БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския. България трудно ще се присъедини към еврозоната заради бюджетни показатели и инфлация
Не единствено високата инфлация, само че и неподходящите вероятности пред развиването на бюджетните индикатори на страната мощно ще затруднят присъединението на България към еврозоната през 2024 година
Високите цени на енергийните запаси по едно и също време оскъпяват и вършат неконкурентно производството при стесняване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на намаление на икономическия напредък, утежняване на бизнес средата при по-ниски действителни фирмени доходи и растящи разноски.
Това се споделя в, който изследва положението и развиването на световната и националната стопанска система през 2021 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2024 година Неблагоприятната наклонност, съгласно учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 година
България изостава от междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за Европейски Съюз. Съпоставката с Румъния демонстрира, че 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз, Брутният вътрешен продукт на човек у нас изостава с 40% по отношение на румънския, което ни оставя трайно на последно място измежду останалите държави-членки.
Докладът на ИИИ при Българска академия на науките се състои от 3 елементи. В първата се проучва икономическата среда в световен и районен аспект, показват се оценки и упования за главните макроикономически Третата част включва специфичния фокус на отчета, който тази година е на тематика: Минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики.
Прегледът на външната среда през 2021 година демонстрира, че пандемията от COVID-19 е довела до внезапен спад в икономическия напредък, до възходящи нива на беднотия и до изостряне на социалноикономическите неравенства в света, които страните посрещат със съгласувани и целенасочени фискални и парични ограничения.
Паралелно със почналото последователно възобновяване на международната стопанска система, стартира да се форсира и инфлацията в световен проект, което дава съображение на МФВ и Световната банка да преразгледат темповете на стопански напредък през 2022 година Извън по-ниския стопански напредък, упованията са за допустима опасност от нова вълна на COVID-19, проблеми с вложенията, доставките и заетостта, растящите цени на енергийните запаси и инфлационен напън.
Санкциите на Европа за отвод от импорт на съветски газ и петрол са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да докара до разтърсвания в международната стопанска система, се споделя в първата част на отчета. Предвид комплицираната геоикономическа и геостратегическа конюнктура в света през 2022 година, упованията за България са действителния напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2% и до 2024 година гладко да се възвръща до междинните нива преди пандемията, считат икономистите на Българска академия на науките.
Според тях инфлацията за целия планиран интервал ще бъде по-висока от нормалната през последните години, като прогнозата е да e изключително висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 година Заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на икономическия напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка в страната, до момента в който безработицата се чака леко да нарасне т.г., а след това да спадне до нормалните си нива от към 5% при превъзмогване на процесите на стагфлация в стопанската система.
Бизнес доверието в българската стопанска система е свито разследване на наслагващите се отрицателни шокове по линия на повишаващата се инфлация, резултатите от пандемията от COVID-19 и районните геополитически турбуленции. Измерената инфлация през първите месеци на т.г. надвишава доста междинната в Европейски Съюз и еврозоната, което слага под риск в средносрочна вероятност осъществяването на критерия за ценова непоклатимост за присъединението ни към еврозоната в настоящия му тип и предизвика по-висок вътрешен инфлационен напредък у нас.
За втора поредна година, през 2021 година в България не престават процесите на понижение на заетите и нарастване на броя на безработните и неактивните с готовност за работа. Промените в броя и динамичността на възрастовата група сред 25 и 34 години постановат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към претовареност, пораства и делът на дълготрайно безработните у нас, който е по-висок от този за ЕС-27.
Средногодишните работни заплати не престават придвижването си нагоре в номинална и действителна стойност, като главно значение за запазването на заетостта не престават да имат обезщетенията за работодателите по мярката " 60/40 ", както и подпомагането им посредством плановете " Краткосрочна поддръжка за претовареност ", " Запази ме " и " Запази ме + ".
Въпреки това, упованията са, че заетите ще не престават да понижават заради демографската рецесия и бавното възобновяване на стопанската система. В изискванията на висока външнополитическа несигурност, повишаване на цените на енергоносителите и стеснен достъп до някои от тях, се чакат и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
През 2021 година бюджетните доходи и помощи записват най-голям годишен напредък след 2008 година, който отразява както ускоряването на икономическата интензивност и последователното превъзмогване на сериозното отрицателно отражение на здравната рецесия от COVID-19, по този начин и възходящата инфлация в Отбелязаният годишен напредък на бюджетните разноски през м.г. също е най-високият след 2007 година – като съответствие към Брутният вътрешен продукт за първи път те надвишават оптимално допустимия размер от 40% съгласно Закона за обществените финанси.
