Бранимир Ботев: Гласуване само с машини няма никъде в Европа
Не сме се научили на парламентаризъм, имаме недъгав, извънредно българо-балкански фасон Гласуването единствено с машини нарушава Конституцията и дискриминира Политиците ни гледат единствено през ключалката на личните си ползи Да притискаш съперника си с махленски напън опонира на демокрацията Причината е, че не може да се подсигурява сигурността на вота, споделя президентът на Европейската лига за икономическо съдействие Бранимир Ботев в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
-->
- Г-н Ботев, къде Ви откривам в деня, в който връщането на хартиената бюлетина взриви нежния мир в Народното събрание и накара Политическа партия и Демократична България да изоставен пленарната зала и да заплашват, че ще блокират София в символ на митинг?
- В момента съм по трасето сред Брюксел и Мадрид, тъй като с сътрудници приготвяме нашето присъединяване в Генералната асамблея на Световната лига за икономическо съдействие при започване на декември в Брюксел.
- Вие говорите за икономическо съдействие, а у нас не могат да реализират обикновено съдействие, с цел да сформират държавно управление. Как наподобява тази картина отвън България?
- Изглежда задоволително неуместно, голословно и неясно за европейските ни сътрудници. Не приказвам единствено за политици, приказвам и за финансовия и икономическия бранш, за юристите.
През последните две седмици на мен най-малко 10 пъти ми зададоха въпроса: тези хора не могат ли най-малко за един миг да не помнят, че са партийни водачи, да оставят настрана партийните си пристрастия и да се разгласят към ползите на нацията, на хората и на страната. Европа е изправена пред страшни проблеми и страшна рецесия и обединяването на нацията към значимите национални цели и цели, първият от които е да бъде избавена страната и стопанската система, би трябвало да бъде най-важното. Но аз не мога да им отговоря, тъй като отговорът се съдържа в техния въпрос.
През последните 15 години турбуленцията, в която беше Европа, и рецесията през 2008-2010 година бяха катализатор на обединявания, които преди изглеждаха невъзможни - сред социалдемократи и християндемократи в Германия, сред център и ляво във Франция. Навсякъде започнаха да се изявяват водачи, в това число като Орбан, без значение какъв брой е подложен на критика, който съумя да сплоти към себе си множеството унгарци въз основата на национална платформа. Все повече и повече стартират да преобладават националните ползи и аз се удивлявам за какво нашите политици не престават да гледат единствено през ключалката на личните си партийни ползи.
- У нас освен, че не се сплотяват към стопански проблеми и ползите на жителите, само че чудовищно се скараха за нещо, което визира най-много тях - връщането на хартиената бюлетина. Каква е оценката ви за този скандал?
- За мен е нелогично да се приказва за връщането на хартиената бюлетина по простата причина, че демокрацията би трябвало да дава право на всеки жител да изрази свободно своята воля и то във връзка с главно свое гражданско право - да избере хора за Народното събрание, за локалната власт. А изборът би трябвало да бъде оптимално свободен.
За това има исторически причини. В Европа няма нито една страна, която да е приложила само и единствено машинното гласоподаване. Да не би там да са по-малко демократи, в сравнение с в България? Ще дам и образец в тази връзка. Страните, които са се пробвали да вкарат отчасти или при избрани избори машинно гласоподаване, са Германия, Холандия, Финландия и Норвегия. И то е било отстранено с аргумента, който на всички места е бил еднакъв - опасения, свързани с невъзможността да бъде обезпечен обективния избор и сигурността, т.е., допустима операция, която не може да бъде следена от управляващите.
- Тогава по какъв начин да си разбираем настоящето държание на Политическа партия и Демократична България, които настояват, че връщането на хартиената бюлетина заплашва точно демокрацията и отхвърлят всякаква опция за разговор с останалите политически сили?
- Те имат своите контакти със съответните институции в посочените четири страни. Нека се извърнат към тях и чуят техните причини. Аз ще дам още един. Във Франция, когато се предлага, въпреки и пробно за избрани региони да се гласоподава машинно, службите за сигурност излизат с аргументиран отчет и споделят, че това не би трябвало да се позволява, защото опцията за подмолно централизирано манипулиране на крайния избор през машините е извънредно огромна и е неконтролируема.
Ако цяла Европа е отхвърлила само машинното гласоподаване като вероятен инструмент, у нас може би има други причини в негова изгода, с които те би трябвало да срещнат обществеността. Но не мисля, че Европа, в това число всички страни със столетни демокрации и настоящи демократични институции имат по-малка визия от нашите доморасли политици кое е демократично и кое не е, кое е възможно и кое не е.
