По времето на соца пръскаха храните с ДДТ, а зеленчуците бяха пълни с нитрати
През 50 години в България стартира градежа на Голямата промишленост и Голямата химия, които замърсяват стотици хиляди хектара земеделска земя; злоупотребява се с азотни торове, с ДДТ, с пестициди и прочие Днес българите се оплакват от занижените стандарти на питателните артикули. Каквото и да хване човек от витрината съдържа или рисков химикал, или е с ГМО. Всички ние споделяме, че сегашните артикули са безвкусни и цялостни с нездравословни останки от химически торове. После с носталгия си спомняме за усета на краставиците и доматите от едно време. Във всеки супермаркет ще чуете коментар за зеленчуците от рода на „ Хем бяха по-сочни, хем по-полезни “… Вкусът на храната може и да се е трансформирал, само че изказванието, че препаратите, с които през днешния ден аграрните културите се третират, са по-опасни от употребяваните в предишното субстанции, може да се подложи на подозрение. В днешната публикация ние ще разгледаме несъразмерната и мощно рискова приложимост на ДДТ през 50-те и 60-те, за която множеството хора даже не подозират. Нека първо разкажем в резюме какво е ДДТ и за какво химикалът е толкоз нездравословен за здравето ни. Дихлоро-дифенил-трихлороетанът съставлява препарат за избиване на всевъзможни вредители – от инсекти до мишки. Попадайки в организма на по-дребните животни, рисковият пестицид води до моментална гибел. При консумация от хора обаче веществото се натрупва неусетно в тялото, като последователно води до появяването на ракови формирания, както и до трайни увреждания по нервната система, цироза и даже психологични болести. Макар резултатите от ДДТ да са познати на човечеството от началото на 20-ти век, в България, както и в целия Източен блок, препаратът е необятно употребен до 80-те години. В първата половина на Социализма има даже няколко фрапиращи случая, при които с химикала е пръскано върху събраната и подготвена за продажба годишна продукция. През 1950-та година в питателните хранилища на няколко места в България се появява злина от гъгрици. Насекомите атакуват зърнените ресурси и с цел да се избави голямото количество продоволствия с тегло към 250 хиляди тона, локалните управляващи вземат решение да напръскат задачите хамбари с ДДТ. 
От отчет на Държавна сигурност, изваден нескрито след рухването на Комунизма, излиза наяве, че ограниченията, които страната взима, са много неефективни и натровената храна се появява на пазара. От писмения документ разбираме, че пръскането на инсектицида непосредствено върху зърнените пластове е утвърдено от министерството, а не е решение на локалните шефове. Макар тогавашният основен контрольор на отдел „ Хранителна отбрана “ да отхвърля заповедта да излиза от неговия кабинет, множеството донесения на сътрудниците на Държавна сигурност сочат друго… Агенцията по Държавна Сигурност удостоверява, че пестицидът е употребен погрешно, защото съгласно техните информатори „ Наблюдател “ и „ Ташкин “ вярната приложимост на ДДТ за отнасяне на растителни култури, отглеждани за храна, е единствено и само за обезпаразитяване на семената. Самото потребление на препарата става в няколко области – Русе, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Стара Загора. След следствие на предприятията излиза наяве, че в складовете на Града на липите е всеобща процедура зърното да се пръска с ДДТ за очистване на паразити, по-късно зърното се мели и се пласира из цялата околия. Такива „ обичаи “ са открити още в хамбарите на Горна Оряховица, Пловдив и Плевен. След проучване се оказва, че същата година от тези градове са излезли към 2 000 тона хранителни артикули, обработвани с рисковото вещество. Това не е единствения случай, в който химикалът попада в храната на българина през интервала. Из цялата страна се е смятало за безвредно люцерната да се третира с ДДТ и след това да се дава за консумация на селскостопанските животни. Същите тези хранени с отрова крави и свине попадат под формата на салами на трапезата на всеки един жител. Ние единствено можем да си представим какво количество от веществото е отнасяно от вятъра и дъждовете в заобикалящите всички селища ниви и стопанства. 
Самото обезпаразитяване на домове в градовете по времето на „ Соца “ се назовава „ дедетизация “. От средата на 50-те се обособява нов независим отдел към предприятието „ Всестранни услуги “ (в София от 1951 година, а във всички окръжни центрове от 1957 г.) с забавното наименование „ Дедетизация “, за отнасяне на насекоми и паразити по домовете на жителите (не ще и дума името иде от „ ДДТ “, дихлоро-дифенил-трихлоретан, препаратът с мрачна популярност от най-ранната фаза на химизация на нашето селско стопанство). Съвсем различен проблем е фактът, че децата и възрастни са дишали отровния прахуляк след всяко напръскване с пестицида… Едва през 1984 година се прави първия централизиран опит за държавен надзор над нитратите в българските зеленчуци, само че три години по-късно, през 1987 година, партийна инспекция открива, че контролът в действителност не е сбъднат. Ето какво споделя конфиденциален партиен отчет от 1987 година: „ Събрани и систематизирани, разните проучвания на зеленчуци в рамките на цялата страна за времето от 1981-1986 година, наред с тези от инспекциите през май 1987 година, демонстрират, че „ в над 40% от взетите проби наднормено наличие на нитратен йон в мг на кг пресен артикул “. Докладът показва още, че надвишаването на допустимите дози нитрати в другите зеленчуци варира в „ от 0,4 до 16 пъти по-високи от признатите хигиенични правила “; а особено в детските храни с моркови количеството нитрати надскача цели 19 пъти оптимално допустимите стойности за деца! 
