Не е кръгла годишнина от появата му на екран, нито

Не е кръгла годишнина от появяването му на екран, нито " Взлом " е най-хубавият филм на Антъни Мингела (това е " Английският пациент ", несъмнено!). Но HBO GO ме подсети за него – положително, не извънредно кино, снимано с такт, усет, финес... и доста женска сензитивност!

Главният герой  Уил (Джуд Лоу, още млад и демонски красив), е компютърен бизнесмен в Лондон. Живее с нея, без да е женен за нея, а тя е полушведката Лив ( – изключителна), валкирия с безкрайни крайници и съвършени арийски черти, която има палава и дяволита, само че болна щерка. В офиса, който дели със своя съучастник " нърд ", са осъществени няколко нагли обира и Уил бързо схваща, че са дело на сръбския младеж, бежанец от Босна, Миро (Рафи Гаврон), който е дръзновен комплициран младеж, употребен от незаконните си родственици. Без да бърза да осведоми полицията, Уил се среща с майката на момчето Амира (Жулиет Бинош) под подправен претекст, тя е добра, блага и нежна вдовица, отдадена тялом и духом на детето си.

И точно тук се демонстрира женската сензитивност на кино лентата и изместената позиция –  и проекция на двете основни героини, заставен е да реагира на протичащото се, а не да го провокира и ръководи, което не е безусловно неприятно. Амира за следващ път ни показва безкрайната майчина обич, в името на която е подготвена на всичко, да вземем за пример на лицемерие и изнудване, жертвайки възприятията си и персоналното си благополучие. Лив пък е мощната жена, която може да елементарни на обичания, само че откакто той издържи теста по морал и честност, към които тя го е насочила с ненатрапчива воля, инатлива обвързаност и дълбока любов.



Автор: Бистра Андреева