Анализът на учените от ИИИ демонстрира, че над 25% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година са изразходвани от държавното управление за обществени разноски, работни заплати и осигурителни вноски в бюджетния бранш, до момента в който финансовите разноски спадат с 24% на годишна база, което демонстрира мощно лимитирано въздействие на държавните вложения върху действителната стопанска система.
С най-голям приръст измежду бюджетните разноски през 2021 година са отпуснатите държавни дотации по линия на стратегиите за субсидирана претовареност, подкрепяне на семействата и бизнеса. В кратковременен проект, директното разпределяне на компенсации и обществени помощи поддържат покупателната дарба на семействата, само че нямат потенциала за динамизиране на вътрешното търсене и обезпечаване на бюджетни доходи, считат икономистите на Българска академия на науките.
Според тях антиинфлационни ограничения, основани най-вече на компенсиране на загубата на покупателна дарба заради по-високите цени, а не толкоз на насърчаване на индустриален потенциал за обезпечаване на по-високи приходи, биха довели до макроикономическа неустойчивост със съществени последствия и за фискалната резистентност на страната.
Икономистите предвиждат, че бюджетните доходи до 2024 година ще се запазят към 39% от Брутният вътрешен продукт разследване на растящата инфлация и подхванатите дискреционни ограничения в региона на обществената и доходната политика, осигуряващи по-високи приходи по налозите върху приходите и обществените осигуровки. Предвид настоящите параметри и възможната актуализация на бюджета в средата на годината, доста е евентуално делът на разноските по консолидираната фискална стратегия да доближи съвсем 50% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, считат учените.
Очакванията са бюджетният недостиг в края на 2022 година да възлезе на -5% от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на на -5% от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на бюджетните индикатори, присъединението на страната към еврозоната през 2024 година наподобява мощно затруднено при опазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се споделя в отчета.
Въз основа на обрисуваните процеси и трендове в българската стопанска система в отчета се вършат рекомендации към икономическата политика в страната по отношение на преодоляване на ценовата динамичност, опазване на приходите и заетостта, опазване на фискалната непоклатимост и други.
Източник: " 24 часа "
Високите цени на енергийните запаси по едно и също време оскъпяват и вършат неконкурентно производството при стесняване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на намаление на икономическия напредък, утежняване на бизнес средата при по-ниски действителни фирмени доходи и растящи разноски.
Това се споделя в, който изследва положението и развиването на световната и националната стопанска система през 2021 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект до 2024 година Неблагоприятната наклонност, съгласно учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 година
България изостава от междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за Европейски Съюз. Съпоставката с Румъния демонстрира, че 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз, Брутният вътрешен продукт на човек у нас изостава с 40% по отношение на румънския, което ни оставя трайно на последно място измежду останалите държави-членки.
Докладът на ИИИ при Българска академия на науките се състои от 3 елементи. В първата се проучва икономическата среда в световен и районен аспект, показват се оценки и упования за главните макроикономически Третата част включва специфичния фокус на отчета, който тази година е на тематика: Минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики.
Прегледът на външната среда през 2021 година демонстрира, че пандемията от COVID-19 е довела до внезапен спад в икономическия напредък, до възходящи нива на беднотия и до изостряне на социалноикономическите неравенства в света, които страните посрещат със съгласувани и целенасочени фискални и парични ограничения.
Паралелно със почналото последователно възобновяване на международната стопанска система, стартира да се форсира и инфлацията в световен проект, което дава съображение на МФВ и Световната банка да преразгледат темповете на стопански напредък през 2022 година Извън по-ниския стопански напредък, упованията са за допустима опасност от нова вълна на COVID-19, проблеми с вложенията, доставките и заетостта, растящите цени на енергийните запаси и инфлационен напън.
Санкциите на Европа за отвод от импорт на съветски газ и петрол са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да докара до разтърсвания в международната стопанска система, се споделя в първата част на отчета. Предвид комплицираната геоикономическа и геостратегическа конюнктура в света през 2022 година, упованията за България са действителния напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2% и до 2024 година гладко да се възвръща до междинните нива преди пандемията, считат икономистите на Българска академия на науките.