Ако машините бяха някаква панацея за изборите, тогава освен Венецуела, само че доста по-демократични страни в общността, на която ние сме пълновръстен член - Европейски Съюз, щеше да вкара и то въз основата на общоевропейски регулации машинното гласоподаване. Но такова нещо няма. А също така, страните, които са го въвели пробно, са се отказали с еднакъв мотив.
- Юридически причини има ли?
- Да. Освен историческите причини, има и два чисто правни, с които нашите политици очевидно не желаят да се преценяват. Единият е член 6 алинея 2 на Конституцията на България, който споделя: не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегиите, учредени на обучение.
Има и окончателно явен текст в Закона за отбрана от дискриминация, който е един от най-хармонизираните с европейското законодателство. Чл. 4, алинея 1 в него гласи следното: неразрешена е всяка директна и непряка дискриминация, учредена на обучение. А в алинея 3 категорично е посочено, че дискриминация е да поставиш жителите в неподходящо състояние, произлизащо от видимо неутрални разпореждания, критерии или процедура.
- Нашите европейски сътрудници, с които работите, по какъв начин правят оценка тези опити за дискриминация?
- За сътрудниците, с които съм сега, в това число високопоставени френски и испански магистрати, е неразбираемо, че може въобще да се води подобен дебат и той да стига до сходна последна форма. Общото им мнение е, че би трябвало всички принадлежности, които разрешават всеки български жител свободно да изрази мнението си пред урните, би трябвало да бъдат възможни, да бъдат равно налични. От тази позиция разногласието дали гласуването би трябвало да бъде единствено машинно или единствено с хартиена бюлетина е неправилен. Гласуването би трябвало да бъде и с бюлетини, и с машини. Ако е належащо, да има и отдалечено гласоподаване, само че това би трябвало да го реши законодателят.
- Как ще коментирате заканите на Политическа партия за махленски напън?
- В една народна власт е неприемливо посредством опасност за махленски напън, а не с разпоредбите на парламентаризма, да притискаш всичките си съперници да одобряват само и единствено твоето предложение. Недопустимо е, тъй като единствено желая да напомня по какъв начин бяха вземани решенията в предходното Народно заседание, където опозицията даже нямаше ръководители на комисии. Понякога решенията се вземаха, без даже да се прочитат до дъно решенията в зала, без никакви обществени разисквания.
Ние не сме се научили на парламентаризъм, не сме се научили на спор. При нас нещата одобряват един недъгав, извънредно българо-балкански фасон, при който, в случай че не е на моето, няма да е и на твоето. Връщаме се към корените на народопсихологията: не е значимо аз да съм добре, значимо е Вуте да му е зле.
Това е цялостен парадокс, тъй като хората сега са безусловно омерзени от това, което виждат, че се случва, от тъй наречените национални избраници. Ние тотално сриваме и дребното останал престиж на институциите, а България страда от липса на институционална просвета. До институционалната съсипия доведоха най-много последните 2 години. Продължават да бъдат непопълнени съставите на Конституционния съд, на Висш съдебен съвет, т.е., правосъдната власт продължава да бъде държана по този начин, че да върви по тъничък лед и не може да взема своите решения. На това от горната страна тези, които подлагат на критика Висш съдебен съвет, не вземат решения за попълването на състава му.
Гуверньорът на Българска народна банка стои към този момент година с изминал мандат, беше блокиран избора на нов гуверньор. В същото време обаче се водят някакви нелепи диспути дали ще одобряваме еврото, по кое време и по какъв начин, без да има никакво публично разискване и без да е налице фигурата на нов гуверньор.
Но има и чисто медицински причини, които сътрудниците ми припомниха. В логиката на психиката има няколко болести като " атихифобия ", което е боязън от обществен неуспех. Има още два типа уплахи - единият е боязън от компютри и от всевъзможни компютърни устройства. А също по този начин има и уплаха, обвързвана със боязън от хартия и допиране до хартия.
Т.е., всички тези хора могат на чисто здравно съображение да споделят: вие ме принуждавате да гласоподавам по един или различен метод, а на мен това чисто медицински ми е противопоказно. С тези хора постъпваме по този начин, както страна до ден сегашен постъпва с хората в неравностойно състояние. Трябва ли да слагаме в неравностойно състояние все по-големи групи хора и те да не могат да упражняват своите конституционни права. Това е парадокс.
- В последна сметка всичко това ще взриви ли опцията за сформиране на постоянно държавно управление в 48-я парламент?
