Не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно

Не може да упрекваме измененията в климата за всяко едно рисково метеорологично събитие. Те обаче водят до по-чести такива събития, вършат ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме очевидци на скорошните наводнения в България, които предизвикаха четири смъртни случая – това е голямо злополучие. Това разяснява пред Нова тв европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.

„ Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден миг тя би трябвало да се излее като дъжд на друго място – нормално се случва това. Но почвата не може да се оправи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото злополучие в Европа – най-скорошните образци са от България, Гърция и Словения ”, акцентира той.

Синкявичюс акцентира, че загубата на биоразнообразие се следи всекидневно. „ 60-70% от почвите в Европа не са в положително положение. Те не могат да извършват своята функционалност – от земеделие до това да предотвратят следствията от рискови климатични събития. По подобен метод стоят и нещата с водните басейни ”, разяснява европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.

„ Много постоянно страните членки закъсняват с вложенията в превантивните ограничения. Обикновено, предварителната защита излиза много по-евтино, в сравнение с оправянето с вредите от бедствията. Оценките на разноските демонстрират увеличение на тези числа. Скорошни данни от България, от бранша на рибарството, демонстрират, че има най-малко три потънали кораба, обилни вреди. Ето за какво, инвестицията в предварителна защита излиза по-евтино ”, е мнението му.

България към момента не е поискала помощ по Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който разрешава да се компенсират най-малко частично вредите. „ Страната към момента разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се регистрира размерът на бедствието. Сумата се изплаща на страната еднократно ”, акцентира европейският комисар.

Изплатената сума Синкявичюс разясни, че може да се употребява за разнообразни разноски, да вземем за пример за инфраструктура. „ Имам информация, че 12 моста са разрушени по време на наводненията. Това е инфраструктура от сериозна значимост. Затова се надявам, че България ще съумее да употребява Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз ”, съобщи той.

Във връзка със застрояването по Черноморието ни, той сподели: „ Всяко строителство, изключително на мястото, на което се прави, би трябвало да предстои на предварителна оценка. Тук приказваме за силата на институциите – до каква степен съумяват да създадат оценка преди да издадат позволение. Това е изключително значимо – да са налице мощни институции ”, акцентира европейският комисар.

„ Особено, когато става въпрос за парцели, постоянно има интерес към градежи. Но институциите дефинират по какъв метод се издават разрешителни. Понякога това може да бъде заплатено с злополучие. Не споделям, че казусът е подобен, само че когато всички тези фактори се натрупат, би могло да докара до негативно влияние ”, добави Синкявичюс, като настоя за уравновесени дейности. /БГНЕС