Наркогангстер - в тържествената заря на Трети март
Не, определението наркогангстер за Иван (Ванче) Михайлов (1896-1990) не е плод на болна фикция или на неукротим журналистически ентусиазъм за правене на усещане непременно. То е на известната английска историчка проф. Елизабет Баркър (1910-1986). Тя приключва Оксфордския университет, а по време на Втората международна война е началник на група за изследване на политическите битки в Балканския район. През 1945 година е назначена за дипломатически сътрудник на " Ройтерс " за Балканите, а по-късно работи за Задморската работа на Би Би Си. С други думи - чиновник е на английските специфични служби. Разсекретени и оповестени са нейни рапорти, които тя изпраща от България.
Определят я по този начин: " Елизабет Баркър комбинира инстинкта си на историк с желязна суровост в работата и точност към обстоятелствата. Поради това нейните книги имат забележителен принос за разбирането на проблемите и въпросите на Източна Европа във Англия и други страни от Западна Европа. "
В проучването й за Македония, частичка от което публикуваме със съкращения, проличава удивителна осведоменост, въпреки да го е написала в края на 40-те години на предишния век. А може би таман по тази причина. Проф. Баркър изнася незнайни обстоятелства за острите взаимоотношения сред балканските комунистически партии по македонския въпрос, разкрива в нова светлина напъните на Българска комунистическа партия по време на Втората международна война, а и след нея, Македония да си остане българска - непостижима задача, като се има поради, че в нея България е измежду победените, а Гърция и Югославия са победителки. Симпатията си към България тя не крие, само че разгласява и някои извънредно нелицеприятни изказвания, изключително за Иван Михайлов. Явно не се и замислят над това днешните фюрери на Вътрешна македонска революционна организация, откакто портретът на Ванчето краси конгресите и кабинетите им. За тях той е кумир на българското родолюбие. И улици се кръстиха на негово име, и монументи му се подвигнаха. А както нееднократно сме писали, Ванчето е потопен в кръв до ушите още от 9 юни 1923 година и от Белия гнет през 1925 година Писмата, които му написа Александър Цанков от Аржентина, където е прикрит от американците, приказват за освен това от другарски връзки. Дотам се докара България след реставрацията на фашизма в средата на 90-те години на предишния век, че политиците ни от всички цветове мълчат гузно по тематиката и през днешния ден. А от горната страна на всичко - и наркопроизводство, и наркотрафик! (И нещо любопитно - братята северномакедонци в националния си герб са изографисали афиона, освен това с четири чашки.)
Нека да напомним, че през 30-те години на предишния век най-големите производители на опиат и хероин в Европа са Турция, Югославия и България. Количеството опиати, създавани в " балканската Колумбия " - Македония, които са измежду най-висококачествените в света, се настаняват и на пазара в Съединени американски щати. Едва тогава американски експерти и публицисти стартират да пишат по тематиката. Според тях става дума за хиляди тонове висококачествена стока. Има едно снизходително опрощение, че приходите от хероина са отивали за оръжие за Вътрешна македонска революционна организация, само че за тези съвсем 10 години, до момента в който Ванчето е отпред на организацията, не е известно нито едно въстание или какъвто и да е различен огромен конфликт против сърби или гърци. Е, за стотиците жертви по софийските улици и за шумните атентати в чужбина също са трябвали значително пари, само че големи са " спестяванията " му, които са открити след разтурянето на Вътрешна македонска революционна организация през 1934 година
Който може, дано оспори проф. Баркър, само че - с документи и обстоятелства. Тъй като тематиката е обширна и полемична, а мнозина от гневните последователи на Ванчо ще дефинират зашеметяващите й изказвания като пресилени и злоумишлени, ви предлагаме и фрагменти от още три източника.
