Стивън Кинг и подлата атака срещу него
" Не бих взел поради разнообразието, когато става въпрос за изкуство. Само качеството. Струва ми се, че да действаш по различен метод би било неверно. "
Тези думи, във връзка присъединяване му като жури в номинациите за " Оскар ", написа Стивън Кинг в своя Twitter акаунт - и кой не би се съгласил с тях? Това са думи на същински, потвърден създател и човек на изкуството. Да, само че крайнолевите пишман-либерали имат нещо срещу думите му и, както постоянно, търсят под вола теле. И освен това - те пазят правото на вола да се самоопределя като биволица, а на телето - да пораства в джендър-неутрална среда.
“Като публицист имам право да предлагам в три категории - за най-хубав филм, за най-хубав приспособен сюжет и за най-хубав автентичен сюжет. За мен въпросът с разнообразието - най-малко когато става дума за обособени артисти и режисьори - не беше на напред във времето. ”
Донякъде предстоящо, тези думи на Краля на ужаса ядосаха избрани групи в САЩ (и по света), тъй като когато търсиш - намираш. Въпросните групи потърсиха расизъм - и го откриха. Изказването на Кинг е във връзка обстоятелството, че той има право да номинира в три от категориите за “Оскар ”, където измежду номинираните има единствено един цветнокож артист, а измежду режисьорите няма дами. Особено наранени от коментара на писателя бяха чернокожата режисьорка Ейва Дюверне (най-известна с кино лентата “Селма ”), която го дефинира като “назадничав и неграмотен ”, както и чернокожата писателка Роксан Гей (автор на известната есеистичена сбирка на New York Times “Лошата феминистка ”), съгласно която изрази отчаяние от това, че очевидно Стивън Кинг вижда качества “само в една демографска група ”.
Стивън Кинг добави след това:
" Най-важното, което можем да създадем като актьори и изобретателни хора, е да се уверим, че всеки има еднакъв късмет, без значение от пола, цвета или ориентацията си. В момента такива хора са мощно непредставени, освен това освен в изкуството. Не можеш да печелиш награди, когато си изключен от играта. "
И е тъкмо по този начин. Това обаче не значи, че дами, цветнокожи и хора с друга ориентировка би трябвало да бъдат номинирани като самоцел. Подобен обществен напън върху изкуството е освен непотребен, само че и нездравословен. Модерната политическа уместност задушава изкуството във от ден на ден форми. Неслучайно премиите “Оскар ” няма да имат водещ за втора поредна година, откакто Кевин Харт (който е негър комедиант и артист, единствено за сведение на пишман-либералите), беше разпънат на кръст поради свои смехории отпреди 10 години.
А за какво лицемерие ли?
Защото същият този пишман-либерален свят, в който се подвизава и афектираната от думите на писателя Британи Пакет (съветничка на Барак Обама), бурно приветстваха Стивън Кинг, когато наскърбяваше непосредствено Доналд Тръмп в своите туитове. Сега обаче са недоволни, задето един човек на изкуството, една жива легенда на писаното слово, си разрешава да каже, че слага изкуството пред политическата уместност? Не е ли малко (или много) двулично? Да харесваме някого, единствено когато ни изнася и да хвърляме камък по него в първия момент, в който каже нещо, което даже на 1% не съответствува съвършено с нашите персонални визии?
Очевидната истина би била неприемлива за политкоректния хайлайф, само че тя е, че точно Стивън Кинг е единственият либерал в тази ситуация. Той си разрешава да има свободата да съди за изкуството съгласно качеството му, а не съгласно пола, ориентацията и цвета на кожата на артистите, които го основават. Обратното в действителност би било неверно по всички вероятни параграфи.
Политическата уместност е новата полиция на мисълта. Новият комунизъм, новата тирания, скрита зад маската на либерализма. Това обаче не е демократизъм. Либерализъм значи независимост, а когато се изразиш свободно, освен това без да използваш каквато и да е тирада на омразата и въпреки всичко попаднеш в неволя за думите си - това не е независимост. Свободата на изложение (в която не слагаме речта на омразата, значимо е да се уточни) е основа на демокрацията и в случай че продължим да я удряме с все по-големия политкоректен чук, демокрацията ще се сгромоляса и напълно ще заживеем в “1984 ” на Оруел. В САЩ не са го изживявали още, само че тук сме. Затова търсят “равенство ” непременно, като единствено цел. В България, обаче, сме го виждали това тъждество и си знаем, че един различен откъс от Оруел важи с цялостна мощ: “Всички животни са равни, само че някои са по-равни от другите ”.