Освен това, което виждаме на таблицата, можем да прибавим и обстоятелството, че през 1986 година в оранжерията на института „ Н. Пушкаров “ столичната ХЕИ открила неколкократно в пъти по-високо наличие на нитрати в създаденото, което и наложило цялата налична продукция да бъде унищожавана; става дума за института, който научно създава и управлява торенето на зеленчуковите култури в цялата страна. (всички данни са взети от проучването на Иван Еленков „ Нитратите и социализмът “52). Това е надалеч от носталгията по „ чистите храни “, нали?!
От отчет на Държавна сигурност, изваден нескрито след рухването на Комунизма, излиза наяве, че ограниченията, които страната взима, са много неефективни и натровената храна се появява на пазара. От писмения документ разбираме, че пръскането на инсектицида непосредствено върху зърнените пластове е утвърдено от министерството, а не е решение на локалните шефове. Макар тогавашният основен контрольор на отдел „ Хранителна отбрана “ да отхвърля заповедта да излиза от неговия кабинет, множеството донесения на сътрудниците на Държавна сигурност сочат друго… Агенцията по Държавна Сигурност удостоверява, че пестицидът е употребен погрешно, защото съгласно техните информатори „ Наблюдател “ и „ Ташкин “ вярната приложимост на ДДТ за отнасяне на растителни култури, отглеждани за храна, е единствено и само за обезпаразитяване на семената. Самото потребление на препарата става в няколко области – Русе, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Стара Загора. След следствие на предприятията излиза наяве, че в складовете на Града на липите е всеобща процедура зърното да се пръска с ДДТ за очистване на паразити, по-късно зърното се мели и се пласира из цялата околия. Такива „ обичаи “ са открити още в хамбарите на Горна Оряховица, Пловдив и Плевен. След проучване се оказва, че същата година от тези градове са излезли към 2 000 тона хранителни артикули, обработвани с рисковото вещество. Това не е единствения случай, в който химикалът попада в храната на българина през интервала. Из цялата страна се е смятало за безвредно люцерната да се третира с ДДТ и след това да се дава за консумация на селскостопанските животни. Същите тези хранени с отрова крави и свине попадат под формата на салами на трапезата на всеки един жител. Ние единствено можем да си представим какво количество от веществото е отнасяно от вятъра и дъждовете в заобикалящите всички селища ниви и стопанства. Самото обезпаразитяване на домове в градовете по времето на „ Соца “ се назовава „ дедетизация “. От средата на 50-те се обособява нов независим отдел към предприятието „ Всестранни услуги “ (в София от 1951 година, а във всички окръжни центрове от 1957 г.) с забавното наименование „ Дедетизация “, за отнасяне на насекоми и паразити по домовете на жителите (не ще и дума името иде от „ ДДТ “, дихлоро-дифенил-трихлоретан, препаратът с мрачна популярност от най-ранната фаза на химизация на нашето селско стопанство). Съвсем различен проблем е фактът, че децата и възрастни са дишали отровния прахуляк след всяко напръскване с пестицида… Едва през 1984 година се прави първия централизиран опит за държавен надзор над нитратите в българските зеленчуци, само че три години по-късно, през 1987 година, партийна инспекция открива, че контролът в действителност не е сбъднат. Ето какво споделя конфиденциален партиен отчет от 1987 година: „ Събрани и систематизирани, разните проучвания на зеленчуци в рамките на цялата страна за времето от 1981-1986 година, наред с тези от инспекциите през май 1987 година, демонстрират, че „ в над 40% от взетите проби наднормено наличие на нитратен йон в мг на кг пресен артикул “. Докладът показва още, че надвишаването на допустимите дози нитрати в другите зеленчуци варира в „ от 0,4 до 16 пъти по-високи от признатите хигиенични правила “; а особено в детските храни с моркови количеството нитрати надскача цели 19 пъти оптимално допустимите стойности за деца! Освен това, което виждаме на таблицата, можем да прибавим и обстоятелството, че през 1986 година в оранжерията на института „ Н. Пушкаров “ столичната ХЕИ открила неколкократно в пъти по-високо наличие на нитрати в създаденото, което и наложило цялата налична продукция да бъде унищожавана; става дума за института, който научно създава и управлява торенето на зеленчуковите култури в цялата страна. (всички данни са взети от проучването на Иван Еленков „ Нитратите и социализмът “52). Това е надалеч от носталгията по „ чистите храни “, нали?! Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