- Ако българските политици не схванат, че дават извънредно отрицателен сигнал към Европа, към света и към нашите сътрудници, те са на път да изчерпят и дребното благоприятни условия пред България да се оправи пред задаващата се злополука.
-->
- Г-н Ботев, къде Ви откривам в деня, в който връщането на хартиената бюлетина взриви нежния мир в Народното събрание и накара Политическа партия и Демократична България да изоставен пленарната зала и да заплашват, че ще блокират София в символ на митинг?
- В момента съм по трасето сред Брюксел и Мадрид, тъй като с сътрудници приготвяме нашето присъединяване в Генералната асамблея на Световната лига за икономическо съдействие при започване на декември в Брюксел.
- Вие говорите за икономическо съдействие, а у нас не могат да реализират обикновено съдействие, с цел да сформират държавно управление. Как наподобява тази картина отвън България?
- Изглежда задоволително неуместно, голословно и неясно за европейските ни сътрудници. Не приказвам единствено за политици, приказвам и за финансовия и икономическия бранш, за юристите.
През последните две седмици на мен най-малко 10 пъти ми зададоха въпроса: тези хора не могат ли най-малко за един миг да не помнят, че са партийни водачи, да оставят настрана партийните си пристрастия и да се разгласят към ползите на нацията, на хората и на страната. Европа е изправена пред страшни проблеми и страшна рецесия и обединяването на нацията към значимите национални цели и цели, първият от които е да бъде избавена страната и стопанската система, би трябвало да бъде най-важното. Но аз не мога да им отговоря, тъй като отговорът се съдържа в техния въпрос.
През последните 15 години турбуленцията, в която беше Европа, и рецесията през 2008-2010 година бяха катализатор на обединявания, които преди изглеждаха невъзможни - сред социалдемократи и християндемократи в Германия, сред център и ляво във Франция. Навсякъде започнаха да се изявяват водачи, в това число като Орбан, без значение какъв брой е подложен на критика, който съумя да сплоти към себе си множеството унгарци въз основата на национална платформа. Все повече и повече стартират да преобладават националните ползи и аз се удивлявам за какво нашите политици не престават да гледат единствено през ключалката на личните си партийни ползи.
- У нас освен, че не се сплотяват към стопански проблеми и ползите на жителите, само че чудовищно се скараха за нещо, което визира най-много тях - връщането на хартиената бюлетина. Каква е оценката ви за този скандал?
- За мен е нелогично да се приказва за връщането на хартиената бюлетина по простата причина, че демокрацията би трябвало да дава право на всеки жител да изрази свободно своята воля и то във връзка с главно свое гражданско право - да избере хора за Народното събрание, за локалната власт. А изборът би трябвало да бъде оптимално свободен.
За това има исторически причини. В Европа няма нито една страна, която да е приложила само и единствено машинното гласоподаване. Да не би там да са по-малко демократи, в сравнение с в България? Ще дам и образец в тази връзка. Страните, които са се пробвали да вкарат отчасти или при избрани избори машинно гласоподаване, са Германия, Холандия, Финландия и Норвегия. И то е било отстранено с аргумента, който на всички места е бил еднакъв - опасения, свързани с невъзможността да бъде обезпечен обективния избор и сигурността, т.е., допустима операция, която не може да бъде следена от управляващите.
- Тогава по какъв начин да си разбираем настоящето държание на Политическа партия и Демократична България, които настояват, че връщането на хартиената бюлетина заплашва точно демокрацията и отхвърлят всякаква опция за разговор с останалите политически сили?
- Те имат своите контакти със съответните институции в посочените четири страни. Нека се извърнат към тях и чуят техните причини. Аз ще дам още един. Във Франция, когато се предлага, въпреки и пробно за избрани региони да се гласоподава машинно, службите за сигурност излизат с аргументиран отчет и споделят, че това не би трябвало да се позволява, защото опцията за подмолно централизирано манипулиране на крайния избор през машините е извънредно огромна и е неконтролируема.
Ако цяла Европа е отхвърлила само машинното гласоподаване като вероятен инструмент, у нас може би има други причини в негова изгода, с които те би трябвало да срещнат обществеността. Но не мисля, че Европа, в това число всички страни със столетни демокрации и настоящи демократични институции имат по-малка визия от нашите доморасли политици кое е демократично и кое не е, кое е възможно и кое не е.