Автор: Георги Емилов
Тези думи, във връзка присъединяване му като жури в номинациите за " Оскар ", написа Стивън Кинг в своя Twitter акаунт - и кой не би се съгласил с тях? Това са думи на същински, потвърден създател и човек на изкуството. Да, само че крайнолевите пишман-либерали имат нещо срещу думите му и, както постоянно, търсят под вола теле. И освен това - те пазят правото на вола да се самоопределя като биволица, а на телето - да пораства в джендър-неутрална среда.
“Като публицист имам право да предлагам в три категории - за най-хубав филм, за най-хубав приспособен сюжет и за най-хубав автентичен сюжет. За мен въпросът с разнообразието - най-малко когато става дума за обособени артисти и режисьори - не беше на напред във времето. ”
Донякъде предстоящо, тези думи на Краля на ужаса ядосаха избрани групи в САЩ (и по света), тъй като когато търсиш - намираш. Въпросните групи потърсиха расизъм - и го откриха. Изказването на Кинг е във връзка обстоятелството, че той има право да номинира в три от категориите за “Оскар ”, където измежду номинираните има единствено един цветнокож артист, а измежду режисьорите няма дами. Особено наранени от коментара на писателя бяха чернокожата режисьорка Ейва Дюверне (най-известна с кино лентата “Селма ”), която го дефинира като “назадничав и неграмотен ”, както и чернокожата писателка Роксан Гей (автор на известната есеистичена сбирка на New York Times “Лошата феминистка ”), съгласно която изрази отчаяние от това, че очевидно Стивън Кинг вижда качества “само в една демографска група ”.
Стивън Кинг добави след това:
" Най-важното, което можем да създадем като актьори и изобретателни хора, е да се уверим, че всеки има еднакъв късмет, без значение от пола, цвета или ориентацията си. В момента такива хора са мощно непредставени, освен това освен в изкуството. Не можеш да печелиш награди, когато си изключен от играта. "
И е тъкмо по този начин. Това обаче не значи, че дами, цветнокожи и хора с друга ориентировка би трябвало да бъдат номинирани като самоцел. Подобен обществен напън върху изкуството е освен непотребен, само че и нездравословен. Модерната политическа уместност задушава изкуството във от ден на ден форми. Неслучайно премиите “Оскар ” няма да имат водещ за втора поредна година, откакто Кевин Харт (който е негър комедиант и артист, единствено за сведение на пишман-либералите), беше разпънат на кръст поради свои смехории отпреди 10 години.
А за какво лицемерие ли?
Защото същият този пишман-либерален свят, в който се подвизава и афектираната от думите на писателя Британи Пакет (съветничка на Барак Обама), бурно приветстваха Стивън Кинг, когато наскърбяваше непосредствено Доналд Тръмп в своите туитове. Сега обаче са недоволни, задето един човек на изкуството, една жива легенда на писаното слово, си разрешава да каже, че слага изкуството пред политическата уместност? Не е ли малко (или много) двулично? Да харесваме някого, единствено когато ни изнася и да хвърляме камък по него в първия момент, в който каже нещо, което даже на 1% не съответствува съвършено с нашите персонални визии?
Очевидната истина би била неприемлива за политкоректния хайлайф, само че тя е, че точно Стивън Кинг е единственият либерал в тази ситуация. Той си разрешава да има свободата да съди за изкуството съгласно качеството му, а не съгласно пола, ориентацията и цвета на кожата на артистите, които го основават. Обратното в действителност би било неверно по всички вероятни параграфи.
Политическата уместност е новата полиция на мисълта. Новият комунизъм, новата тирания, скрита зад маската на либерализма. Това обаче не е демократизъм. Либерализъм значи независимост, а когато се изразиш свободно, освен това без да използваш каквато и да е тирада на омразата и въпреки всичко попаднеш в неволя за думите си - това не е независимост. Свободата на изложение (в която не слагаме речта на омразата, значимо е да се уточни) е основа на демокрацията и в случай че продължим да я удряме с все по-големия политкоректен чук, демокрацията ще се сгромоляса и напълно ще заживеем в “1984 ” на Оруел. В САЩ не са го изживявали още, само че тук сме. Затова търсят “равенство ” непременно, като единствено цел. В България, обаче, сме го виждали това тъждество и си знаем, че един различен откъс от Оруел важи с цялостна мощ: “Всички животни са равни, само че някои са по-равни от другите ”.
Автор: Георги Емилов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