За мен беше чест, г-н Янев!
Не бих споделил, че съм му бил другар. Не. Чували сме се десетина пъти по телефона. През лятото на 2020 година бяхме със фамилията във Варна. На потегляне от София мушнах две-три книги в раницата. Едната беше негова. На огромния Стефан Янев. Легендата на Черно море и на телевизионния футболен коментар. През десетилетията е бил зад микрофона на доста знакови мачове: ЦСКА - Байерн (4:3), Левски - Милан (0:2), Спартак (Варна) - Манчестър Юнайтед (1:2), Сливен - Ювентус (0:2), Етър - Кайзерслаутерн (1:1) и така нататък Помня го, въпреки и по-слабо. Мек и прелестен глас, обясняваше ненатрапчиво всякакви футболни тънкости - личеше си, че за разлика от множеството свои сътрудници по това време е играл професионален футбол. Участваше и в " Маратон ". Веднъж закриваше някакво включване от ресторант или нещо такова, не помня по какъв мотив, а Сашо Диков унил простена от студиото в столицата нещо от сорта: " Благодаря съществено, Варна! Само не разбирам за какво аз заплащам уискито ".
Та във Варна съм - средата на лятото, слънце, хора тук и там, силуетът на кошмарния локдаун преди малко се беше скрил зад ъгъла. Звъннах и помолих за среща. Бяхме се чували единствено по телефона. " Ама ти ще ме познаеш ли, Филипе? ", попита той. " Разбира се, по какъв начин няма да ви позная ", отвърнах решително. Винаги му говорех на " вие ". Срещнахме се пред хотел " Одесос ". Седнахме в едно кафене. Не знам дали ще повярвате, само че идващите два-три часа със Стефан Янев минаха безусловно като 10 минути. Той споделя, аз запитвам, той споделя, аз запитвам. Извадих книгата му за подпис. Разписа се. Пожела ми постоянно да почитам словото. Бях му споделил към този момент, че сега пиша книга за САЩ`94 - моята обичана футболна тематика. След това бръкна в чантичката си и извади друга от неговите книги. " Подарък. Тази несъмнено я нямаш ". Разписа и нея, добавяйки с химикал игривото: " Още малко суетност, Филипе... ". Пазя си ги, естествено.
И отново продължихме да се носим по вълните на времето. Прескачахме десетилетия, обикаляхме игрища, шампионати и финали. Разказа ми куп истории - за Варна, за специалността, за времената, за футбола, за международните шампионати, за живота. За това по какъв начин преди години го избавил докторът на Спартак (Варна). За това, че в днешно време не върви на мачове на обичания му Черно море. За това по какъв начин Пеле му отказал подпис на " Рамон Санчес Писхуан " в Севиля през 1982 година За това по какъв начин подарил бутилка коняк на Валерий Лобановски през 1986-а. За това по какъв начин бил отсечен от коментаторския екип за Аржентина`78 и по какъв начин след това за малко не се случило същото и за Италия`90. За това по какъв начин е свален от ефир от началниците на БТ след смешка на " Парк де Пренс " по адрес на Пламен Николов: " Пламене, рано е да си сменяте фланелките ". За това по какъв начин Мичмана го харесва за коментатор след един мач с Полша във Варна, на който бил гост-анализатор на пулта. За " Здравей, Манчестър Юнайтед! Много сме слушали за теб " или " Този Тото си е същинско тото ".
Говорихме и за Пената, Гунди, Соколето, Якимов, Цапето, Божил Колев, Гетов, Гиби, Стоичков, Трифон, Коко Ексеров, Галов и така нататък С Николай Галов споделяли гурбета в Северна Италия по време на Мондиале`90. Останах с усещането, че от най-великите не харесва изключително Мишел Платини, още от годините на французина като футболист. Обратно - говореше с екстаз за Франц Бекенбауер. Присъствал е на прословутата конференция в Милано, на която Кайзера признава, че е щастлив, че Колумбия е изравнила в последните секунди, тъй като е нямало да бъде заслужено неговият тим да завоюва. " И тогава, Филипе, наш сътрудник, който през целия мач си разреши да ме дръжка непрестанно за какво не лаская германците, и бяхме на път да се скараме даже, ми се извини. След като чу думите на Франц ", описа още господин Янев. Каза и името на сътрудника, само че това не е значимо. Преди Испания`82 пък Мичмана му рекъл: " Слушай в този момент, ще ти дадем да отговаряш за групата на бразилците, тъй като си естет и обичаш красивия футбол ". Покрай Зико, Сократес и Фалкао, му се пада и " порнографията " в Хихон Федерална Република Германия - Австрия. " Ясно се чуваше по какъв начин испанската аудитория скандира " Фуера! Фуера! ", а долу на игрището мачът си вървеше безшумно и добродушно ", спомни си още Стефан Янев.