Из книгата под щемпел в ИК " Синева " на проф. Елизабет Баркър " Македония. Мястото й в политиката на балканските сили ", Кралски институт по интернационалните каузи, Лондон & Ню Йорк, първо издание 1950 година
Публикува се за първи път
Вътрешната македонска революционна организация
Единствената значима революционна организация в Македония през интервала сред двете войни, както и преди него, е Вътрешна македонска революционна организация. Но откакто завършва битката си с турците и насочва напъните си против Югославия, Вътрешна македонска революционна организация бързо деградира. Тя престава да бъде същинска революционна организация. През 20-те години на века тя се трансформира във финансов рекетьор, който се продава на оня, който заплаща повече - българското държавно управление, италианците, а евентуално за прочут интервал и на Съветска Русия. Тя се трансформира в машина за изнудване, като принуждава емигрантите от Македония в България и популацията на Петричка област - българска Македония, да се " брани " от икономическия рекет и терора на извънредно висока цена посредством " доброволни " патриотични дарения. Организацията има и лични прекомерно съществени финансови ползи в Петричко; на процедура целият стопански живот в региона е в нейните ръце. През 30-те години на века тя търгува незаконно с наркотици; Надзорният комитет по опиатите при Лигата на народите рапортува по това време, че в Петричко и в София работят 10 заводи, които създават синтетична дрога (Swire, Bulgarian Conspiracy, с. 50. - бел. Е. Б. - Става дума за книга на Джоузеф Суеър, издадена 1939 година А в архивите на Надзорния комитет по дрогата при Лигата на народите и през днешния ден може да се видят двата отчета за опиума в България - от 1933 и от 1939 година - бел. Хр. Г.). Когато Вътрешна македонска революционна организация е закрита публично, имуществото й възлиза на 400 млн. лв.. (Пак там, с. 287. Към датата курсът е 405-435 лв. за 1 & стерлинг - бел. Е. Б.)
...По-късно, изключително през интервала сред войните, Вътрешна македонска революционна организация не помни революционните си желания и изоставя предходните си способи на политическа и военна организация, както и своята просветителска активност измежду " неосвободеното " македонско население. В най-хубавия вид, през 20-те години на века, тя провежда военизирани набези с дребни чети, основно в Югославска Македония. Но защото организацията от ден на ден и повече губи поддръжката на популацията в региона, тя се концентрира главно върху терористични акции, убийства и бомбени атентати. Нейната политическа тактика, доколкото въобще съществува такава, е да поддържа в Македония непрестанни безредици, които да провокират отзив в международната преса. Вероятно Вътрешна македонска революционна организация храни вярата, че по този метод ще успее да убеди Великите сили в нуждата от прекрояване на границите на Балканите, в противоположен случай Македония ще бъде непресъхващ извор на нови спорове...
Дегенерацията на Вътрешна македонска революционна организация се дължи на първо място на обстоятелството, че без значение от сполучливото й образуване през целия интервал сред войните, тя няма ясни политически цели, не се следят съществени стопански или обществени хрумвания, отвън шаблоните за македонска гражданска война и избавление. На процедура организацията не насочва сериозен апел към македонското население и прекомерно елементарно залита по наклонената повърхност на полуофициален клон на българската загадка полиция. Но на първо място главният проблем е съдбовната неустановеност по въпроса за нейната цел, автономност на Македония или присъединение към България. Тези фактори форсират вътрешното й разединение и саморазграждане на враждуващи между тях съпернически групи. Последният й водач Иван Михайлов в реалност е палач и разбойник от огромен мащаб, а не бунтовник.
Вътрешната уязвимост демонстрира, че Вътрешна македонска революционна организация от 1918, а може би и от 1913 година до 1934 година, черпи силите си от своите външни поддръжници, а не от своите лични източници. Първо тя е от изгода за Италия, която желае да попречи на примирието с Югославия, второ потребна е за българския цар Борис, който има явен династичен интерес да попречи на основаването на южнославянски съюз, който... би помел българската и югославската царски семейства. В последна сметка, давайки политически живот на жестоките вътрешни вражди и групировки в България, за Вътрешна македонска революционна организация е елементарно да откри поддръжка от една или друга политическа партия или господстваща клика. По този метод Вътрешна македонска революционна организация получава власт, която въобще не е пропорционална на нейния автентичен личен капацитет...
