Православната църква извършва на този ден специално богослужение в памет

Православната черква прави на този ден особено свещенодействие в памет на умрелите християни. На този ден, посредством богослужението в църквата, измолваме амнистия от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, тъй като телесната гибел не прекъсва единството сред вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и каузи на щедрост. " Милост за предоставяне да имаш към всеки живеещ, само че и умрелия не лишавай от благосклонност " - четем в Библията. Благотворителен темперамент имат и общите трапези, които вярващите вършат на Черешова задушница. Според националните вярвания, на Великден, Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, с цел да се разтъжат с околните си, а на Спасовден още веднъж ги прибирал. В някои места до този ден не се ядат череши, чак когато празникът отмине, това към този момент е допустимо. С това вярване е обвързвана Спасовденската-Черешова задушница. По остарял бит дамите вървят на гробища още на разсъмване или вечерта преди съботата. Почистват се гробовете, „ преливат ” се с вода и вино, палят се свещи… Подобно на Спасовден се оставят орехови листа по гробовете. Орехът има посредническа роля. Той свързва земния и небесния свят. Приготвят се обредни хлябове, баници, варено жито, които се раздават за „ Бог да елементарни ”. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. Раздават се и череши - откъдето идва името на тази панахида.