Извор на истории! Благ повествовател. Безкрайно образован човек. Ерудиран, красноречив, харизматичен. Личност от дебрите на напълно друго време. Тръгнахме и продължихме да си приказваме. Стигнахме до летния спектакъл, поговорихме още малко, сподели, че живее наоколо. Разделихме се, разбрахме се да се чуем отново по-нататък. На другия ден ненадейно го срещнах още веднъж в центъра на Варна - този бях със фамилията, срещнах ги. Уви, чух го едвам няколко пъти през идващите години. Днес, на следващия ден, през днешния ден, на следващия ден - времето си лети. И в този момент в Анталия ме застигна новината, че е починал…
За мен беше чест, господин Янев!
Та във Варна съм - средата на лятото, слънце, хора тук и там, силуетът на кошмарния локдаун преди малко се беше скрил зад ъгъла. Звъннах и помолих за среща. Бяхме се чували единствено по телефона. " Ама ти ще ме познаеш ли, Филипе? ", попита той. " Разбира се, по какъв начин няма да ви позная ", отвърнах решително. Винаги му говорех на " вие ". Срещнахме се пред хотел " Одесос ". Седнахме в едно кафене. Не знам дали ще повярвате, само че идващите два-три часа със Стефан Янев минаха безусловно като 10 минути. Той споделя, аз запитвам, той споделя, аз запитвам. Извадих книгата му за подпис. Разписа се. Пожела ми постоянно да почитам словото. Бях му споделил към този момент, че сега пиша книга за САЩ`94 - моята обичана футболна тематика. След това бръкна в чантичката си и извади друга от неговите книги. " Подарък. Тази несъмнено я нямаш ". Разписа и нея, добавяйки с химикал игривото: " Още малко суетност, Филипе... ". Пазя си ги, естествено.
И отново продължихме да се носим по вълните на времето. Прескачахме десетилетия, обикаляхме игрища, шампионати и финали. Разказа ми куп истории - за Варна, за специалността, за времената, за футбола, за международните шампионати, за живота. За това по какъв начин преди години го избавил докторът на Спартак (Варна). За това, че в днешно време не върви на мачове на обичания му Черно море. За това по какъв начин Пеле му отказал подпис на " Рамон Санчес Писхуан " в Севиля през 1982 година За това по какъв начин подарил бутилка коняк на Валерий Лобановски през 1986-а. За това по какъв начин бил отсечен от коментаторския екип за Аржентина`78 и по какъв начин след това за малко не се случило същото и за Италия`90. За това по какъв начин е свален от ефир от началниците на БТ след смешка на " Парк де Пренс " по адрес на Пламен Николов: " Пламене, рано е да си сменяте фланелките ". За това по какъв начин Мичмана го харесва за коментатор след един мач с Полша във Варна, на който бил гост-анализатор на пулта. За " Здравей, Манчестър Юнайтед! Много сме слушали за теб " или " Този Тото си е същинско тото ".
Говорихме и за Пената, Гунди, Соколето, Якимов, Цапето, Божил Колев, Гетов, Гиби, Стоичков, Трифон, Коко Ексеров, Галов и така нататък С Николай Галов споделяли гурбета в Северна Италия по време на Мондиале`90. Останах с усещането, че от най-великите не харесва изключително Мишел Платини, още от годините на французина като футболист. Обратно - говореше с екстаз за Франц Бекенбауер. Присъствал е на прословутата конференция в Милано, на която Кайзера признава, че е щастлив, че Колумбия е изравнила в последните секунди, тъй като е нямало да бъде заслужено неговият тим да завоюва. " И тогава, Филипе, наш сътрудник, който през целия мач си разреши да ме дръжка непрестанно за какво не лаская германците, и бяхме на път да се скараме даже, ми се извини. След като чу думите на Франц ", описа още господин Янев. Каза и името на сътрудника, само че това не е значимо. Преди Испания`82 пък Мичмана му рекъл: " Слушай в този момент, ще ти дадем да отговаряш за групата на бразилците, тъй като си естет и обичаш красивия футбол ". Покрай Зико, Сократес и Фалкао, му се пада и " порнографията " в Хихон Федерална Република Германия - Австрия. " Ясно се чуваше по какъв начин испанската аудитория скандира " Фуера! Фуера! ", а долу на игрището мачът си вървеше безшумно и добродушно ", спомни си още Стефан Янев.
Извор на истории! Благ повествовател. Безкрайно образован човек. Ерудиран, красноречив, харизматичен. Личност от дебрите на напълно друго време. Тръгнахме и продължихме да си приказваме. Стигнахме до летния спектакъл, поговорихме още малко, сподели, че живее наоколо. Разделихме се, разбрахме се да се чуем отново по-нататък. На другия ден ненадейно го срещнах още веднъж в центъра на Варна - този бях със фамилията, срещнах ги. Уви, чух го едвам няколко пъти през идващите години. Днес, на следващия ден, през днешния ден, на следващия ден - времето си лети. И в този момент в Анталия ме застигна новината, че е починал…
За мен беше чест, господин Янев!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