През шестте години след края на първата война тримата водачи (Тодор Александров, военачалник Александър Протогеров и Петър Чаулев - бел. Хр. Г.) са другарски настроени между тях, те се борят със своите политически врагове в България и със противниците си в македонското революционно придвижване, провеждат въоръжени набези в Югославска Македония... Те печелят съдбоносен триумф през 1923 година, когато дружно със Съюза на българските офицери и политика Ал. Цанков съумяват да смъкват от власт режима на земеделците и да убият неговия водач Александър Стамболийски. Макар че приемникът на Стамболийски Ал. Цанков води полуискрена политика на помирение с Югославия, в реалност той развързва ръцете на Вътрешна македонска революционна организация в България. Вътрешна македонска революционна организация съумява да затвърди административната и икономическата си власт в Петричко, региона се трансформира в териториална база на водачите на организацията...
Междувременно, спрямо предходния интервал, Вътрешна македонска революционна организация се връща към по-близък контакт с българското Военно министерство. Но организацията е раздирана от тежки вътрешни несъгласия. На 31 август 1924 година в навечерието на първия следвоенен конгрес на Вътрешна македонска революционна организация, Александров е погубен в планините на Българска Македония... Протогеров наследява Александров като лидер на Вътрешна македонска революционна организация, а младият Иван Михайлов става член на Централния комитет на организацията, доста скоро властта му във Вътрешна македонска революционна организация се ускорява. Неговото въздействие способства за окончателната деградация на Вътрешна македонска революционна организация и превръщането й в гангстерска организация.
По това време Британия и Франция вършат несполучлив демарш пред държавното управление на Ляпчев за очистване на Вътрешна македонска революционна организация. На прага на започващата продължителна държавна рецесия Министерският съвет дава обещание да извърши фрапантни промени в ръководството на Петричко, Българска Македония. В реалност не е направено нищо значително, а Ляпчев и Вълков с благословията на цар Борис III резервират властта в своите ръце.
Протогеровистите стартират война против михайловистите по улиците на София и из цяла България. Пладнешките убийства стават всекидневие. Въпреки че тази братоубийствена война унищожава последните останки от престижа на Вътрешна македонска революционна организация като същинска революционна организация, михайловистката Вътрешна македонска революционна организация остава прекомерно мощна в България, под егидата на държавното управление и в последна сметка на царя...
Такава е картината на събитията през 1933 година, когато крал Александър прави за пръв път спогодителен жест към цар Борис, което е неподходящо за Вътрешна македонска революционна организация. Но цар Борис още не е подготвен да изостави Вътрешна македонска революционна организация. Ударът идва през май 1934 година След преврата на военния кръг Звено Вътрешна македонска революционна организация е разпусната, като оставя прекомерно слаби следи в България.
Превод Лиляна Ванова
Из " Иван Михайлов и Вътрешна македонска революционна организация в Петрички окръг 1922 - 1934 год. Опит за психография ", " Обречено родолюбие ", доцент Димитър Тюлеков, Унив. изд. " Неофит Рилски ", 2001 година
Определящо е смисъла на Петрички окръг за обезпечаване финансовата непоклатимост на Вътрешна македонска революционна организация... В устрема си да откри източници на нови доходи Иван Михайлов провежда незаконното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преправянето и контрабандното му преместване по скришен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо-югославската граница.
Из " Balkans in the Spotlight: Drug Factories in Bulgaria 1935-1937 ", Vladan Jovanoviс, Institute for History of Serbia, " Балканистичен конгрес ", 2018 година, брой 2., Изд. на ЮЗУ-Благоевград. (Статията " Балканите на прицел: Фабрики за дрога в България 1935-1937 " на Владан Йованович е оповестена на британски език - бел. Хр. Г.)
