Не сме мързеливи: Учени обясниха защо сиестата е полезна. Без

Не сме мързеливи: Учени обясниха за какво сиестата е потребна. Без сиеста южната просвета е невъобразима като Париж без Айфеловата кула и като крем карамел без горена захар. Но даже в страните с парещ климат традицията
залинява под натиска на икономическите ползи.
В следобедната сънливост обаче учените откриват нещо повече от безметежна леност. Съвсем съществено позволяват, че с измененията на климата моделът на спиране на деловите задължения в най-горещите часове може да се разпростре на север.

Става все по-топло и по-топло и това неизбежното се отразява върху всичко живо. Начинът, по който загряването на Земята повлиява на здравето,
зависи от комплицирана композиция
от предпоставки като биофизиологичните благоприятни условия за акомодация (аклиматизацияй ), социокултурни и инфраструктурни или софтуерни фактори, които евентуално смекчават резултатите от горещините. И не, техническите постижения в климатизацията не се потвърждават като мотор на акомодацията на индивида към световното стопляне.
Климатиците избавят живот
в епизодичните жеги, само че в продължителни интервали на горещи талази може да затруднят естествените механизми за акомодация към повишаващите се градуси, считат учени.

Публикувано в “Лансет ” ново изследване на Австралийския държавен университет съпоставя смъртността от горещини в по-заможните общности на некоренното население и локални аборигенски групи сред 1 януари 1980 година и 31 декември 2019 година
През 40-годишния интервал
няма статистически значима по-висока смъртност в семействата с обичай, неповлиян от технологии за изстудяване. И противоположното – не се открива понижение в смъртността, обвързвана с горещината, измежду потомците на заселниците макар забележителните социално-икономически и инфраструктурни придобивки, довели като цяло до по-дълъг живот. Въпреки дълбокото неравноправие в битовите условия, като да вземем за пример
климатизирани пространства,
смъртните случаи вследствие на прегряване, сърдечносъдови произшествия и други евентуално смъртоносни положения по време на горещи талази са сравними с другата извадка. Според учените естественото приспособяване на тялото към нов топлинен режим лишава до 15 дни. Но хората, които прекарват
постоянно по през целия ден на климатик,
надъхан на към 21°, не мог(ат да се аклиматизират добре към топлината. Това ги прави по-уязвими при излагане на високи градуси заради “приспиване ” на физиологичната акомодация, на която здравото тяло е способна.
Японско изследване от 2020 година
също подчертава върху нуждата от преразглеждане на практиките към потреблението на климатици и високия им въглероден и стопански отпечатък и акцентира нуждата от поощряване на културните и обществените модели за намаляване на резултатите от горещините и физиологично адаптиране към тях.
Учените от плана във Фукуока
назовават модела “стратегия за охлаждащото държание ”. Наред с това се акцентира, че за някои пластове от популацията може да е мъчно да си обезпечи здравословна акомодация в рискови условия. Затова през последните години японското държавно управление разисква даването на безплатни средства за закупуване на климатик и покриване на разноските за ток на уязвими общности. Както и основаването на публични
“зали за споделена хладина ”.
Естествената акомодация към климатичните промени не е съвременен феномен. Когато не откриват по-висока смъртност от жегата измежду локалното население на Австралия да вземем за пример, откривателите вършат обоснованото съмнение, че една от аргументите в подтекста на бруталното неравноправие е, че по-бедните се възползват
от нематериални защитни фактори.
“Първо, туземците са живели в парещ климат в продължение на хиляди генерации и това е формирало социокултурни практики, които защищават от неподходящи метеорологични условия и други свързани с околната среда опасности за здравето. Тези затвърдявани в поколенията привички са обезпечили известна степен
на генетично преимущество по време на рискови горещини ”,
пишат откривателите. В тях водещи са избягването на старания при рискови горещини; практики за спане навън, извличащи изгода от охлаждането в следствие даже на лек полъх; вечерна и нощна обществена интензивност в горещи сезони и дневна интензивност в студено време.
Сиестата – сходен способ за справяне
с горещините, е културна традиция в най-топлите страни в Европа. Но до момента в който в Гърция и Испания тя последователно отстъпва под напора на нетърпящия паузи туризъм и на интернационалната търговия, може да се наложи освен там, а и доста по̀ на север да оценим преимуществата на следобедната сънливост. Ако този разкош ни е във опциите, несъмнено.
Според несвързани посред им
разнообразни изследвания късата сънливост в средата на деня намалява телесната температура в часовете на най-силната жега, улеснява акомодацията към топлинните талази, стабилизира кръвното налягане; предпазва от деменция и старческо свиване на мозъка, подобрява концентрацията и паметта, облекчава напрежението. Според проучване от 2021 година сиестата може
да усили даже креативния капацитет.
Не единствено по тази причина все по-вероятно наподобява сиестетата да преживее подем, щом даже публична Германия премисля отношението си към “мързеливата привичка ”.

В средата на юли, когато Бавария означи връх от 38 градуса на сянка, се чуха мнения концепцията за сиеста да се одобри
“много съществено ” поради внезапно
повишаващите се температури. Д-р Йоханес Нийсен, началник на Федералната асоциация на лекарите от немските служби за публично здраве (BVOGD), която съставлява чиновниците в публичното опазване на здравето, сподели, че е пристигнало време западноевропейците да подражават на южноевропейската традиция. Той прикани сънародниците си: “Ставайте рано, работете продуктивно заран
и си вземете отмора за сиеста по обяд ”.
Агенция Ройтерс цитира представител на държавното управление, че сходни начинания би трябвало да бъдат признати доста съществено на фона на фрапантно повшаващите се летни температури. Лекарите от BVOGD приканват по-натоварващите дейности да се изместят за сутринта, преди служащите да бъдат изтощени от мощната горещина.
“Когато е горещо, хората не са продуктивни
колкото нормално. А неприятният сън през топлите нощи може да докара до спомагателни проблеми с концентрацията ”, акцентира Нийсен.

В градовете рисковете от нарасналите температури при изменението на климата се изострят от резултата на градския топлинен остров – феномен, при който процесите на урбанизация усложняват съществуващите трендове на стопляне.
При продължителните топлинни талази
тялото се затруднява в главните си действия, даже човек да е здрав и млад. Поради по-трудоемкия метод, по който сърдечният мускул помпа в жегата, се пораждат сърдечен и дихателен дискомфорт, затруднена работа на бъбреците и оттова – по-некачествено пречистване на кръвта от отпадъчни субстанции от кръвта, макар че органите работят на най-много свръхнатоварване.
Паралелно настъпват разстройства в потенето
и терморегулацията, а като последица се утежняват опциите на мозъка да употребява цялостния мисловен потенциал на индивида.

Освен това в последните години станаха известни няколко генни разновидността с отношение към естествените адаптационни благоприятни условия на организма и дрямката. Замесените гени имат роля за задействането на предупредителен невропептид с резултат върху будността, наименуван орексин.
Големите разновидности в тези носители
на приемственост са причина за редки нарушавания на съня като нарколепсията. Мутациите с незначителни промени не се изявяват очевидно на полето на заболяванията, само че съгласно учените с тях може да се изясни за какво някои хора по-охотно одобряват концепцията за следобеден сън по принцип.