата и посредством отзивчивостта на управлението и чиновниците в Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа ” в навечерието на августовските празнувания на Шипченската епопея, остарелият връх Шипка е измит, разкрити са многочислените монументи и паметни плочи на него, както и Командният пункт на ген. Столетов. Това притегля доста туристи. На 24 август пък за първи път от десетилетия на остарелия връх Шипка е проведено тържествено честване на годишнината от героичните шипченски боеве през 1877, а проф. Петко Петков изнесе открит урок пред голям брой младежи, участници в обичайните спортни надпревари.
Парадоксът е оголен от проф. Петко Петков, който упорства за промяна на историческата несправедливост
Два върха в Стара планина носят името „ Шипка ”. Този абсурд е оголен от проф. Петко Петков от ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ”, който е направил задълбочено проучване по казуса и упорства за промяна на историческата несправедливост. Събраните доказателства, ученият е показал в издадената неотдавна „ Книга за върховете „ Св. Никола ” и Шипка ”.
„ През 1951 година с декрет на Президиума на Народното събрание тогавашната власт преименува връх „ Свети Никола“ на „ Столетов връх. С Указ на Държавния съвет № 1454 от 30 септември 1977 година пък връх „ Столетов“ е преименуван на втори връх Шипка, без да е указано по какъв начин да се избегне повторението с името на прилежащото историческо нагорнище. По този метод от 1977 година се откриват два върха с едно и също име Шипка на разстояние единствено от един километър посред им. Старият „ Св. Никола ” е с височина 1326 метра, а другият, отстоящ на север-северозапад от него, който постоянно се е наричал Шипка, е висок 1232 метра ”, акцентира проф. Петков.
Тогава никой не е планувал усложненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо повтаряне на имената на двата хребета. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира Паметникът на свободата. Само дребна част от посетителите на тези паметни места знаят за прилежащия връх Шипка, който през 1877 година е включен в основната отбранителна позиция, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов, и където са се разиграли не по-малко трагични и героични събития.
Така водени от желанието да възстановят обичайното и исторически одобрено име на върха „ Св. Никола ”, през юни 2007 година група интелектуалци и родолюбци от Старозагорска област – Казанлък, Стара Загора и Шипка, подемат самодейността за изпращане на аргументирано искане до президента на България за връщане на остарялото име на по-високия връх. Сред основателите са арбитър Стефан Саранеделчев, един от основателите и първи шеф на Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа ” Емил Цанов, кметът на град Шипка Стоян Иванов и други. Този първи опит обаче се оказва несполучлив и безуспешен.
„ Инициативата е подета и през 2013 година, а под предлагането за възобновяване на остарялото име на върха „ Св. Никола ” в идващите месеци се подписват над 2100 жители от цялата страна, измежду които видни общественици и политици. През 2014 година към родолюбивата акция се причисляват сдружения с нестопанска цел, сред които и комитетът „ Памет габровска ”, само че позитивен резултат още веднъж няма. През септември 2014 година от канцеларията на президентството изпращат отговор на един от участниците в начинанието Иван Ненов. Съдържанието му и изтъкнатите причини са срещу родолюбивото предложение, споделя проф. Петко Петков.
Великотърновският откривател добавя, че следващата самодейност в тази тенденция е проведена през 2016 година А след излизането на „ Книга за върховете… ” тази година беше проведена нова подписка, която през юни е показана в Президентството. С аналогично решение месец преди този момент излезе и Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ ”, споделя проф. Петков. Историкът прецизира, че задачата на издадената от него книга за куриозния дублаж е да показа разнообразни доказателства и причини.
„ В съвещанието на 13 април 1879 година на Учредителното заседание в Търново, депутатът Стефан Берон – представител на Българското книжовно сдружение в Браила, декларира: „ Наша служба и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на Св. Николая, гдето толкоз герои паднаха за нашата свобода; този храм да бъде безконечен монумент на признателността ни към братственний нам руский народ ”. Като приема предлагането на Стефан Берон, Петко Р. Славейков добавя: „ В основите на този монумент ще лежат костите на героите от двата приятелски народа, паднали в яростна битка с нашите тирани ”. Затова Славейков предлага „ при въздигането на тоя монумент да одобри присъединяване „ всичкий българский народ ”, тъй като тоя монумент ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни; той ще притегля и концентрира погледите на всички българи от всичките страни на България ”. Това предложение също се приема „ единогласно ”, споделя проф. Петков.
Според историка в непокътнатите документи мястото, на което се планува да се построи Паметника на свободата, е указано като връх „ Св. Никола ”, най-много поради това, че е по-високият връх и по този начин монумента ще се вижда отдалеко и от двете страни на Балкана.
„ Особено индикативен за ясното разграничаване сред върховете „ Св. Никола ” и „ Шипка ” е един непокътнат исторически документ, обвързван с решението на Шипченския общински съвет от 1934 година, с което се подаряват на Военното министерство „ за безконечни времена ” местностите към върховете „ Св. Никола ” и Шипка с обща повърхност от 1180 декара ”, споделя проф. Петков. Историкът добавя, че и след преименуванията на връх „ Св. Никола ” на Столетов връх (1951) и втора Шипка (1977), в исторически текстове, книги, карти, той продължава да се именува по остарелия метод, тъй като другояче би трябвало да
се приказва за две Шипки.
„ Преименуването на Столетов връх на втора Шипка става доста небрежно, без публично разискване, предлагането е с доста слаба обосновка. И след 1977 година в исторически карти и текстове, в това число и в учебници, утвърдени от МОН, по история се загатва остарялото име на върха „ Св. Никола ”, разкрива проф. Петко Петков.
След излизането на книгата и посредством отзивчивостта на управлението и чиновниците в Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа ” в навечерието на августовските празнувания на Шипченската епопея, остарелият връх Шипка е измит, разкрити са многочислените монументи и паметни плочи на него, както и Командният пункт на ген. Столетов. Това притегля доста туристи. На 24 август пък за първи път от десетилетия на остарелия връх Шипка е проведено тържествено честване на годишнината от героичните шипченски боеве през 1877, а проф. Петко Петков изнесе открит урок пред голям брой младежи, участници в обичайните спортни надпревари.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