Въпреки че Българо-Югославската граница е била необятно оградена със стена с бодлива тел от двете страни, снабдена с укрепления, шефът на българската полиция Григор Преславски предлага на военния министър през май 1929 година да се ускори граничният надзор поради увеличаващата се контрабанда на хероин. Освен контрабандните артикули по граничната зона има скупчване на въоръжени групи на Вътрешна македонска революционна организация, които разчитат на внезапния крах в Югославия. За да стабилизира финансите на тази организация, президентът на Националното Македонско Движение доктор Константин Станишев основава нова Национална Македонска банка в късния март на 1929 година Докато изследва финансирането на механизмите на финансирането на Вътрешна македонска революционна организация, френският публицист Алберт Лондр допуска, че някои от парите са обезпечени от самата българска страна и няколко милиона $ годишно идват от чужбина. А най-голямата част е била събрана от Вътрешна македонска революционна организация от " доброволна такса от уверените македонци " (Лондр, 1931 г.). Според Югославското Външно министерство фракцията на Протогеров е била финансово подвластна от приходите на основаното в София Inter-Clubs Casinо, до момента в който " михайловистите " имали 22 млн. лева от италиански дарения и огромно количество пари, иззети след убийството на Протогеров. В допълнение, Иван Михайлов е имал високи доходи от тютюн в Петричко (около 24 млн.) и милион лв., взети от богатите еврейски поданици на София.
Когато българското държавно управление на Кимон Георгиев ликвидира Вътрешна македонска революционна организация и неговия незаконен уред, в региона на Петрич в средата на 1934 година са иззети 50 милиона лв....
Впрочем, вместо политическите спорове и пограничните произшествия изплува нов вид проблем, който слага България и Югославия назад в центъра на европейското и даже на международното внимание. Всъщност съвсем цялата продукция на европейския опиат, която става приоритет на Лигата на нациите от средата на 1920-те, е съсредоточена в Югославия и България. Тъй като зоната на опиума съответствува с територията на Вардарска и Пиринска Македония, незабавно щом Вътрешна македонска революционна организация е неразрешена, разрушителните й механизми консолидират нейното преориентиране към тази престъпна активност. Нито югославската историография, нито българската историческа литература са посочили интерес към проучването на тяхната остаряла история на проведената престъпност, без значение дали е имало липса на архивни източници или самоцензура, определяна от политически спирачки. Като резултат съществуването на над 10 заводи за опиати в Петричко е било допустимо да бъде потвърдено единствено посредством " задгранични източници ", а не български.
Превод Павлета Давидова
Македонският опиат сред двете международни войни,
Репер.нет.мк., Скопье, година XI, броj 103-104/2019, JУНИ - JУЛИ
Във връзка с това, че Вътрешна македонска революционна организация до 1934 година е била парадържавна конструкция, която в своя " бюджет " е имала хиляди хора, упоменатият френски публицист и откривател Албер Лондр заключава, че механизмът за финансиране е бил в неразривна връзка с контрабандата на опиати и тютюн. С облагата от българския опиат е финансирано пазаруването на оръжие за Вътрешна македонска революционна организация, което по това време е разказано и от кореспондента на " Ню Йорк Таймс " за София.
България е маркирана като център на контрабандата на опиат в отчета на шефа на Централното осведомително бюро за дрога - Русел паша, което става мотив за поредност от текстове в югославския щемпел, с които се хвърля светлина върху разкриването на " публичната загадка "... Още по-голям публичен удар са създали и сръбски политици, които имали връзки с водачите на Вътрешна македонска революционна организация.
Иначе в България са работели девет незаконни заводи за дрога, най-голямата от които се намирала в Радомир и била благосъстоятелност на Методи Лазов. Само за два месеца от основаването си (1932 г.) тази фабрика, с прозаичното име Балканска индустриална компания, е произвела звук и половина хероин, който по-късно с куфари е пренесен контрабандно в Съединени американски щати през най-големите европейски пристанища. Оттук се засилил ползата на водещите американски списания към македонските партизани и търговията с опиати. С прикачването на фразата " Балканска Колумбия ", която се отнасяла за опиумната зона във Вардарска и Пиринска Македония, американските репортери от Балканите привлекли вниманието на равнодушните европейски ръководители към ескалиращите проблеми, които в огромна степен засегнали Европа.
