Да се познаеш в друг
Не бях те забелязала до през вчерашния ден, разминавах се с тебе като с чужд, а ти си бил по този начин наоколо, бил си към този момент в моя свят. И появи се като че ли от мъгла, видях в очите ти, моите очи, в погледа ти – моя взор. Седях пред теб, а пред мене ти и се чудех двaма ли сме или сме един в огледало…
Знаех, че хората са просто половинки на една изгубена душа и рано или късно се събират, с цел да преоткрият дружно света. Но все не имах вяра, че е някак си допустимо да се преоткрия в различен, а аз изгубих се в очите ти и се открих в теб.
И колкото повече виждам те и колкото повече слушам за теб, толкоз повече мисля си, че ти си просто аз в различен човек. Възможно ли е някой толкоз отдалечен, чужд, да е в действителност най-близкият човек за мен на този свят. Песните, стиховете, местата най-любимите, за всички други странни и неуместни, за мен и теб едни и същи са. Дали допустимо е да си изгубил себе си, с цел да се намериш в някой друг… И дали не е късно – ти с друга си и аз с друг….
Инфо: https://glamgirls.bg
