Вълчев: Ще ни трябват 9-10 години за преход към едносменен режим в училище
“Не е реален срокът за прекосяване на учебните заведения на едносменен режим, заложен в наредбата. Тя е изменена и регламентира, че всяка община изготвя проект за прекосяването към него”, съобщи пред публицисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в Стара Загора, където участва на цивилен разговор „ Европа в нашия дом” на тематика обучение. Планът не би трябвало да бъде за доста дълъг интервал от време, с цел да има упоритост да се реализира задачата, само че би трябвало да бъде и реален. Според министъра за най-големите общини, където има най-вече учебни заведения, са нужни 9 - 10 години с цел да се прекосяване към едносменен режим на образование. В 64 -65 общини има на двусменен режим, а в половината от тях е поради обстоятелството, че две учебни заведения учат в една постройка.
Три са ограниченията за прекосяването към едносменен режим. Едната е понижаване на приема от първи или от седми клас, само че то не би трябвало да е огромно, тъй като в учебните заведения би трябвало да има задоволителен брой възпитаници. В един огромен град поради материалната база има благоприятни условия за по-равномерно систематизиране на децата сред учебните заведения, а не да има свръхконцентрация на деца поради търсенето на избрани учебни заведения поради репутацията им. “С въвеждането на районирането преди 2 години видяхме, че доста учебни заведения, които преди са имали малко възпитаници, съумяха да одобряват повече деца, да наемат положителни преподаватели и да основат предпоставки за положително обучение”, разяснява Вълчев.
Втората мярка е дострояване на учебни заведения, която попада в стратегиите на съвсем всички огромни общини. В доста случаи става въпрос за няколко класни стаи, по-малко са случаите за по-голямо дострояване. Третата мярка е за най-големите градове - градеж на нови учебни заведения, което е належащо, тъй като може разпределението по квартали да не е най-подходящото, изясни просветителния министър.
“Матурите в 10-и клас не са изпити, които да провокират напрежение, аналогично на държавните зрелостни изпити и на външното оценяване след 7-ми клас. Той не е наложителен и не е елиминаторен. Дори една дете да не се яви на него, може да продължи до 12-и клас”, изясни за външното оценяване в 10-и клас, предизвикващо терзания у учители, възпитаници и родители, Красимир Вълчев. Изпитите ще са по-скоро за разбор на резултатите от образованието на самостоятелно и на учебно равнища, както и на равнището на учебната просветителна система.
Те ще обезпечат проходимост за спомагателен план-прием след 10-и клас най-много за обединените учебни заведения, в които образованието е до 10-и клас. Министърът обясни, че всички системи на учебно обучение имат външно оценяване след завършването на три или четири класа, което служи за оценка и разбор. Относително наложително ще бъде оценяването по български език и математика, защото двете дисциплини ще попадат в удостоверенията, които ще получават децата след 10-и клас. “Те ще имат опция по избор да се явят на външно оценяване по британски език и осведомителни технологии за установяване на езикова и цифрова компетентност”, сподели още Красимир Вълчев. Според него с тези две оценки за добито равнище по европейската езикова и европейската цифрова рамка, те ще получат документ, който би бил потребен на всеки възпитаник. В момента, в случай че желаят подобен, за приемането му би трябвало да се заплаща на просветителни центрове и школи. “Притесненията, за които чуваме, не са толкоз непреодолими, по-скоро постоянно има терзания от новото”, безапелационен е министър Вълчев, съгласно който задачата на политиката би трябвало да бъде повече учебни заведения децата да имат пълноценна реализация.
По време на на форума просветителният министър акцентира, че най-важната борба е да има положителни учители, с цел да има положителни експерти във всички останали специалности. „ Затова учителите са наш приоритет, а решението на държавното управление за двойно нарастване на заплатите в четиригодишен интервал от време, бе основно “, сподели Вълчев и уточни, че за първи път през тази година междинната учителска заплата е надвишила тази за страната.
Три са ограниченията за прекосяването към едносменен режим. Едната е понижаване на приема от първи или от седми клас, само че то не би трябвало да е огромно, тъй като в учебните заведения би трябвало да има задоволителен брой възпитаници. В един огромен град поради материалната база има благоприятни условия за по-равномерно систематизиране на децата сред учебните заведения, а не да има свръхконцентрация на деца поради търсенето на избрани учебни заведения поради репутацията им. “С въвеждането на районирането преди 2 години видяхме, че доста учебни заведения, които преди са имали малко възпитаници, съумяха да одобряват повече деца, да наемат положителни преподаватели и да основат предпоставки за положително обучение”, разяснява Вълчев.
Втората мярка е дострояване на учебни заведения, която попада в стратегиите на съвсем всички огромни общини. В доста случаи става въпрос за няколко класни стаи, по-малко са случаите за по-голямо дострояване. Третата мярка е за най-големите градове - градеж на нови учебни заведения, което е належащо, тъй като може разпределението по квартали да не е най-подходящото, изясни просветителния министър.
“Матурите в 10-и клас не са изпити, които да провокират напрежение, аналогично на държавните зрелостни изпити и на външното оценяване след 7-ми клас. Той не е наложителен и не е елиминаторен. Дори една дете да не се яви на него, може да продължи до 12-и клас”, изясни за външното оценяване в 10-и клас, предизвикващо терзания у учители, възпитаници и родители, Красимир Вълчев. Изпитите ще са по-скоро за разбор на резултатите от образованието на самостоятелно и на учебно равнища, както и на равнището на учебната просветителна система.
Те ще обезпечат проходимост за спомагателен план-прием след 10-и клас най-много за обединените учебни заведения, в които образованието е до 10-и клас. Министърът обясни, че всички системи на учебно обучение имат външно оценяване след завършването на три или четири класа, което служи за оценка и разбор. Относително наложително ще бъде оценяването по български език и математика, защото двете дисциплини ще попадат в удостоверенията, които ще получават децата след 10-и клас. “Те ще имат опция по избор да се явят на външно оценяване по британски език и осведомителни технологии за установяване на езикова и цифрова компетентност”, сподели още Красимир Вълчев. Според него с тези две оценки за добито равнище по европейската езикова и европейската цифрова рамка, те ще получат документ, който би бил потребен на всеки възпитаник. В момента, в случай че желаят подобен, за приемането му би трябвало да се заплаща на просветителни центрове и школи. “Притесненията, за които чуваме, не са толкоз непреодолими, по-скоро постоянно има терзания от новото”, безапелационен е министър Вълчев, съгласно който задачата на политиката би трябвало да бъде повече учебни заведения децата да имат пълноценна реализация.
По време на на форума просветителният министър акцентира, че най-важната борба е да има положителни учители, с цел да има положителни експерти във всички останали специалности. „ Затова учителите са наш приоритет, а решението на държавното управление за двойно нарастване на заплатите в четиригодишен интервал от време, бе основно “, сподели Вълчев и уточни, че за първи път през тази година междинната учителска заплата е надвишила тази за страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