Превод Мая Йовановска
Определят я по този начин: " Елизабет Баркър комбинира инстинкта си на историк с желязна суровост в работата и точност към обстоятелствата. Поради това нейните книги имат забележителен принос за разбирането на проблемите и въпросите на Източна Европа във Англия и други страни от Западна Европа. "
В проучването й за Македония, частичка от което публикуваме със съкращения, проличава удивителна осведоменост, въпреки да го е написала в края на 40-те години на предишния век. А може би таман по тази причина. Проф. Баркър изнася незнайни обстоятелства за острите взаимоотношения сред балканските комунистически партии по македонския въпрос, разкрива в нова светлина напъните на Българска комунистическа партия по време на Втората международна война, а и след нея, Македония да си остане българска - непостижима задача, като се има поради, че в нея България е измежду победените, а Гърция и Югославия са победителки. Симпатията си към България тя не крие, само че разгласява и някои извънредно нелицеприятни изказвания, изключително за Иван Михайлов. Явно не се и замислят над това днешните фюрери на Вътрешна македонска революционна организация, откакто портретът на Ванчето краси конгресите и кабинетите им. За тях той е кумир на българското родолюбие. И улици се кръстиха на негово име, и монументи му се подвигнаха. А както нееднократно сме писали, Ванчето е потопен в кръв до ушите още от 9 юни 1923 година и от Белия гнет през 1925 година Писмата, които му написа Александър Цанков от Аржентина, където е прикрит от американците, приказват за освен това от другарски връзки. Дотам се докара България след реставрацията на фашизма в средата на 90-те години на предишния век, че политиците ни от всички цветове мълчат гузно по тематиката и през днешния ден. А от горната страна на всичко - и наркопроизводство, и наркотрафик! (И нещо любопитно - братята северномакедонци в националния си герб са изографисали афиона, освен това с четири чашки.)
Нека да напомним, че през 30-те години на предишния век най-големите производители на опиат и хероин в Европа са Турция, Югославия и България. Количеството опиати, създавани в " балканската Колумбия " - Македония, които са измежду най-висококачествените в света, се настаняват и на пазара в Съединени американски щати. Едва тогава американски експерти и публицисти стартират да пишат по тематиката. Според тях става дума за хиляди тонове висококачествена стока. Има едно снизходително опрощение, че приходите от хероина са отивали за оръжие за Вътрешна македонска революционна организация, само че за тези съвсем 10 години, до момента в който Ванчето е отпред на организацията, не е известно нито едно въстание или какъвто и да е различен огромен конфликт против сърби или гърци. Е, за стотиците жертви по софийските улици и за шумните атентати в чужбина също са трябвали значително пари, само че големи са " спестяванията " му, които са открити след разтурянето на Вътрешна македонска революционна организация през 1934 година
Който може, дано оспори проф. Баркър, само че - с документи и обстоятелства. Тъй като тематиката е обширна и полемична, а мнозина от гневните последователи на Ванчо ще дефинират зашеметяващите й изказвания като пресилени и злоумишлени, ви предлагаме и фрагменти от още три източника.
