Мъри пред БЛИЦ: Много тъжно, много... За няколко дни изгубих двама големи приятели
„ Не мога да допускам, че двамата към този момент ги няма – Пальо Панов и Жоро Марков. Те бяха мои другари, които безпределно доста уважавах ”, съобщи пред БЛИЦ Станимир Стоилов от Лисабон, където е с Астана за реванша от 1/16-финалите за Лига Европа със Спортинг.
„ Потресен съм... Много тъжно, доста... Първо Панов, в този момент и Марков... В рамките на единствено няколко дни изгубих толкоз близки хора. Загубих ги освен аз, освен Левски, само че и българският футбол...
Не знам дали младите знаят, само че Павел Панов беше моят преподавател и изобретател в огромния футбол. Той ме откри и той ме докара от Хасково в Левски. Нека не звучи мощно, само че в случай че не беше бате Пальо, кариерата ми нямаше да се развие по този метод. Аз се постанових на „ Герена ” с помощта на него.
За последно се видяхме през декември, когато бях в София и отскочих до БФС. Говорихме си повече от половин час – за предишното, за първите ми години в Левски, по тази причина по какъв начин стана прекосяването ми при „ сините ” с помощта на неговото гледище. Преди да се разделим, се прегърнахме, без да допускам, че това ще бъде последната ни среща. Че в никакъв случай повече няма да го видя...
Павел Панов освен, че беше легенда на футбола, само че беше необикновен човек. Скромен, спокоен, с чест и достолепие. И почиташе противника. Уважаваше ЦСКА. Никога, но в никакъв случай не съм го чул освен пред камери, само че и пред стеснен кръг да назова „ алените ” „ чорбари ”, да приказва с ненавист за тях ”, добави Мъри.
„ Очите ми се пълнят и в този момент със сълзи, тъй като към този момент го няма. А тази заран напряко онемях, като чух и за Георги Марков. С него бяхме и съотборници в мощните години на Левски, и другари. Големи и то! Жоро беше мъжага на терена. Бях в националния и на терена, когато на 9 юни 1999 година играхме с Англия. Марков вкара гола. Знаете, че след Гунди той е вторият и единствен към този момент българин, отбелязвал във вратата на англичаните.
През есента, при започване на ноември, когато с Астана гостувахме в Израел на Макаби (Тел Авив), Жоро пристигна да се забележим. Много се смяхме и си спомняхме най-различни прекарвания от интервала ни в Левски, където с изключение на съотборник съм бил и негов треньор.
Портретите и на двамата би трябвало да заемат видно място в историята на Левски и българския футбол. Защото всеки от тях е оставил трайна диря.
За страдание няма по какъв начин да дойда и да ги изпратя в последния им път... ”, приключи Станимир Стоилов.
„ Потресен съм... Много тъжно, доста... Първо Панов, в този момент и Марков... В рамките на единствено няколко дни изгубих толкоз близки хора. Загубих ги освен аз, освен Левски, само че и българският футбол...
Не знам дали младите знаят, само че Павел Панов беше моят преподавател и изобретател в огромния футбол. Той ме откри и той ме докара от Хасково в Левски. Нека не звучи мощно, само че в случай че не беше бате Пальо, кариерата ми нямаше да се развие по този метод. Аз се постанових на „ Герена ” с помощта на него.
За последно се видяхме през декември, когато бях в София и отскочих до БФС. Говорихме си повече от половин час – за предишното, за първите ми години в Левски, по тази причина по какъв начин стана прекосяването ми при „ сините ” с помощта на неговото гледище. Преди да се разделим, се прегърнахме, без да допускам, че това ще бъде последната ни среща. Че в никакъв случай повече няма да го видя...
Павел Панов освен, че беше легенда на футбола, само че беше необикновен човек. Скромен, спокоен, с чест и достолепие. И почиташе противника. Уважаваше ЦСКА. Никога, но в никакъв случай не съм го чул освен пред камери, само че и пред стеснен кръг да назова „ алените ” „ чорбари ”, да приказва с ненавист за тях ”, добави Мъри.
„ Очите ми се пълнят и в този момент със сълзи, тъй като към този момент го няма. А тази заран напряко онемях, като чух и за Георги Марков. С него бяхме и съотборници в мощните години на Левски, и другари. Големи и то! Жоро беше мъжага на терена. Бях в националния и на терена, когато на 9 юни 1999 година играхме с Англия. Марков вкара гола. Знаете, че след Гунди той е вторият и единствен към този момент българин, отбелязвал във вратата на англичаните.
През есента, при започване на ноември, когато с Астана гостувахме в Израел на Макаби (Тел Авив), Жоро пристигна да се забележим. Много се смяхме и си спомняхме най-различни прекарвания от интервала ни в Левски, където с изключение на съотборник съм бил и негов треньор.
Портретите и на двамата би трябвало да заемат видно място в историята на Левски и българския футбол. Защото всеки от тях е оставил трайна диря.
За страдание няма по какъв начин да дойда и да ги изпратя в последния им път... ”, приключи Станимир Стоилов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