Ако машините бяха някаква панацея за изборите, тогава освен Венецуела, само че доста по-демократични страни в общността, на която ние сме пълновръстен член - Европейски Съюз, щеше да вкара и то въз основата на общоевропейски регулации машинното гласоподаване. Но такова нещо няма. А също така, страните, които са го въвели пробно, са се отказали с еднакъв мотив.
- Юридически причини има ли?
- Да. Освен историческите причини, има и два чисто правни, с които нашите политици очевидно не желаят да се преценяват. Единият е член 6 алинея 2 на Конституцията на България, който споделя: не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегиите, учредени на обучение.
Има и окончателно явен текст в Закона за отбрана от дискриминация, който е един от най-хармонизираните с европейското законодателство. Чл. 4, алинея 1 в него гласи следното: неразрешена е всяка директна и непряка дискриминация, учредена на обучение. А в алинея 3 категорично е посочено, че дискриминация е да поставиш жителите в неподходящо състояние, произлизащо от видимо неутрални разпореждания, критерии или процедура.
- Нашите европейски сътрудници, с които работите, по какъв начин правят оценка тези опити за дискриминация?
- За сътрудниците, с които съм сега, в това число високопоставени френски и испански магистрати, е неразбираемо, че може въобще да се води подобен дебат и той да стига до сходна последна форма. Общото им мнение е, че би трябвало всички принадлежности, които разрешават всеки български жител свободно да изрази мнението си пред урните, би трябвало да бъдат възможни, да бъдат равно налични. От тази позиция разногласието дали гласуването би трябвало да бъде единствено машинно или единствено с хартиена бюлетина е неправилен. Гласуването би трябвало да бъде и с бюлетини, и с машини. Ако е належащо, да има и отдалечено гласоподаване, само че това би трябвало да го реши законодателят.
- Как ще коментирате заканите на Политическа партия за махленски напън?
- В една народна власт е неприемливо посредством опасност за махленски напън, а не с разпоредбите на парламентаризма, да притискаш всичките си съперници да одобряват само и единствено твоето предложение. Недопустимо е, тъй като единствено желая да напомня по какъв начин бяха вземани решенията в предходното Народно заседание, където опозицията даже нямаше ръководители на комисии. Понякога решенията се вземаха, без даже да се прочитат до дъно решенията в зала, без никакви обществени разисквания.
Ние не сме се научили на парламентаризъм, не сме се научили на спор. При нас нещата одобряват един недъгав, извънредно българо-балкански фасон, при който, в случай че не е на моето, няма да е и на твоето. Връщаме се към корените на народопсихологията: не е значимо аз да съм добре, значимо е Вуте да му е зле.
Това е цялостен парадокс, тъй като хората сега са безусловно омерзени от това, което виждат, че се случва, от тъй наречените национални избраници. Ние тотално сриваме и дребното останал престиж на институциите, а България страда от липса на институционална просвета. До институционалната съсипия доведоха най-много последните 2 години. Продължават да бъдат непопълнени съставите на Конституционния съд, на Висш съдебен съвет, т.е., правосъдната власт продължава да бъде държана по този начин, че да върви по тъничък лед и не може да взема своите решения. На това от горната страна тези, които подлагат на критика Висш съдебен съвет, не вземат решения за попълването на състава му.
Гуверньорът на Българска народна банка стои към този момент година с изминал мандат, беше блокиран избора на нов гуверньор. В същото време обаче се водят някакви нелепи диспути дали ще одобряваме еврото, по кое време и по какъв начин, без да има никакво публично разискване и без да е налице фигурата на нов гуверньор.
Но има и чисто медицински причини, които сътрудниците ми припомниха. В логиката на психиката има няколко болести като " атихифобия ", което е боязън от обществен неуспех. Има още два типа уплахи - единият е боязън от компютри и от всевъзможни компютърни устройства. А също по този начин има и уплаха, обвързвана със боязън от хартия и допиране до хартия.
Т.е., всички тези хора могат на чисто здравно съображение да споделят: вие ме принуждавате да гласоподавам по един или различен метод, а на мен това чисто медицински ми е противопоказно. С тези хора постъпваме по този начин, както страна до ден сегашен постъпва с хората в неравностойно състояние. Трябва ли да слагаме в неравностойно състояние все по-големи групи хора и те да не могат да упражняват своите конституционни права. Това е парадокс.
- В последна сметка всичко това ще взриви ли опцията за сформиране на постоянно държавно управление в 48-я парламент?
- Ако българските политици не схванат, че дават извънредно отрицателен сигнал към Европа, към света и към нашите сътрудници, те са на път да изчерпят и дребното благоприятни условия пред България да се оправи пред задаващата се злополука.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