Из книгата под щемпел в ИК " Синева " на проф. Елизабет Баркър " Македония. Мястото й в политиката на балканските сили ", Кралски институт по интернационалните каузи, Лондон & Ню Йорк, първо издание 1950 година
Публикува се за първи път
Вътрешната македонска революционна организация
Единствената значима революционна организация в Македония през интервала сред двете войни, както и преди него, е Вътрешна македонска революционна организация. Но откакто завършва битката си с турците и насочва напъните си против Югославия, Вътрешна македонска революционна организация бързо деградира. Тя престава да бъде същинска революционна организация. През 20-те години на века тя се трансформира във финансов рекетьор, който се продава на оня, който заплаща повече - българското държавно управление, италианците, а евентуално за прочут интервал и на Съветска Русия. Тя се трансформира в машина за изнудване, като принуждава емигрантите от Македония в България и популацията на Петричка област - българска Македония, да се " брани " от икономическия рекет и терора на извънредно висока цена посредством " доброволни " патриотични дарения. Организацията има и лични прекомерно съществени финансови ползи в Петричко; на процедура целият стопански живот в региона е в нейните ръце. През 30-те години на века тя търгува незаконно с наркотици; Надзорният комитет по опиатите при Лигата на народите рапортува по това време, че в Петричко и в София работят 10 заводи, които създават синтетична дрога (Swire, Bulgarian Conspiracy, с. 50. - бел. Е. Б. - Става дума за книга на Джоузеф Суеър, издадена 1939 година А в архивите на Надзорния комитет по дрогата при Лигата на народите и през днешния ден може да се видят двата отчета за опиума в България - от 1933 и от 1939 година - бел. Хр. Г.). Когато Вътрешна македонска революционна организация е закрита публично, имуществото й възлиза на 400 млн. лв.. (Пак там, с. 287. Към датата курсът е 405-435 лв. за 1 & стерлинг - бел. Е. Б.)
...По-късно, изключително през интервала сред войните, Вътрешна македонска революционна организация не помни революционните си желания и изоставя предходните си способи на политическа и военна организация, както и своята просветителска активност измежду " неосвободеното " македонско население. В най-хубавия вид, през 20-те години на века, тя провежда военизирани набези с дребни чети, основно в Югославска Македония. Но защото организацията от ден на ден и повече губи поддръжката на популацията в региона, тя се концентрира главно върху терористични акции, убийства и бомбени атентати. Нейната политическа тактика, доколкото въобще съществува такава, е да поддържа в Македония непрестанни безредици, които да провокират отзив в международната преса. Вероятно Вътрешна македонска революционна организация храни вярата, че по този метод ще успее да убеди Великите сили в нуждата от прекрояване на границите на Балканите, в противоположен случай Македония ще бъде непресъхващ извор на нови спорове...
Дегенерацията на Вътрешна македонска революционна организация се дължи на първо място на обстоятелството, че без значение от сполучливото й образуване през целия интервал сред войните, тя няма ясни политически цели, не се следят съществени стопански или обществени хрумвания, отвън шаблоните за македонска гражданска война и избавление. На процедура организацията не насочва сериозен апел към македонското население и прекомерно елементарно залита по наклонената повърхност на полуофициален клон на българската загадка полиция. Но на първо място главният проблем е съдбовната неустановеност по въпроса за нейната цел, автономност на Македония или присъединение към България. Тези фактори форсират вътрешното й разединение и саморазграждане на враждуващи между тях съпернически групи. Последният й водач Иван Михайлов в реалност е палач и разбойник от огромен мащаб, а не бунтовник.
Вътрешната уязвимост демонстрира, че Вътрешна македонска революционна организация от 1918, а може би и от 1913 година до 1934 година, черпи силите си от своите външни поддръжници, а не от своите лични източници. Първо тя е от изгода за Италия, която желае да попречи на примирието с Югославия, второ потребна е за българския цар Борис, който има явен династичен интерес да попречи на основаването на южнославянски съюз, който... би помел българската и югославската царски семейства. В последна сметка, давайки политически живот на жестоките вътрешни вражди и групировки в България, за Вътрешна македонска революционна организация е елементарно да откри поддръжка от една или друга политическа партия или господстваща клика. По този метод Вътрешна македонска революционна организация получава власт, която въобще не е пропорционална на нейния автентичен личен капацитет...
