Писмо до родителите от една 14-годишна тийнейджърка
Не е елементарно да си родител. Всеки знае това. Понякога обаче забравяме и какъв брой мъчно е и да си тинейджър. Може би това писмо, което една наша читателка ни изпрати, ще ни напомни какво е да си на 14...
Здравейте,
споделям се Мелиса Бахри. Реших, че ще е добре да се показва. На 14 съм. Да, тъкмо по този начин. Аз съм тинейджър. В началото на пубертета.
Написах това, тъй като желаех да дам нещо като съвет на родителите. Не ви давам ум, а по-скоро нещо като съвет. Ние сме младежи и е обикновено в учебно заведение да имаме неприятни оценки. Не го приемайте зле. Това са просто числа. Мама постоянно ми повтаряше, че не трбва да имам неприятни оценки и аз си го втълпих в главата. Не бъдете като моята майка, тези цифрички не са най-важното в живота.
Моля ви, не се карайте, когато не вдигнем телефона, когаго сме на открито. Просто сме с другари и несъмнено се забавляваме или сме решили да отидем на кино.
Доста от моите съученици пушат.Това може би е Вашето дете. Ако и Вие сте пушач, недейте да се ядосваге. Децата на множеството пушачи стават пушачи. Но несъмнено, може да го превъзмогнете. Мама ми повраряше че пушенето е неприятно, а като я питах за какво тя пуши, ми отговаряше, че не би трябвало да бъда като нея.
Не ни вярвайте, когато ви се ядосаме и ви кажем че ви ненавиждаме. Просто... при започване на пубертета сме.
Ако се чудите къде изчезват 10 лв., които сте ни дали сутринта, аз ще ви кажа. По принцип за храна. Не, по-скоро за всички тези пакетирани неща, наречени " храна ".
Общо взето това са нещата. Да си младеж е мъчно. Не ни съдете.
Благодаря, че прочетохте това!