Според тях инфлацията за целия планиран интервал ще бъде по-висока от нормалната през последните години, като прогнозата е да e изключително висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 година Заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на икономическия напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка в страната, до момента в който безработицата се чака леко да нарасне т.г., а след това да спадне до нормалните си нива от към 5% при превъзмогване на процесите на стагфлация в стопанската система.
Бизнес доверието в българската стопанска система е свито разследване на наслагващите се отрицателни шокове по линия на повишаващата се инфлация, резултатите от пандемията от COVID-19 и районните геополитически турбуленции. Измерената инфлация през първите месеци на т.г. надвишава доста междинната в Европейски Съюз и еврозоната, което слага под риск в средносрочна вероятност осъществяването на критерия за ценова непоклатимост за присъединението ни към еврозоната в настоящия му тип и предизвика по-висок вътрешен инфлационен напредък у нас.
За втора поредна година, през 2021 година в България не престават процесите на понижение на заетите и нарастване на броя на безработните и неактивните с готовност за работа. Промените в броя и динамичността на възрастовата група сред 25 и 34 години постановат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към претовареност, пораства и делът на дълготрайно безработните у нас, който е по-висок от този за ЕС-27.
Средногодишните работни заплати не престават придвижването си нагоре в номинална и действителна стойност, като главно значение за запазването на заетостта не престават да имат обезщетенията за работодателите по мярката " 60/40 ", както и подпомагането им посредством плановете " Краткосрочна поддръжка за претовареност ", " Запази ме " и " Запази ме + ".
Въпреки това, упованията са, че заетите ще не престават да понижават заради демографската рецесия и бавното възобновяване на стопанската система. В изискванията на висока външнополитическа несигурност, повишаване на цените на енергоносителите и стеснен достъп до някои от тях, се чакат и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
През 2021 година бюджетните доходи и помощи записват най-голям годишен напредък след 2008 година, който отразява както ускоряването на икономическата интензивност и последователното превъзмогване на сериозното отрицателно отражение на здравната рецесия от COVID-19, по този начин и възходящата инфлация в Отбелязаният годишен напредък на бюджетните разноски през м.г. също е най-високият след 2007 година – като съответствие към Брутният вътрешен продукт за първи път те надвишават оптимално допустимия размер от 40% съгласно Закона за обществените финанси.
Анализът на учените от ИИИ демонстрира, че над 25% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година са изразходвани от държавното управление за обществени разноски, работни заплати и осигурителни вноски в бюджетния бранш, до момента в който финансовите разноски спадат с 24% на годишна база, което демонстрира мощно лимитирано въздействие на държавните вложения върху действителната стопанска система.
С най-голям приръст измежду бюджетните разноски през 2021 година са отпуснатите държавни дотации по линия на стратегиите за субсидирана претовареност, подкрепяне на семействата и бизнеса. В кратковременен проект, директното разпределяне на компенсации и обществени помощи поддържат покупателната дарба на семействата, само че нямат потенциала за динамизиране на вътрешното търсене и обезпечаване на бюджетни доходи, считат икономистите на Българска академия на науките.
Според тях антиинфлационни ограничения, основани най-вече на компенсиране на загубата на покупателна дарба заради по-високите цени, а не толкоз на насърчаване на индустриален потенциал за обезпечаване на по-високи приходи, биха довели до макроикономическа неустойчивост със съществени последствия и за фискалната резистентност на страната.
Икономистите предвиждат, че бюджетните доходи до 2024 година ще се запазят към 39% от Брутният вътрешен продукт разследване на растящата инфлация и подхванатите дискреционни ограничения в региона на обществената и доходната политика, осигуряващи по-високи приходи по налозите върху приходите и обществените осигуровки. Предвид настоящите параметри и възможната актуализация на бюджета в средата на годината, доста е евентуално делът на разноските по консолидираната фискална стратегия да доближи съвсем 50% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, считат учените.
Очакванията са бюджетният недостиг в края на 2022 година да възлезе на -5% от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на на -5% от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на бюджетните индикатори, присъединението на страната към еврозоната през 2024 година наподобява мощно затруднено при опазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се споделя в отчета.
Въз основа на обрисуваните процеси и трендове в българската стопанска система в отчета се вършат рекомендации към икономическата политика в страната по отношение на преодоляване на ценовата динамичност, опазване на приходите и заетостта, опазване на фискалната непоклатимост и други.
Източник: " 24 часа "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