През шестте години след края на първата война тримата водачи (Тодор Александров, военачалник Александър Протогеров и Петър Чаулев - бел. Хр. Г.) са другарски настроени между тях, те се борят със своите политически врагове в България и със противниците си в македонското революционно придвижване, провеждат въоръжени набези в Югославска Македония... Те печелят съдбоносен триумф през 1923 година, когато дружно със Съюза на българските офицери и политика Ал. Цанков съумяват да смъкват от власт режима на земеделците и да убият неговия водач Александър Стамболийски. Макар че приемникът на Стамболийски Ал. Цанков води полуискрена политика на помирение с Югославия, в реалност той развързва ръцете на Вътрешна македонска революционна организация в България. Вътрешна македонска революционна организация съумява да затвърди административната и икономическата си власт в Петричко, региона се трансформира в териториална база на водачите на организацията...
Междувременно, спрямо предходния интервал, Вътрешна македонска революционна организация се връща към по-близък контакт с българското Военно министерство. Но организацията е раздирана от тежки вътрешни несъгласия. На 31 август 1924 година в навечерието на първия следвоенен конгрес на Вътрешна македонска революционна организация, Александров е погубен в планините на Българска Македония... Протогеров наследява Александров като лидер на Вътрешна македонска революционна организация, а младият Иван Михайлов става член на Централния комитет на организацията, доста скоро властта му във Вътрешна македонска революционна организация се ускорява. Неговото въздействие способства за окончателната деградация на Вътрешна македонска революционна организация и превръщането й в гангстерска организация.
По това време Британия и Франция вършат несполучлив демарш пред държавното управление на Ляпчев за очистване на Вътрешна македонска революционна организация. На прага на започващата продължителна държавна рецесия Министерският съвет дава обещание да извърши фрапантни промени в ръководството на Петричко, Българска Македония. В реалност не е направено нищо значително, а Ляпчев и Вълков с благословията на цар Борис III резервират властта в своите ръце.
Протогеровистите стартират война против михайловистите по улиците на София и из цяла България. Пладнешките убийства стават всекидневие. Въпреки че тази братоубийствена война унищожава последните останки от престижа на Вътрешна македонска революционна организация като същинска революционна организация, михайловистката Вътрешна македонска революционна организация остава прекомерно мощна в България, под егидата на държавното управление и в последна сметка на царя...
Такава е картината на събитията през 1933 година, когато крал Александър прави за пръв път спогодителен жест към цар Борис, което е неподходящо за Вътрешна македонска революционна организация. Но цар Борис още не е подготвен да изостави Вътрешна македонска революционна организация. Ударът идва през май 1934 година След преврата на военния кръг Звено Вътрешна македонска революционна организация е разпусната, като оставя прекомерно слаби следи в България.
Превод Лиляна Ванова
Из " Иван Михайлов и Вътрешна македонска революционна организация в Петрички окръг 1922 - 1934 год. Опит за психография ", " Обречено родолюбие ", доцент Димитър Тюлеков, Унив. изд. " Неофит Рилски ", 2001 година
Определящо е смисъла на Петрички окръг за обезпечаване финансовата непоклатимост на Вътрешна македонска революционна организация... В устрема си да откри източници на нови доходи Иван Михайлов провежда незаконното изкупуване на афиона от Петрички окръг, преправянето и контрабандното му преместване по скришен канал от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград) през българо-югославската граница.
Из " Balkans in the Spotlight: Drug Factories in Bulgaria 1935-1937 ", Vladan Jovanoviс, Institute for History of Serbia, " Балканистичен конгрес ", 2018 година, брой 2., Изд. на ЮЗУ-Благоевград. (Статията " Балканите на прицел: Фабрики за дрога в България 1935-1937 " на Владан Йованович е оповестена на британски език - бел. Хр. Г.)
Въпреки че Българо-Югославската граница е била необятно оградена със стена с бодлива тел от двете страни, снабдена с укрепления, шефът на българската полиция Григор Преславски предлага на военния министър през май 1929 година да се ускори граничният надзор поради увеличаващата се контрабанда на хероин. Освен контрабандните артикули по граничната зона има скупчване на въоръжени групи на Вътрешна македонска революционна организация, които разчитат на внезапния крах в Югославия. За да стабилизира финансите на тази организация, президентът на Националното Македонско Движение доктор Константин Станишев основава нова Национална Македонска банка в късния март на 1929 година Докато изследва финансирането на механизмите на финансирането на Вътрешна македонска революционна организация, френският публицист Алберт Лондр допуска, че някои от парите са обезпечени от самата българска страна и няколко милиона $ годишно идват от чужбина. А най-голямата част е била събрана от Вътрешна македонска революционна организация от " доброволна такса от уверените македонци " (Лондр, 1931 г.). Според Югославското Външно министерство фракцията на Протогеров е била финансово подвластна от приходите на основаното в София Inter-Clubs Casinо, до момента в който " михайловистите " имали 22 млн. лева от италиански дарения и огромно количество пари, иззети след убийството на Протогеров. В допълнение, Иван Михайлов е имал високи доходи от тютюн в Петричко (около 24 млн.) и милион лв., взети от богатите еврейски поданици на София.
Когато българското държавно управление на Кимон Георгиев ликвидира Вътрешна македонска революционна организация и неговия незаконен уред, в региона на Петрич в средата на 1934 година са иззети 50 милиона лв....
Впрочем, вместо политическите спорове и пограничните произшествия изплува нов вид проблем, който слага България и Югославия назад в центъра на европейското и даже на международното внимание. Всъщност съвсем цялата продукция на европейския опиат, която става приоритет на Лигата на нациите от средата на 1920-те, е съсредоточена в Югославия и България. Тъй като зоната на опиума съответствува с територията на Вардарска и Пиринска Македония, незабавно щом Вътрешна македонска революционна организация е неразрешена, разрушителните й механизми консолидират нейното преориентиране към тази престъпна активност. Нито югославската историография, нито българската историческа литература са посочили интерес към проучването на тяхната остаряла история на проведената престъпност, без значение дали е имало липса на архивни източници или самоцензура, определяна от политически спирачки. Като резултат съществуването на над 10 заводи за опиати в Петричко е било допустимо да бъде потвърдено единствено посредством " задгранични източници ", а не български.
Превод Павлета Давидова
Македонският опиат сред двете международни войни,
Репер.нет.мк., Скопье, година XI, броj 103-104/2019, JУНИ - JУЛИ
Във връзка с това, че Вътрешна македонска революционна организация до 1934 година е била парадържавна конструкция, която в своя " бюджет " е имала хиляди хора, упоменатият френски публицист и откривател Албер Лондр заключава, че механизмът за финансиране е бил в неразривна връзка с контрабандата на опиати и тютюн. С облагата от българския опиат е финансирано пазаруването на оръжие за Вътрешна македонска революционна организация, което по това време е разказано и от кореспондента на " Ню Йорк Таймс " за София.
България е маркирана като център на контрабандата на опиат в отчета на шефа на Централното осведомително бюро за дрога - Русел паша, което става мотив за поредност от текстове в югославския щемпел, с които се хвърля светлина върху разкриването на " публичната загадка "... Още по-голям публичен удар са създали и сръбски политици, които имали връзки с водачите на Вътрешна македонска революционна организация.
Иначе в България са работели девет незаконни заводи за дрога, най-голямата от които се намирала в Радомир и била благосъстоятелност на Методи Лазов. Само за два месеца от основаването си (1932 г.) тази фабрика, с прозаичното име Балканска индустриална компания, е произвела звук и половина хероин, който по-късно с куфари е пренесен контрабандно в Съединени американски щати през най-големите европейски пристанища. Оттук се засилил ползата на водещите американски списания към македонските партизани и търговията с опиати. С прикачването на фразата " Балканска Колумбия ", която се отнасяла за опиумната зона във Вардарска и Пиринска Македония, американските репортери от Балканите привлекли вниманието на равнодушните европейски ръководители към ескалиращите проблеми, които в огромна степен засегнали Европа.
Превод Мая Йовановска
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